ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
гр. Перник/20.05.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова
гр. д. № 292 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
420, ал. 3 от ГПК и чл. 419 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена частна жалба с вх. № 1754/12.04.2019 г. от „Валче транс“
ЕООД и И.С. срещу Определение от 10.04.2019 г. по гр.д. № 172/2019 г. по описа
на РС – гр. Радомир. Излагат се доводи, че същото е неправилно в частта, с
която молбата на длъжниците за спиране на принудителното изпълнение е оставена
без уважение. Оспорват се изводите на районния съд, че представените към
молбата доказателства не установявали надлежно плащане на претендираните от
заявителя суми. В тази връзка подробно се посочва коя фактура съответно
извлечение от сметка относно кой договор се отнася съответно коя вноска
погасява. Оспорва се и размерът на претендираните суми за неустойки. По тези
съображения се иска атакуваното определение да бъде отменено изцяло в
обжалваната част като молбата за спиране на принудителното изпълнение бъде
уважена в цялост.
Срещу
подадената частна жалба е депозиран отговор от заявителя „Евротрак лизинг“ с
вх. № 2049/03.05.2019 г., с който същата се оспорва. Излагат се доводи, че
атакуваното определение е правилно в обжалваната част. Акцентира се върху
обстоятелството, че от представените от длъжниците писмени доказателства не
можело да се установи надлежно погасяване на претендираните вземания. Иска се
жалбата да бъде оставена без уважение.
От
длъжниците е подадена и частна жалба с вх. № 1755/12.04.2019 г. като чрез
същата се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение в частта, с която е
разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 590.51
лева – неустойка за забава по предварителния договор за продажба на ППС за
периода от 15.01.2019 г. до 21.02.2019 г. върху месечни вноски от 4 до 6 вкл. и
за сумата от 380.52 лева – неустойка за забава по договора за наем на ППС за
периода от 15.01.2019 г. до 21.02.2019 г. върху месечни вноски от 4 до 6 вкл. В
тази връзка се излагат доводи, че редът по чл. 417 от ГПК бил неприложим спрямо
посочените вземания, доколкото представените договори като основание за
издаване на заповедта не удостоверяват нито основанието, нито размера, нито
периода на същите. По тези съображения се иска разпореждането за незабавно
изпълнение да бъде отменено относно посочените суми.
По
депозираната частна жалба е постъпил отговор от кредитора с вх. №
2050/03.05.2019 г. като същата се оспорва изцяло. Излагат се доводи, че
размерът на претендираните вземания за неустойка бил достатъчно ясно и точно
определен по основание, размер и период в представените към заявлението
договори и приложения към тях с нотариална заверка на подписите, както и в
представената справка за длъжник. По тези съображения се твърди, че на
основание т. 4а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС постановеното разпореждане за незабавно изпълнение на
посочените суми е законосъобразно. С тези аргументи се иска жалбата да бъде
оставане без уважение.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от жалбоподателите и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Частна
жалба с вх.
№ 1755/12.04.2019 г. е подадена при положение, че длъжниците са депозирали
възражения срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, от заинтересовани лица и срещу подлежащ на обжалване акт – разпореждане, в което заповедният
съд е постановил незабавно изпълнение на претендирани със заявление суми, поради което е процесуално допустима.
Частна жалба с вх. № 1754/12.04.2019 г. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от заинтересовани лица и срещу подлежащ на обжалване акт – определение, в което заповедният съд
частично е оставил без уважение молба за спиране на принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – гр. Радомир е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с вх. № 946/26.02.2019 г. от „Евротрак
лизинг“ ООД против „Валче транс“ ЕООД и И.Г.С. като длъжници. Със същото се
иска съдът да разпореди длъжниците да заплатят солидарно на заявителя следните
суми: 1/ сумата от 3323.45 лева с ДДС – представляваща стойността на незаплатени
вноски от 2-ра до 6-та вкл. (по приложение 1 към договора) по сключен между страните предварителен
договор за продажба на ППС от 14.08.2018 г. – като всяка вноска е на стойност
759.34 лева, с изключение на вноска под № 2, която поради частично плащане се
претендира в размер от 286.09 лева; 2/ сумата от 590.51 лева – представляваща
неустойка за забава по предварителния договор за периода от 15.01.2019 г. до
21.02.2019 г., върху месечни вноски от 4 до 6 вкл.; 3/ сумата от 1176.72 лева с
ДДС – представляваща неизплатена вноска по застраховка „гражданска
отговорност“; 4/ сумата от 239.16 лева – представляваща неизплатен остатък за
период от четири месеца за данък превозно средство; 5/сумата от 1548.40 лева с
ДДС – представляваща стойността на незаплатени вноски от 3-та до 6-та вкл. (по
приложение 2 към договора) по сключен между страните договор за наем на ППС от
14.08.2018 г. – като всяка вноска е на стойност 387.10 лева; 6/ сумата от 380.52
лева – представляваща неустойка за забава по договора за наем на ППС за периода
от 15.01.2019 г. до 21.02.2019 г. върху месечни вноски от 4 до 6 вкл.
