Р Е Ш Е Н И Е
№ 392/09.12.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ВИОЛЕТА
ВЕЛИКОВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева
КАНД № 568/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл.
227, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С решение № 37/17.02.2021 г. по
канд № 568/2020 г. Добричкият административен съд е отменил решение №
260014/02.09.2020 г. по нахд № 231/2019 г. по описа на Районен съд – Тутракан и
е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на нови
доказателства. Отмененото решение на ТРС е второ поред и е постановено след
отмяна на решение № 163/07.12.2018 г. по нахд № 258/2018 г. по описа на Районен
съд – Тутракан и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда,
поради което настоящото производство се развива като въззивно по правилата на
чл. 227, ал. 2 от АПК.
Предмет
на разглеждане по делото е жалба от Д.Ж.С. *** срещу електронен фиш серия К №
2035054 от 19.04.2018 г., издаден от ОД на МВР – Силистра, с който на
жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600
лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено административно нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че в производството по ЗАНН не са установени
законовите предпоставки, обуславящи ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката. Правят се оплаквания, че не е индивидуализиран
адресатът на ЕФ, че нарушението било установено с мобилна система, а не със
стационарно техническо средство, че мястото на извършване на нарушението не
може да бъде установено, тъй като на територията на с.Зафирово не съществува
улица с наименование “Трети март”, както е посочено в ЕФ, че пътят, по който е
заснет процесният клип, не е в границите на населеното място и позволената
скорост на движение е 90 км/ч, а не 50 км/ч, че знак Д11, обозначаващ началото
на населеното място, не бил поставен в съответствие с Наредба № 18/23.07.2001
г. и бил закрит от дървесната растителност, че техническото средство за
отчитане на скоростта не било правилно монтирано, че полицейските служители,
монтирали средството, не разполагали с нужните компетенции за работа със
системата и полицейският патрул не бил правилно позициониран. В условията на
евентуалност се твърди, че е налице маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се иска отмяна
на обжалвания ЕФ.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР
– Силистра изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на ДОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Счита, че
ЕФ е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е допуснато
и нарушение на материалния закон. Правилно са установени извършителят и
мястото, където е станало нарушението. Правилно е квалифицирано извършеното
деяние, поради което не са налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
ЕФ е издаден за това, че на
19.04.2018 г., в 08, 59 часа, в с. Зафирово, област Силистра, по ул. “Трети
март”, до ЗК “Ген. Атила Зафиров”, в посока Силистра – Русе, при максимално
допустима скорост на движение на МПС 50 км/ч за населено място, въведена с ПЗ Д
11, лек автомобил, марка “Мини Купър СД АЛЛ 4”, с рег. № ***, се е движил със
скорост 94 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км/ч, т.е. с превишение на скоростта
с 44 км/ч, установено с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M с № 593.
От разпита на св. ***се
установява, че в 08, 00 часа на 19.04.2018 г., в с. Зафирово, общ. Главиница, е
било приведено в режим на работа автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M с инв. № 593, отчитащо скоростта
на движение в посока гр. Силистра – гр. Русе. Мобилната система е била монтирана
на служебен автомобил с рег. № СС 4300 АК и е работила до 17, 00 часа, видно от
съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Според показанията на двамата
свидетели камерата е била поставена на републикански път ІІ-21 на около
километър (в протокола е посочено 800 м) от знак Д 11, обозначаващ началото на
населеното място в посока от гр. Силистра към гр. Русе и на около 300 м от знак
Д 12, обозначаващ края на населеното място. От изявленията на св. Илиев се
установява, че преди да бъде стартирана АТС е била извършена проверка, дали
знаците не са повредени или прикрити от избуяла растителност, при която не са
установени недостатъци по съоръженията. В 08, 59 часа на същия ден е заснето
МПС с рег. № ***, което се е движило със скорост от 97 км/ч. Заснетото МПС е
отразено на позиция № 7 в описа към протокола. На 19.04.2018 г. е издаден
процесният ЕФ.
От изслушаните в касационното
производство и кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени
първоначална и допълнителна съдебно – технически експертизи се установява, че според
координатите в клип 6801 техническото средство за контрол на скоростта е било разположено
на Т-образно кръстовище на улица в с. Зафирово с републикански път ІІ-21.
