Присъда по дело №660/2013 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 660

 по описа на С. районен съд за 2013г.

Районна прокуратура – С. е внесла обвинителен акт срещу С. ***, за извършено престъпление по чл.211, предложение второ, вр. чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26 вр. чл.29, ал.1, б. „б” НК, затова че в периода 25.01.2013г. – 08.02.2013г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, представяйки се за длъжностно лице – служител на полицията, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р.С.С. ***, у Р. ***, у Т.С.А. *** и у Б.С.И. ***, с което причинил на всеки от тях имотна вреда, възлизаща на обща стойност 186 (сто осемдесет и шест) лева.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава ХХVІІ от НПК - при условията на чл.371, т.2 вр. чл.372 и чл.373 НПК.

Представителят на СРП поддържа така внесеното обвинение. Изразява становище, че са събрани достатъчно и безспорни доказателства относно извършените от подсъдимия конкретни действия по въвеждането в заблуждение на непълнолетни лица, с което ги е мотивирал те да извършат разпореждане с техни лични вещи в негова полза. Акцентира на обстоятелството, че деянието е особено укоримо предвид представянето на подсъдимия за служител на полицията и обремененото му съдебно минало. Пледира за налагане на наказание три години лишаване от свобода при строг режим с приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК.

Защитникът на подсъдимия посочва, че признатите от последния факти по обвинението са изцяло доказани от събраните доказателства и не следва да се обсъждат. Изразява становище, че при определяне на следващото се наказание трябва да бъде отчетено, че Е. дълго време е употребявал наркотици и това е допринесло за промяна и на ценностната му система в негативна насока. Посочва, че същият полага усилия да преодолее тази си зависимост и да поправи поведението си пред обществото. Моли наказанието да бъде към възможния минимален размер, като посочва, че общата сума на ощетяване на пострадалите лица възлиза на 22 лева, които подсъдимият е искал да възстанови, но не е успял.

Подсъдимият С.Е. изразява съжаление за стореното като посочва, че съжалява и за всички извършени от него престъпления досега. Заявява, че не може да обясни предишните си деяния, и въпреки че ефективно е изтърпял вече наказание лишаване от свобода за предишно престъпление, наказанието, което търпи към момента на настоящото дело е за значително по-голям срок. В последната си дума заявява, че този път разкаянието му е искрено и предоставя преценката за изхода на делото на съда.   

Подсъдимият С.Д.Е. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт с изразено негово съгласие да не се събират доказателства за тези факти. С постановеното, съгласно чл.372, ал.4 НПК, протоколно определение от 17.10.2013г. и съобразно визираната разпоредба, съдът прие направеното самопризнание като подкрепящо се от събраните в досъдебното производство доказателства.

Въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание досежно съдържащите се в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, преценка и обсъждане на доказателствения материал, събран на досъдебното производство по реда и начина, предвиден от процесуалния закон, както и в съответствие с изискванията на закона, съдът приема за изяснено от фактическа страна следното:

На 25.01.2013г. към вечерните часове, непълнолетните св.Р.С. и св.Р.П., които са приятели, се намирали в кафе-бар „С.” в гр.С.. Докато били там, в заведението влязъл подсъдимия Е.. Видял ги, както и че има свободно място при тях и след като разбрал, че последното е свободно, седнал при тях. Поръчал си кафе и започнал да разпитва момчетата откъде са, къде живеят и учат, като говорел със спокоен тон.  Младежите повече кимали, без да дават отговори на питанията на Е., който в едни момент казал, че е полицейски служител и се казва Е. М., като в момента не е на работа. Подсъдимият попитал за часа и св.С. извадил мобилния си телефон, за да види часовото време. След това Е. станал от масата, без да си заплати консумираната напитка и  излязъл от заведението. Малко след това двамата свидетели също напуснали бара и тръгнали по улица „Д.”. В района на тунела на жилищния блок, намиращ се до училище „И. В.” по визираната улица били пресрещнати от подсъдимия. Той хванал за ръката св.С., като му наредил да тръгва с него и св. П. да ги последва. Минали през тунела и спрели до една масичка в задблоковото пространство. Подсъдимият със заповеднически тон разпоредил на св.С. да извади всичките си вещи от джобовете, като му казал че това е рутинна полицейска проверка от негова страна във връзка с проверка за евентуално притежание на наркотици от момчетата. При това негово изявление св.С. извадил вещите си, сред които и мобилния телефон „Самсунг модел Е2660 с микро Ес Ди карта-памет. След това насочил разпореждането си и към св.П., който също извадил личните си вещи, сред които и „МР3” плеър, марка „Нипон”. Подсъдимият казал, че ще вземе вещите, като използвал израза, че ги „конфискува”, за да провери дали не са крадени. Заявил на двете момчета, че могат да си получат обратно телефона и музикалното устройство на следващия ден в РУП-С. към 10.00ч., след като вече щяло да бъде проверено дали вещите не са предмет на кражба.