Към заявлението са
представени предварителен договор за продажба на ППС от 14.08.2018 г. с
приложение № 1 към него „Параметри по сделката“, Договор за наем на ППС от
14.08.2018 г. с приложение № 2 към него и приемо-предавателен протокол, анекс №
1 към предварителен договор за продажба и към договор за наем на ППС – като
всички посочени документи са с нотариална заверка на подписите на страните,
извършена на 14.08.2018 г. от нотариус В.Д. – район РС Бургас, рег. № *** на
НК; документ справка за клиент, застрахователна полица, фактура №
**********/01.02.2019 г. От чл. 19 на анекс № 1 към предварителен договор за
продажба и към договор за наем на ППС е видно, че страните са уговорили неустойка
за забава на плащанията по договора в размер на 1.7% на ден върху сумата на
забавеното плащане за всяка една вноска съгласно договорите за всеки ден на
забавата, но не повече от размера на самата просрочена вноска за всеки един
отделен случай на забава (на вноска).
Предвид
така подаденото заявление и приложените към него документи с нотариална заверка
на подписите, с разпореждане от 26.02.2019 г. по гр.д. № 172/2019 г.,
постановено в производство по чл. 418 от ГПК Районен съд – гр. Радомир е
допуснал незабавно изпълнение върху подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника, удостоверено в документ по чл. 417 от ГПК. Въз основа на посоченото
разпореждане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 147/27.02.2019 г. за всички суми, така както са
посочени в заявлението на „Евротрак лизинг“ ЕООД. Заедно със заповедта е
издаден и изпълнителен лист. Посочените документи са доведени до знанието на
длъжниците чрез връчване на покана за доброволно изпълнение, получена от тях на
10.04.2019 г. В тази връзка всеки от длъжниците е депозирал възражение по чл.
414 от ГПК – с вх. № 1711/10.04.2019 г. съответно с вх. № 1710/10.04.2019 г.
От
двамата длъжници е постъпила и молба за спиране на принудителното изпълнение с
вх. № 1712/10.04.2019 г. като към същата са приложени седем броя фактури и
седем броя извлечения от банкова сметка, както и разпечатка от извършена
проверка на застраховка „гражданска отговорност“ в Гаранционния фонд. В депозираната
молба са изложени твърдения, че длъжниците са заплатили изцяло претендираните
суми по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочва се дори някои
вноски по договорите да са заплатени със закъснение, то евентуалният размер на неустойката
за забава не отговаря на претендирания от заявителя. На последно място се оспорва същият да е
заплатил претендираната сума за застраховка „гражданска отговорност“.
От
представените към молбата фактури се установява, че в четири от тях – с №
**********/05.10.2018 г., № **********/07.11.2018 г.; № **********/10.12.2018
г. и № **********/08.01.2019 г. като основание за начисляване на сумите е
посочено „авансова вноска по предварителен договор от 14.08.2018 г. за ДАФ ***
и е фактурирана еднаква сума – 759.34 лева с ДДС, а в останалите три - №
**********/07.11.2018 г., № **********/10.12.2018 г. и № **********/08.01.2019
г. като основание за начисляване на сумите е посочено „наем по договор от
14.08.2018 г. за ДАФ *** и е фактурирана еднаква сума – 387.10 лева с ДДС. Във
всяко от извлеченията от банкова сметка от своя страна е посочен номерът на
съответната фактура, по която се извършва плащането.
По
депозираната молба за спиране районният съд се е произнесъл с Определение от
10.04.2019 г. по гр.д. № 172/2019 г. като е спрял принудителното изпълнение
относно сумата от 1176.72 лева с ДДС – представляваща неизплатена вноска по
застраховка „гражданска отговорност“. В
останалата й част молбата за спиране е оставане без уважение като в тази връзка
първоинстанционният съд е изложил мотиви, че от представените към същата
фактури и извлечения от сметки не може да се направи категоричен извод, че
длъжниците са погасили претендираните вземания, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение. По тези съображения е приел, че представените
доказателства не представляват убедителни такива, които да разколебават
удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание по заповедта
за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Относно
частна жалба с вх. № 1755/12.04.2019 г.