Кръстовището е в югозападния край на селото до стопанския двор на ЗК, отразено
с червен знак на приложение № 1 към първоначалната експертиза. Съгласно допълнителната
експертиза местоположението на пътен знак Д11 не е нанесено в пътния проект на
път ІІ-21, тъй като попада в района на кръстовище. В обхвата на това кръстовище
(от км 74 +
543. 46 до км 74 + 933.78) не са нанесени никакви пътни знаци. Съгласно представената от ОПУ –
Силистра схема местоположението на пътния знак е на км 74 + 900 ляво, което при монтажа на място може да бъде
променено до 50 м съобразно специфичните условия на терена (напр. наличие на
пътни връзки или входове на крайпътни обекти). В отговора на ОПУ – Силистра от
09.09.2021 г. е посочено, че схемата е извадка от географската информационна
система (ГИС) – административната карта с контур на населено място с. Зафирово
и нанесени местоположения на пътни знаци Д11 и Д12. Знаците са налични от 2012
г., но не са нанесени в проекта поради пропуск на проектантите, който е
отстранен след проверка на място. Въз основа на извършени геодезически
измервания в с. Зафирово вещото лице е заснело фактическото разположение на пътния
знак. При нанасяне на измерванията върху пътния проект (приложение № 5 към
експертизата) и върху кадастралната карта на селото (приложение № 6) е установило,
че действителното местоположение на знака е на км 74 + 862 (определено спрямо кръстовището на км 74 + 674), като има допустимо разминаване
от 38 метра с посоченото в писмото на ОПУ – Силистра местоположение. След като
е съпоставило данните от ОПУ – Силистра с приложения по делото проект на път от
РПМ ІІ-21 и резултатите от геодезическите измервания на място, вещото лице е дало
заключение, че и в двата случая пътен знак Д11, обозначаващ началото на с. Зафирово,
в посока от гр. Силистра към гр. Русе, по републикански път ІІ-21, се намира
непосредствено преди границата на населеното място, която в пътния проект е на
км 74 + 828.13.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
ЕФ е издаден от компетентната
териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението.
Спазени са изискванията за форма и съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като
деянието е описано с всичките му съставомерни признаци от обективна и
субективна страна. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на ЕФ. Фишът е издаден за нарушение, установено с АТС по смисъла на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Изпълнена е и процедурата по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. ЕФ е издаден, след като в
законоустановения срок законният представител на ЮЛ - ползвател, не е посочил
друго лице, на което е предоставил управлението на МПС. Неоснователно е оплакването
на жалбоподателката, че не е ясно на кого е наложено наказанието. В ЕФ изрично е
посочено, че се издава срещу Д.Ж.С. в качеството й на законен представител на
“Линкбг Нет” ООД, като видът на наложеното наказание говори недвусмислено, че
субект на административнонаказателната отговорност е физическото лице, а не
юридическото лице, което то представлява. От представената справка от АИС “КАТ
– регистрация на МПС” се установява, че процесното МПС е собственост на “***”
ЕАД, а “***” ООД (понастоящем “Кирякови и Ко” ООД) е вписан като ползвател.