На следващия ден св.С. *** и попитали дежурния полицейски служител за полицай Е. М.. Дежурният им казал, че такъв служител няма, при който отговор двете момчета разказали на полицая какво се е случило, като родителите им подали официално и жалба. Видно от протокола за предаване на вещи и разписки от 05.02.2013г.  мобилния телефон „Самсунг модел Е2660 и „МР3” плеър, марка „Нипон” са върнати на притежателите им от полицейските служители.

На 08.02.2013г. към 15.50ч. св.Т.А. *** и св.Б.И. ***, ученици в ОСУ „Д.” в гр.С., вървели пеш към Автогарата в града, за да отпътуват за селата, където живеят. Минавайки през Дунавския парк, в близост до магазина за строителни материали „К.”, били пресрещнати от подсъдимия Е.. Последният спрял младежите и им се представил като служител от криминална полиция и следва да им извърши проверка за носене на „трева”. Момчетата предоставили възможност на „служителя” да ги претърси, като от св.А. били извадени личната му карта и паспорта, при прегледа на които Е. изразил мнение, че свидетелят изглежда съмнително. Взел намиращите се пет лева от паспорта, след което взел седем лева от св.И., които той му предоставил като извадил портфейла си във връзка с „извършваната проверка”. След това Е. наредил на двете момчета да го последват до полицейския автомобил, за който посочил, че бил спрян наблизо. Тримата тръгнали в указаната от подсъдимия посока, като младежите приели, че имат работа с полицейски служител. При движението им изведнъж Е. избързал напред и в уличката след посочения магазин побягнал. Тогава свидетелите разбрали, че подсъдимият ги е измамил с представянето си за служител, като им взел парите. 

Поради наличието на данни по делото, че подсъдимият Е. употребява наркотични вещества, е била назначена съдебно-психиатрична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, надлежно приобщено към доказателствата по делото, подсъдимият С.Д.Е. е със синдром на зависимост към психоактивни вещества, предимно опиатен тип - хероин. Към датите на деянията е постъпвал със снижен самоконтрол поради посочената зависимост, но не е бил в променено състояние на съзнанието, което да го е възпрепятствало във възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, като е могъл да ръководи постъпките си по разумни подбуди и правилно да преценява последствията от тях. Същевременно вещото лице е категорично в заключението си, че интелектуалното развитие на подсъдимия Е. е съответно на възрастта му и полученото образование и към момента на инкриминираното деяние не е бил в променено състояние на съзнанието, което да му е попречило правилно да възприема и запаметява фактите, явяващи се от значение за делото, както и че може да дава достоверни обяснения за тях.

От депозираното по делото заключение на назначената в досъдебното производство съдебно-ценова експертиза, приобщено към доказателствения материал по делото по надлежния ред, е видно, че размера на общата имотна вреда възлиза на 186.00 (сто осемдесет и шест) лева, като стойността на върнатите на собствениците вещи е 164.00 лева.

Фактическата обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства – гаранционна карта за мобилен телефон „Самсунг модел Е2660 и касов бон за закупуването му (л.15), протокол за доброволно предаване (л.20), разписки 2броя от 05.02.2013г. (л.21), протокол за доброволно предаване от 11.02.2013г. (л.24), разписка от 11.02.2013г. (л.25), справка за съдимост на С.Д.Е. с рег.№ 141/30.01.2013г. (л.32-39),  протоколи за разпит на свидетели (л.40, л. 44, л.52, л.56),  протоколи за разпознаване на лица (л.41-43, л.46-48, л.53-55,л.57-59), съдебнопсихиатрична експертиза на С.Д.Е. (л.61-65), съдебно-ценова експертиза (л.68-л.70), протоколи за разпит на обвиняем (л.85-86 и л.100), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С.Д.Е. (л.87, л.101),  справка за съдимост от Бюро за съдимост при Районен съд – С. на подсъдимия С.Д.Е. с рег.№ 1398/14.10.2013г. , които надлежно приобщени към делото по реда на чл.283 НПК, преценени и обсъдени с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, в логическата им последователност и взаимовръзка, подкрепят последното изцяло.