срещу Разпореждане от 26.02.2019 г. по гр.д. № 172/2019 г.:
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 4а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК следва да се издава за акцесорни вземания за обезщетение на
вредите от неизпълнение на главното вземане само когато акцесорните претенциии
са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия
документ по чл. 417 от ГПК. В настоящия случай вземането от 590.51 лева – неустойка за забава по предварителния договор
за периода от 15.01.2019 г. до 21.02.2019 г., върху месечни вноски от 4 до 6
вкл. и вземането от 380.52 лева – неустойка за забава по договора за наем на
ППС за периода от 15.01.2019 г. до 21.02.2019 г. върху месечни вноски от 4 до 6
вкл., представляват именно акцесорни вземания за вреди от неизпълнение на
съответните главни задължения. Така претендираните неустойки действително са
определени по основание в анекс № 1 към двата договора, който анекс също е с
нотариално заверени подписи, доколкото същите представляват обезщетение за
вредите от забава на плащания от страна на длъжниците. Не може да бъде
споделено обаче твърдението на кредитора, че посочените неустойки са определени
или определяеми по размер от документа по чл. 417 от ГПК. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че размерът на претендираните неустойки обективно
зависи най-малко от броя и стойността на забавените плащания, както и от
периода на забавата за всяко плащане. В никой от представените документи с
нотариална заверка на подписите обаче не е удостоверено нито за какъв период се
дължат съответните неустойки, нито как точно същите за изчислени, нито за кои
точно вноски се отнасят. Такова удостоверяване обективно не е могло и да бъде
извършено, доколкото представените документи са съставени преди длъжниците да
изпаднат в твърдяната от кредитора забава. В тази връзка следва да се отбележи,
че документът „данни за длъжник“, представен от кредитора, представлява по
същността си съставена от него сметка на дълговете, която не съдържа никакво
нотариално удостоверяване и не може да послужи като документ по чл. 417 от ГПК.
По тези съображения въззивният съд намира, че претендираните като акцесорни
вземания неустойки не са нито определени нито определяеми като размер в
документите по чл. 417 от ГПК. Напротив за изчисляването им е необходимо събирането
на допълнителни доказателства, каквото възможност в заповедното производство не
е законово предвидена. В тази връзка и разпореждането, с което е допуснато
незабавното им изпълнение следва да бъде отменено.
Относно
частна жалба с вх. № 1754/12.04.2019 г.
срещу Определение от 10.04.2019 г. по гр.д. № 172/2019 г.:
Правната
уредба на спирането на изпълнението е уредена в разпоредбата на чл. 420 от ГПК,
като в настоящия случай приложима хипотезата по ал. 2 от цитирания текст. Съгласно
действащата редакция на същата (чл. 420, ал. 2 от ГПК – изм. – ДВ, бр. 86 от
2017 г.), когато в срока за възражение е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, съдът може да спре незабавното изпълнение и
без да е необходимо предоставяне на обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
В
настоящия случай като такива писмени доказателства жалбоподателите са
представили седем броя фактури и съответни извлечения от сметка към тях. Видно
от съдържанието на фактурите четири от тях обективират съответно четири вноски
– всяка в размер на по 759.34 лева с ДДС по предварителния договор за продажба
на ППС от 14.08.2018 г. Относно тези фактури жалбоподателите твърдят, че същите
покриват плащанията по вноски от № 2 до № 5 вкл. от посочения договор съобразно
приложение № 1 към него. Останалите три фактури обективират съответно три
вноски – всяка в размер на по 387.10 лева с ДДС по договора за наем на ППС от
14.08.2018 г. Тези фактури от своя страна отново по твърдения на
жалбоподателите покриват плащанията по вноски от № 3 до № 5 вкл. от съответния
договор съобразно приложение № 2 към него. В тази връзка въззивният съд намира,
че представените фактури и извлечения от сметки представляват надлежни писмени
доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК, доколкото видно от
съдържанието им същите безспорно се отнасят до част от претендираните по
процесната заповед за изпълнение вземания. За пълнота следва да се отбележи, че
в действащата си редакция посочената разпоредба не предвижда като изискване към
представените от длъжниците доказателства същите да бъдат „убедителни“ (каквото
беше изискването на закона до приемането на измененията в ГПК с ДВ, бр. 86 от
2017 г.), поради което и изложените в тази насока аргументи от районния съд
нямат отношение към спора. Твърденията на кредитора относно обстоятелството
доколко представените доказателства действително установяват плащането на
посочените в тях суми, както и за какви задължения са разпределени получените
плащания подлежат на преценка в исковото производство, поради което и не следва
да се обсъждат от настоящия съд.
