Определение по дело №141/2020 на Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ………

 

Гр.***** 09.03.2020 год.

 

*****СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                                   ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                   КРИСТИНА ЛАЛЕВА

при секретаря ……………………………….. …..…………...и в присъствието на

прокурора …………………………...……………  като разгледа докладваното от

……………… съдията Банков …………….. ВЧНД № 141 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото е закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

С определение № 35/22.01.20г.,постановено в з.с.з.по НЧД № 91/20г. Районен съд-***** на осн.чл.243,ал.6,т.1 от НПК е потвърдил постановление от 27.12.19г.на прокурор от РП-***** по досъдебно производство № Д- 159/19г. по описа на същата прокуратура, с което на осн.чл.243,ал.1,т.1 във вр.с чл.24,ал.1,т.1 и чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство водено за престъпление по чл.206, ал.1от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал пострадалия С.Г.Т., който го обжалва, като навежда доводи,че същият е неправилен. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на Районния съд и постановлението на прокурора.

Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.206, ал.1, от НК за това, че от неустановена дата, до 13.08.19г. в гр. *****, обл. *****, противозаконно присвоил чужда движима вещ-лек автомобил „*****с рег.№ *****.

Преценявайки събраните в хода на досъдебното производство доказателства настоящата инстанция споделя напълно възприетата преди това от прокурора и от първоинстонционния съд фактическа обстановка. Безспорно се установява, че С.Г.Т. *** притежавал лек автомобил марка „*****0 с рег.№*****. През месец август 2018г. при него отишъл *****от гр.*****. Двамата се споразумели *****да закупи горепосочения лек автомобил от С.Т. за сумата от 5200 лева. Тъй като *****не разполагал с уговорената сума, С.Т. поискал *****да му подпише Запис на заповед /нотариално заверен/ за сумата от 5200 лева, за което последния се съгласил. Във връзка с това на 24.08.2018г. *****подписал Запис на заповед с който се задължава безусловно, без разноски и без протест да заплати на С.Г.Т. *** сумата от 5200 лева на падеж 29.10.2018г.

На същата дата бил сключен и предварителен договор за покупко-продажба на МПС/нотариално заверен/ между Т. и ***, по силата на който купувача *****трябва да заплати в брой на продавача- Т.  за  лек автомобил марка „*****с рег.№ ***** сумата от 5200 лева, която сума следвало да се изплати до 29.10.2018г., за което е издаден и Запис на заповед от 24.08.2018г. от *****. В договора било предвидено предаване на владението върху вещта от страна на продавача на купувача. Страните се задължавали да сключат окончателен договор до 29.10.2018г.

След това процесния автомобил бил откаран от завод „*****“в гр.***** с помощта на „Пътна помощ“  до  КАТ-*****, където били сложени регистрационни табели на същия. По-късно *****откарал автомобила в гр.*****, обл.*****.

Изложената дотук фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. От правна гледна точка безспорно е, че между С.Т. и *****е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, въз основа на който владението на процесната вещ е предадено на купувача.

Спорни са въпросите: Изпълнил ли е задълженията си купувачът по сделката и извършил ли е престъпление?

Тук на първо място следва да се отбележи, че съгласно възприетото становище в правната теория и константна съдебна практика единственото задължение на страните по предварителния договор е сключването на окончателен. Договорът за покупко-продажба на МПС е формален и липсата на такъв означава неизпълнение на предварителния договор.

Досежно преценката за евентуално обсебване на процесната вещ владението върху нея е било предадено на правно основание, но са налице противоречиви доказателства относно поведението на купувача.

От една страна в своите показания свидетелят С.Г.Т. твърди, че уговорената сума за автомобила не му е била платена от *****. Нещо повече С.Т. твърди, че е чакал 6 месеца *****да плати автомобила, дори през тези 6 месеца не се е виждал с последния.