При така изясненото от фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.Д.Е. е осъществил състава на престъплението по чл.211, предложение второ, вр. чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26 вр. чл.29, ал.1, б. „б” НК.

От обективна страна изпълнително деяние и на двете инкриминирани дати – 25.01.2013г. и 08.02.2013г., е намерило израз в осъществяване на действия от страна на подсъдимия по създаване на неверни представи у съзнанието на непълнолетните лица, че същият е полицейски служител и даваните от него разпореждания са във връзка именно с осъществяване на правомощия като такъв. Вследствие това всяко от пострадалите лица е извършило фактическо разпореждане – св.С. и св.П. с вещи, а св.И. и св.А. – с парични средства, предоставяйки ги на подсъдимия, чиято цел е била именно имотната облага. Налице е и причинната връзка между деянието и престъпния резултат – имотната вреда, настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане от измамените лица, което разпореждане от своя страна е в резултат от създадената неправилна представа у тези лица относно основанието за тези им разпоредителни действия.

Извършването на престъпното деяние от подсъдимия, представяйки сам себе си като полицейски служител, обуславя и квалификацията по чл.210, ал.1, т.1 НК, сочейки на по-висока степен на обществена опасност поради използването на по-голямото доверие, което гражданите, а в конкретния случай ученици, изпитват към органите на властта. Същевременно и двете деяния, осъществяващи обективните признаци на престъплението, са осъществени през непродължителен период от време - в рамките на няколко дни, при едни и същи обстоятелства - спиране на непълнолетни лица, представяне за полицейски служител, вземане на предоставените от тях вещи и пари, при едно и също субективно психическо отношение на дееца към простъпките, при което второто деяние от 08.02.2013г. се явява продължение на първото от 25.01.2013г.

Квалификацията по чл.21 НК за извършване на престъплението в условията на опасен рецидив във връзка с чл.29, ал.1, б.”б”, се определя и от факта на извършване на инкриминираното деяние по настоящото дело след ефективно изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по НОХД № 1277/2006г.–шест месеца, по НОХД № 897/2005г. приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 НК –една година ЛОС, по НОХД №1136/2010г., по НОХД № 1038/2010г.–една година, по НОХД № 1308/2010г., по НОХД № 372/2011г., всички по описа на РС-С..

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл и с користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Съзнавал е и е предвиждал, че вследствие на неговите действия и представяне за длъжностно лице, у измамени лица ще възникнат, и са възникнали, неправилни представи относно съответните обстоятелства, последните са извършили акт на имуществено разпореждане, искал е тези им действия да бъдат осъществени и целял настъпването на този резултат. 

Предвид обстоятелството, че подсъдимият се възползва от предоставената му от закона възможност за избор на диференцираната процедура по глава ХХVІІ, хипотезата на чл.371, т.2, съдът, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, определи наказанието при условията на чл.58а, ал. НК.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Е, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние като сравнително висока – извършено в тъмната част на денонощието предвид зимния сезон, предпоставящо трудна ориентация, възрастта на измамените лица - непълнолетни ученици, все още с податлива на влияние психика, данните за личността на подсъдимия – обременено съдебно минало поради многократни осъждания за престъпления против собствеността, като към момента на настоящото дело търпи наказание ЛОС за престъпление по чл.199, ал.1 НК. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното, младата му възраст и общата ниска стойност на предмета на посегателство. Съдът намира, че наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, което съобразно изискването на закона бе намалено с една трета, се явява адекватно и следва да бъде изтърпяно ефективно с оглед постигане целите визирани в чл.36 от НК, и най-вече на специалната превенция спрямо този подсъдим. Предвид съдебното му минало съдът намира, че при определяне режима на изтърпяване на наказанието следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.60 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС за първоначален строг режим в затвор.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.Д.Е. да заплати по сметка на РС - Силистра сумата 155.00 (сто петдесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Предвид гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: