Определение по дело №1728/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ЕТ „Найд 62 Найден Мавров“ срещу Решение № 62/30.05.23г. на РС Провадия, постановено по НАХД № 160/23г. , с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000783/31.08.22г. на директора на РДАА – Варна, с което на ЕТ, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева).

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с определение № 22 от 22.03.2022г. по КАНД № 11 от 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово е отправено ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ до Съда на Европейския съюз със следното съдържание : дават ли нормите на Директива 2006/126/ЕО възможност на държавите – членки да изискват от водачите, управляващи превозни средства от категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E, да преминават медицински прегледи, които да установяват тяхната психическа и умствена годност през интервали от време, по – къси от срока на валидност на свидетелството за управление на МПС, и в тази връзка да изискват отделен документ (различен от свидетелството за управление), който да удостоверява годността им, или притежанието на валидно свидетелство за управление на МПС от посочените категории удостоверява и психическата и умствена годност на водача, тъй като тази годност е вече установена при издаването, съответно при подновяването на свидетелството за управление.

От извършената справка в деловодната система на СЕС се установява, че по отправеното запитване е образувано дело № С-227/22 г., област „Транспорт“, по което няма произнасяне на съда.

При това положение настоящият касационен състав намира, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за спиране на производството по делото.

С посоченото определение е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, § 1, б. “б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз за тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства, Съображение 8, Съображение 9, точка 4 от Приложение III на Директивата, във връзка с образувано пред АдмС - Габрово производство, което е сходно с настоящото.

Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, допуска спиране на висящо съдебно производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая образуваното пред СЕС дело има отношение към предмета на настоящото производство, тъй като касае едни и същи въпроси, възникнали при тълкуването и прилагането на разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО, поради което се явява временна процесуална пречка за разглеждане на спора пред националния съд. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 633 ГПК, съгласно която решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища в Република България.

Водим от горното, както и на основание чл. 253 и чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по КАНД № 1728/2023 г. по описа на Административен съд – Варна до окончателното произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-227/ 22 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.