Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 21.11.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи
въззивен брачен състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
Е. АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Таня Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия ЙОСИФОВА,
в.гр.д.5573
по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се разглежда
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е решение № 326499/30.01.2018г., постановено по гр.д.63074/2016г по описа на Софийски районен съд, 139-ти състав с което на
основание чл.127 ал.2 от СК, съдът предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца К.Х.В.,
ЕГН **********, и П.Х.В., с ЕГН **********, на тяхната майка П.П.В., ЕГН **********,
относно постановеното децата К.Х.В.,
ЕГН **********, и П.Х.В., с ЕГН **********, да
живеят при майка си П.П.В. ,
относно определения режим на лични
отношения на бащата Х.П.В., ЕГН **********, с децата К.Х.В., ЕГН **********,
и П.Х.В., да ги вижда и взема и връща в дома на майката:
-всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 09.00 часа в събота до 20.00
часа в неделя, 30 дни през лятото по
време което не съвпада с годишния платен отпуск на майката, всяка нечетна
година за Коледните и Великденските празници, както и за официалните празници –
3март, 6 май, 6 септември за времето от 09.00 часа на първия ден сдо 20.00 часа на последния
ден на празника, всяка четна година за Новогодишните празници, както и за
официалните празници 1 май, 24 май, 22 септември за времето от 09.00 часа на
първия до 20.00 часа на последния ден на празниците; относно заплащането на ежемесечна издръжка
от бащата Х.П.В., на малолетното си дете К.Х.В. ,чрез неговата
майка и законен представител П.П.В., в размер на 200.00 лева, а на детето П.Х.В.,
чрез неговата майка и законен представител П.П.В., в размер на 200.00 лева, считано от датата на влизане в
сила на решението, до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
Въззивната
жалба е подадена от Х.П.В., чрез адв.Р.К. от САК, в която се твърди, че така постановеното
първоинстанционно решение е немотивирано
и не е в интерес на децата.
Във
въззивната жалба се твърди, че съдът не
е съобразил при предоставяне
упражняването на родителските права на майката с интереса на децата.
Твърди
се, че определения с решението режим на виждане и лични контакти на
бащата с децата е необоснован. Съдът не
е съобразил с постоянната практика на съдилищата и в постановеното решение е подходил
формално, като е дал предимство само на това
че майката основно е полагала грижи за децата
от раждането им и до момента на
подаване на исковата претенция по чл.127 ал.2 от СК, като не е отчел че на практика малкото дете П. е
болно и страда от „Астма“, а голямото дете К.следва да поддържа по
–продължителен контакт със своя баща, поради израстването му и нуждата от
по-здрава бащина грижа. Към настоящия момент детето К.е лишено от постоянна бащина
грижа и внимание, а с това се стимулират
конфликти.
Твърди се че в постановенто съдебно
решение формално съдът се позовава на Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС
и на установената и наложила се практика, че
„майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и
наравно с бащата да отглежда и възпитава момчетата“.
Иска се отмяна на първоинстнционното
решение и предоставяне на родителските
права по отношение на детето К.В. на бащата, а на майката да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето П., а по отношение
на детето К.да и се предостави режим на лични контакти и изплащане на
ежемесечна издръжка в минимален размер .
Направени
са доказателствени искания за повторно изслушване и на двамата родители и за
изготвяне на нов социален доклад. Претендират се и направените разноски-за
адвокатско възнаграждение и пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба, от
въззиваемата П.В. в който се твърди, че
тя е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Майката категорично се противопоставя на
искането за разделяне на двете деца. Желае местоживеенето и упражняването на
родителските права по отношение на двете деца да се предостави на майката.
Въззиваемата счита, че постановеното
първоинстанционо решение е правилно и законосъобразно и твърди, че майката е
основния и водещ фактор при отглеждането
и възпитанието на децата, както и че при
постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съдът изцяло се е
съобразил с интереса на всяко едно дете.
По направените доказателствени искания,
съдът се е произнесъл в съдебно заседание и е допуснал повторно изслушване на
родителите , по реда на чл.59 ал.6 от СК, както и нови социални доклади съответно от
ДСП-Връбница от 05.06.2018г и ДСП-Възраждане от 13.06.2018г.