В противовес на твърденията на С.Т., в своите  показания *****заявява, че  на 29 октомври 2018г. се е обадил по телефона на С.Т. и го е помолил да го изчака един месец, за да му изплати колата, на което последния се е съгласил.  *****сочи, че на 20.11.2018г. се е обадил на С.Т. и му е предложил да се видят в гр.*****, за да му плати дължимата сума за автомобила.  Във връзка с това същия ден *****се срещнал със С.Г.Т.,***, на пазара, където в присъствието на свидетелите *****Г. и *****дал сумата от 5200 лева на С.Т..

В хода на разследването, разпитани в качеството на свидетели *****Г. и *****заявяват, че действително през месец ноември 2018г. са присъствали на срещата на *****със С.Т., при която *****дал на Т.  сумата от 5200 лева за лекия автомобил „Мерцедес“.

За установяване на обективната истина с постановление от 15.10.2019г. на наблюдаващия прокурор е разпоредено извършването на повторен разпит на свидетеля С.Г.Т., в който последния да отговори дали действително му е заплатен процесния автомобил както твърдят свидетелите *****Г. и *****. В случай на отрицателен отговор Т.  да отговори на въпроса:“Защо не е предявил финансовите си претенции по реда на изпълнителното производство, след като има нотариално заверен Запис на заповед от 24.08.2018г., с която длъжникът *****се задължава безусловно и без протест да заплати на С.Г.Т. *** сумата от 5200 лева-уговорената сума за автомобила.“

В изпълнение на прокурорското разпореждане на 28.11.2019г. С.Г.Т. е разпитан повторно като в показанията си заявява, че процесния автомобил не му е бил заплатен от *****. С.Т. пояснява, че през месец февруари 2019г. действително се е видял с *****на пазара „Тибор“ в гр.*****, където *****бил с някакво момче, което Т. не познавал.  Но С.Т. категорично заявява, че *****не му е плащал автомобила, а на тази среща *****само обещавал, че ще се издължи, но така и не е платил уговорената сума за колата. 

На въпроса :“Защо не е предявил финансовите си претенции по реда на изпълнителното производство, след като има нотариално заверена Запис на заповед от 24.08.2018г., с която длъжникът *****се задължава безусловно и без протест да му заплати  сумата от 5200 лева-уговорената сума за автомобила“, С.Г.Т. отговарил: „Защото през това време се чувах с него и той постоянно ме уговаряше, че ще ми изплати сумата и да прехвърлим автомобила.“

След анализ на доказателствата по делото, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели се установява, че купувачът е заплатил уговорената между страните по сделката цена. Това се установява от неговите показания, които кореспондират с показанията на свид. ***** и ***** Г.. От друга страна твърденията на продавача, че автомобилът не му е заплатен са изолирани от останалия доказателствен материал.

За да е осъществено общественоопасно деяние по чл.206, ал.1 НК е необходимо от обективна страна наказателноотговорно лице противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази. В конкретния случай от извършеното разследване не са събрани доказателства за противозаконно своене на процесния автомобил.

Съгласно константната съдебна практика/ Р.419-00-III ВС / разграничението между обсебване и неизпълнение на граждански договор се състои в това, че гражданския договор се сключва, за да породи права и задължения с намерения от страните да бъдат изпълнени точно и в срок. При обсебването, за разлика от договора, лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта.

От извършеното разследване се установява не само намерение от страна на *****да изпълни поетото си задължение по договора, но и реално той е изпълнил същото, за което свидетелстват  *****и *****Г..

В този ред на мисли правилно прокурора и първоинстнационния съд са преценили, че казусът касае гражданскоправни /договорни/ отношения, които следва да бъдат уредени по реда на гражданското съдопроизводство.

Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че жалбата е неоснователна, а постановеният от ПРС съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 35/22.01.20г.,постановено в з.с.з.по НЧД № 91/20г.  по описа на Районен съд-*****.

         Определението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: