Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 22.02.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 35 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

С определение № 103/17.02.2022 год. на САС по т.д. № 106/2022 год. въззивният съд е приел, че във въззивната жалба вх. № 266889/24.11.2021 год. по описа на СОС, подадена от „Т.Б.Д” АД, ЕИК чрез пълномощник юрк. Р.Т. против решение № 260096/28.10.2021 год. по т.д. № 35/2021 год. на СОС, въззивникът е навел доводи за допусната очевидна фактическа грешка в горното решение, приел е същите за основателни и е върнал делото на СОС за изпълнение на процедурата по чл.247 от ГПК.

В срока по чл.247, ал.2 от ГПК насрещната страна О.Е.П. /в срока за отговор на въззивната жалба/, е навел доводи за правилност на решението в отхвърлителната му част.

Съдът, като не е намерил за необходимо да разгледа делото в о.с.з., е насрочил същото за разглеждане в з.з.

Съдът, като обсъди изложеното от страните, намери следното :

 

            Видно от мотивите на решение № 260096/28.10.2021 год. по т.д. № 35/2021 год. на СОС, съдът е приел, че  при тълкуване на волята на ищеца за претенцията за неустойка намира, че в претенцията не се включва неустойка за забава за платената със закъснение вноска по погасителния план с падеж 20.08.2020 год.; в петитума ищецът е претендирал неустойка „за всяка неплатена падежирала вноска в размер, посочен в приложената справка по чл.366 от ГПК“, т.е. не се иска присъждане на неустойка за платената, макар и със забава вноска. Отделно, в самата справка по чл.366 от ГПК, приложена към и.м., също не е включена неустойка за забава в плащането на тази платена със забава вноска. Поради изложеното съдът е приел, че дължимата неустойка е в общ размер на 12 973.54 лева и включва такава за забава в размер на 2 027.11 лева за всяка от вноските с падеж 20.07.2020 год., 20.09.2020 год., 20.10.2020 год., 20.11.2020 год., 20.12.2020 год. и 20.01.2021 год. /общо 12 162.66 лева/ и в размер на 810.88 лева за вноската от 20.02.2021 год., поради което следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 973.54 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 01.03.2021 год., до окончателното й изплащане, като отхвърли предявения иск за заплащане на неустойка за разликата до пълния му предявен размер от 15 101.95 лева.

Видно от диспозитива на решението, съдът на осн. чл.92, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД е осъдил О.Е.П. да заплати на „Т.Б.Д” АД сумата от 12 973.54 лева, съставляваща цедирано на „Т.Б.Д” АД с договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год. вземане от „О.Л.Б.“ ЕАД, съставляващо дължима от длъжника О.Е.П. мораторна неустойка чл.38 от договора с гарантиран резултат от 17.05.2019 год., сключен между „О.Л.Б.“ ЕАД и О.Е.П. за забава в плащането на седем погасителни вноски, дължими към дати 20.07.2020 год., 20.09.2020 год., 20.10.2020 год., 20.11.2020 год., 20.12.2020 год., 20.01.2021 год. и 20.02.2021 год. по погасителен план – приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год. към договора с гарантиран резултат, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2021 год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер от                            15 101.95 лева.

Поради изложеното настоящият състав е в неведение в какво се състои сочената във въззивната жалба очевидна фактическа грешка и къде е разминаването между мотиви и диспозитив. Видно е, че съдът е приел, че претенцията е за неустойка само за седемте погасителни вноски, дължими към дати 20.07.2020 год., 20.09.2020 год., 20.10.2020 год., 20.11.2020 год., 20.12.2020 год., 20.01.2021 год. и 20.02.2021 год., както и че поради грешни изчисления в исковата молба ищецът е претендирал по-голям размер на неустойката – 15 101.95 лева вместо дължимия от 12 973.54 лева и е отхвърли иска за тази разлика.

С оглед на изложеното молбата по чл.247 от ГПК следва да се остави без уважение, поради което съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Т.Б.Д” АД, инкорпорирана във въззивната жалба вх. № 266889/24.11.2021 год. по описа на СОС – за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260096/28.10.2021 год. по т.д. № 35/2021 год. на СОС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила делото да се докладва за изпращането му на САС за произнасяне по подадените въззивни жалби вх. № 266817/17.11.2021 год. и вх. № 266889/24.11.2021 год. по описа на СОС.

 

 

СЪДИЯ :