В
открито съдебно заседание - въззивникът, редовно призован, се явява лично и с представител
по пълномощие-адвокат К., който поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се явява лично и с адв. П..
Оспорва основателността на подадената въззивна жалбажалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба
за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд. При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
На основание направения въззивен контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред Софийски районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Настоящият
въззивен състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в
мотивите на решението е пълна и коресподираща с доказателствения материал
събран от първоинстанционния съд.
Приетите от настоящия въззивен състав
доказателства, както и направеното повторно изслушване на родителите по реда на
чл.59 ал.6 от СК и приемането на нови и актуалени
социалени доклади по местоживеене на децата и майката и бащата, дават основание да се приеме, че направените от първоинстанционният съд правни изводи, са правилни и кореспондират с приложимите за казуса правни
норми и константна практика на съдилищата.
Разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК
задължава, ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно да
постанови при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на
тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата.
От значение за предоставяне
упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на
разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са
важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се
предостави упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена
възрастта на децата, техния пол, както и материално-битовите условия за живот,
които може да му предложи всеки от родителите.
Извършвайки тази преценка и отчитайки
именно тези обстоятелства въззивният съд
възприема и направените констатации
в социалните доклади/л.20-25/, както и
споделеното виждане за възпитанието на децата от изслушаните родители в открито
съдебно заседание на 05.11.2018г.-25/.
С предоставянето на родителските права на
майката, интересите на децата ще бъдат максимално защитени, още повече, че от
данните по делото може да се направи извод, че последната притежава нужните
родителски качества за полагане на грижи и умение за възпитаване и на двете
деца. В тази насока е и становището на социалните работници от ДСП- Възраждане/л.23/. Местоживеенето на децата К.В. на 8 години и П.
В. на 2 години, които към датата на изготвянето на актуалния социален доклад живеят при майката П. Вутева.
Изслушана
в открито съдебно заседание майката категорично заяви, че двете деца не следва
да се делят и че интересът и на двете
деца налага родителските права да се предоставят на майката. Тя не отрича
грижата на бащата и се стреми да стимулира контактите на децата със
бащата.разбира, че бащата трябва да участва пълноценно във живота на своите деца,
но зачитайки предоставеното упражняване на родителските права на майката.
При постановяване на решението
въззивната инстанция съобрази с изявленията на изслушаните страни – родителите,
както и с изричното изискване на Закон за закрила на детето за т.н. „най-добър интерес на детето/децата/“
, изразяващ се в съобразяване с
неговите желанията и чувствата, неговите физически, психически и емоционални
потребности, със възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето,
както и с опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена и
способността на родителите да се грижат за детето и с последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата.
Въззивната инстанция съобрази и с
Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС и с установената и наложила се
практика, че „майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от
женски пол и наравно с бащата да отглежда и възпитава момчетата“.
Съдът се ръководи от интересите на детето.
Интересът на детето е многопластово понятие, което е изпълнено с различно
съдържание , съобразно всеки конкретен случай, но със сигурност в него влизат
както материалните интереси на детето (жилище, битови условия и др.), така и
личностните и морални качества на всеки от родителите (способност за грижа,
възпитание, култура, образование и др.)
Важно е да се подчертае, че тук става дума
само за предоставяне упражняването на родителските права, а не лишаване от
такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за родителя, комуто не
е предоставено тяхното ежедневно упражняване.
Съдебната практика се ръководи от общите
законови разпоредби, а така също и от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр.
д. № 3/74 г., Пленум на ВС, чийто постановки и принципи не са загубили сила. В
посоченото Постановление е обсъдена както наложилата се съдебна практика, а
така също са приети и насоки относно обстоятелствата, които имат правно
значение и които следва да се взимат предвид от съдилищата, съобразно спецификата
на всеки конкретен случай и в съвкупност. Като по-съществени са изведени: Възпитателски качества на родителите; (става
дума за личностни качества, така също и за образование, култура и т.н.); Моралните качества на родителите; (от гледна
точка на добрия пример); Грижи и
отношение на родителите към децата;
Желанието на родителите; Привързаност на децата към родителите; (но не и
при търсено отчуждаване на детето от страна на единия родител спрямо другия);
Полът на децата; (В Постановлението е прието, че майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и
възпитава момчетата); Възраст на
децата; Помощта на трети лица; Социалната среда; Жилищно-битови и други материални условия на
живот.