Със
заявлението съответно с издадената въз основа на него заповед за изпълнение
обаче кредиторът претендира общо пет незаплатени вноски по предварителния
договор за продажба на ППС като посочва, че това са вноски от № 2 до № 6
включително съобразно приложение № 1 към същия. Видно от гореизложеното обаче
жалбоподателите твърдят да са заплатили и представят доказателства само относно
вноски от № 2 до № 5 включително. В тази връзка въззивният съд приема, че по
отношение на вноска под № 6 за сумата от 759.34 лева с ДДС жалбоподателите не
са представили никакви доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК,
поради което и искането им за спиране на незабавното изпълнение в тази му част относно
вземането по предварителния договор е неоснователно.
Сходно
разрешение следва да се приеме и по отношение на вземането по договора за наем
на ППС. По последния кредиторът претендира общо четири незаплатени вноски като
посочва, че това са вноски от № 3 до № 6 включително съобразно приложение № 2
към същия. Видно от гореизложеното обаче жалбоподателите твърдят да са
заплатили и представят доказателства само относно вноски от № 3 до № 5
включително. В тази връзка въззивният съд приема, че по отношение на вноска под
№ 6 за сумата от 387.10 лева с ДДС жалбоподателите не са представили никакви
доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК, поради което и искането им
за спиране на незабавното изпълнение в тази му част относно вземането по
договора за наем е неоснователно.
Неоснователно
е и искането за спиране относно вземането за вноска по данък ППС в размер на
239.16 лева, доколкото във връзка със същото жалбоподателите не са изложили
никакви твърдения, нито са представили каквито и да било доказателства по чл.
420, ал. 2 от ГПК, които да обусловят такова спиране.
По
тези съображения частната жалба следва да се приеме за частично основателна
като следва да бъде постановено спиране на незабавното изпълнение за: 1/ сумата
от 2564.11 лева с ДДС – по предварителния договор за продажба на ППС от
14.08.2018 г. и 2/ за сумата от 1161.30 лева с ДДС – по договора за наем на ППС
от 14.08.2018 г. В останалата си обжалвана част атакуваното определение е
правилно и следва бъде потвърдено.
Предвид
изводите по същността на частна жалба с
вх. № 1755/12.04.2019 г. срещу Разпореждане от 26.02.2019 г. по гр.д. №
172/2019 г. въззивният съд намира, че не следва да се произнася по искането за
спиране на незабавното изпълнение относно двете вземания за неустойки –
съответно по предварителния договор и по договора за наем. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че след като се отменя разпореждането за незабавно
изпълнение, то посоченото искане е лишено от предмет, доколкото липсва
производство, което да бъде спряно.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 26.02.2019 г. по гр.д. № 172/2019 г. по описа на РС – гр. Радомир в частта,
в която е допуснато незабавно изпълнение относно сумата от 590.51 лева,
представляваща неустойка за забава по предварителен договор за продажба на ППС
от 14.08.2018 г. за периода от 15.01.2019 г. до 21.02.2019 г., върху месечни
вноски от 4 до 6 вкл. по приложение № 1 към договора и относно сумата от 380.52
лева, представляваща неустойка за забава по договор за наем на ППС от
14.08.2018 г. за периода от 15.01.2019 г. до 21.02.2019 г. върху месечни вноски
от 4 до 6 вкл. по приложение № 2 към договора, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
147/26.02.2019 г. и изпълнителен лист.
ОТМЕНЯ Определение
от 10.04.2019 г. по гр.д. № 172/2019 г. по описа на РС – гр. Радомир, в частта
с която е оставено без уважение искането на „Валче транс“ ЕООД и И.Г.С. за
спиране на незабавното изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 147/26.02.2019 г., издадена от РС – гр. Радомир по ч.гр.д. № 172/2019
г. в полза на „Евротрак лизинг“ ООД за сумата от 2564.11 лева с ДДС,
представляваща вноски от № 2 до № 5 вкл. по предварителен договор за продажба
на ППС от 14.08.2018 г. и приложение № 1 към него и за сумата от 1161.30 лева с
ДДС, представляваща вноски от № 3 до № 5 вкл. по договор за наем на ППС от
14.08.2018 г. и приложение № 2 към него КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
СПИРА НЕЗАБАВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
147/26.02.2019 г., издадена от РС – гр. Радомир по ч.гр.д. № 172/2019 г. в
полза на „Евротрак лизинг“ ООД, ЕИК: *********, в частта в която е разпоредено
„Валче транс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и И.Г.С., с ЕГН: ********** да заплатят
солидарно на кредитора сумата от 2564.11 лева с ДДС, представляваща вноски от №
2 до № 5 вкл. по предварителен договор за продажба на ППС от 14.08.2018 г. и
приложение № 1 към него и за сумата от 1161.30 лева с ДДС, представляваща
вноски от № 3 до № 5 вкл. по договор за наем на ППС от 14.08.2018 г. и
приложение № 2 към него.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 10.04.2019 г. по гр.д. № 172/2019 г. по описа на РС – гр.
Радомир в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.