В Постановлението
се приема, че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите
обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска
възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се
нуждаят от непосредствена майчина грижа)
И в заключение, следва да се има
предвид, че при изменение на обстоятелствата, може да се иска промяна на
постановените от съда мерки за упражняване на родителските права. Съгласно
установената съдебна практика (Решение №277/2009г. на ВКС по гр.д.
№594/2008г.), под „изменение на
обстоятелствата“ се имат предвид както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, на
когото е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при
ново разрешение на въпроса.
с
оглед възрастта на децата.
По изложените съображения въззивната
инстанция, възприема всички факти и обстоятелства, както и правните изводи на първоинстанционният съд, поради
което постановеното първоинстанционно
решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да спомене, че при сериозна промяна на обстоятелствата този режим на
лични контакти може да бъде изменян (арг. от чл.59, ал.9 от СК).
По разноските.
Всяка една от страните е представила списък
на разноските по чл.80 от ГПК и съгласно представения списък на разноските, въззивникът
претендира по 25 лева за платена държавна такса за пред въззивната инстанция , както
и за заплатено адвокатско възнаграждение,
но не представя доказателства за точния размер на договореното адвокатско
възнаграждение и за извършеното плащане.
Въззиваемата претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение на адв. Е. П. П. по реда на чл.38 ал.1 т.1 от Закона
за адвокатурата и представения Договор за правна защита и съдействие №777359
от 02.7.2018г./л.19а/
Съобразно изхода на делото пред
въззивната инстанция въззивникът Х.П.В., следва да бъде осъден да заплати, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, на процесуалния представител на въззиваемата П.П.В.-адв.
Е. П. П. от САК адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция на
основание чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и във връзка
с чл.7 ал.1 т.4,т.6 от Наредба №1/09.07.2004г за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, е
предвидено, че възнаграждението за един адвокат е в размер на 300 лева.Това Адвокатско възнаграждение не е прекомерно,
т.к. отговаря на усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права, на фактическата и правна сложност на
делото и е съобразено с минимално определеното адвокатск възнаграждение по
Наредбата и броя на проведените съдебни заседания.
По изложените съображения СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първи брачен въззивен състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
326499/30.01.2018г., постановено по гр.д.63074/2016г по описа на Софийски районен съд, 139-ти състав с което
на основание чл.127 ал.2 от СК, съдът предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца К.Х.В.,
ЕГН **********, и П.Х.В., с ЕГН **********, на тяхната майка П.П.В., ЕГН **********,
относно постановеното децата К.Х.В.,
ЕГН **********, и П.Х.В., с ЕГН **********, да
живеят при майка си П.П.В. ,
относно определения режим на лични
отношения на бащата Х.П.В., ЕГН **********, с децата К.Х.В., ЕГН **********,
и П.Х.В., да ги вижда и взема и връща в дома на майката:
-всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 09.00 часа в събота до 20.00
часа в неделя, 30 дни през лятото по
време което не съвпада с годишния платен отпуск на майката, всяка нечетна
година за Коледните и Великденските празници, както и за официалните празници –
3март, 6 май, 6 септември за времето от 09.00 часа на първия ден сдо 20.00 часа на последния ден на празника, всяка четна година за Новогодишните празници, както и за
официалните празници 1 май, 24 май, 22 септември за времето от 09.00 часа на
първия до 20.00 часа на последния ден на празниците; относно заплащането на ежемесечна издръжка
от бащата Х.П.В., на малолетното си дете К.Х.В. ,чрез неговата
майка и законен представител П.П.В., в размер на 200.00 лева, а на детето П.Х.В.,
чрез неговата майка и законен представител П.П.В., в размер на 200.00 лева, считано от датата на влизане в
сила на решението, до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Х.П.В. от гр. София с ЕГН **********, да заплати на адв .Е. П. П. от САК по чл.36 от Закона за
адвокатурата, вр. Чл.38 ал.2 вр. чл.38
ал1т.1 Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.