Според данните в ТР жалбоподателката С. е управител на търговското дружество -
ползвател, поради което правилно е определена за адресат на наказанието на
основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се отнася само за
нарушения, установени и заснети със стационарни технически средства, и е
неприложима за констатирани нарушения с мобилни системи за видеоконтрол. Съгласно
цитираната норма при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава контролен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронен фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Понятието “автоматизирани технически средства
и системи” е дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Според законовото
определение това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Следователно законодателят сам
е предвидил възможността за издаване на ЕФ при нарушения, които са установени и
заснети с мобилни АТСС, както е и в настоящия случай, поради което и не е
налице допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че измерването на скоростта на движение на автомобила и
заснемането на клипа не са направени в границите на населеното място и мястото
на извършване на нарушението не може да бъде установено. Разположението на АТС
е надлежно обективирано в протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в който изрично
е посочено, че мястото за контрол е в с. Зафирово, област Силистра, ул. “Трети
март” до ЗК “Ген. А. Зафиров”. Съгласно писмо от община Тутракан улицата,
съвпадаща с републикански път ІІ-21, е наименована “Трети март”. От снимковия
материал към ЕФ е видно, че АТС е работила при непрекъснат режим на излъчване
“Н” и при трафик режим “М” (обсег на действие на радара), което съгласно раздел
VІІ, т. 4 от техническото описание и инструкция за експлоатация означава, че
нарушителят е заснет на разстояние (100-120 м) от мястото на позициониране на
АТС в посока гр. Силистра. От изслушаната по делото съдебно – техническа
експертиза се установява, че координатите, отразени в снимката, сочат местоположение
на АТС на Т-образно кръстовище на улица в с. Зафирово с републикански път
ІІ-21. Според констатациите на вещото лице кръстовището е в югозападния край на
селото до стопанския двор на ЗК, което показва еднозначно, че мястото за контрол
е в рамките на населеното място, където е въведено ограничение на скоростта от
50 км/ч. От допълнително изслушаната съдебно – техническа експертиза е видно,
че знак Д11, обозначаващ началото на с. Зафирово в посока от гр. Силистра към
гр. Русе по републикански път ІІ-21, се намира непосредствено преди границата
на населеното място. Без правно значение е дали този пътен знак е бил графично
нанесен на проекта за път ІІ-21, защото от данните по делото е видно, че той е
съществувал на място от 2012 г., поради което и жалбоподателката е била длъжна
да съобрази поведението си с неговото ограничително действие. Не намира опора в
доказателствата по делото твърдението във въззивната жалба, че пътният знак е
бил закрит от дървесната растителност, поради което не е имало как водачът на
автомобила да възприеме въведеното с него ограничение на скоростта. От
показанията на св. Илиев се установява, че дежурният наряд е позиционирал
патрулния автомобил, след като се е уверил, че пътните знаци за начало и край
на населеното място не са повредени, липсващи или прикрити от избуяла
растителност. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че пътен знак Д11 не е бил
поставен в съответствие с изискванията на Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Действително от допълнителната съдебно
– техническа експертиза се установява, че фактическото разположение на пътен
знак Д 11 не съвпада с посоченото в схемата и писмото на ОПУ – Силистра местоположение,
но разминаването от 38 метра е в рамките на допустимото, а и това не променя по
никакъв начин обстоятелството, че знакът се намира преди границата на
населеното място, поради което правилно наказващият орган е определил
действащото ограничение на скоростта на движение и нейното превишение според
разположението на този знак.
Не може да се сподели
възражението на жалбоподателката, че не са спазени изискванията за работа с
АТС. Включването и настройването на АТС е документирано с протокол по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, който съгласно трайната съдебна практика е официален
свидетелстващ документ, удостоверяващ мястото, времето и начина на извършване
на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. От данните по делото е видно, че техническото
средство е от одобрен тип и е преминало първоначална и последваща метрологична
проверка, поради което е годен уред за измерване и отчетените от него стойности
са валидни и достоверни. Организацията по контрол на пътното движение и
разстановката на полицейските служители, които са констатирали процесното
административно нарушение, е направена в съответствие с нормативните изисквания
за това. Служителят, монтирал АТС, е преминал курс на обучение. Информацията от
мобилната система е снета от служител, на когото са възложени такива трудови функции.
Голословни и неотговарящи на обективната действителност са твърденията на
жалбоподателката, че не са спазени изискванията за боравене с АТС. По делото не
са събрани доказателства, които да наведат на извода, че монтирането на АТС е
извършено неправилно. Нито в техническото описание и инструкция за
експлоатация, нито в нормативен акт е предвидено изискване къде следва да е
разположено АТС или какъв следва да бъде ъгъла на заснемане. По отношение на
позиционирането на патрула служителите на МВР действат в условията на
оперативна самостоятелност и преценката им къде да бъде поставена АТС не попада
в обхвата на съдебния контрол, който е ограничен единствено до това дали
надлежно е установено извършеното нарушение. Не могат да се споделят доводите
на жалбоподателката относно процеса на заснемане на автомобила, движението му
съгласно съоръженията на техническата инфраструктура и местоположението му
спрямо радара, защото те се градят върху свободни интерпретации и
предположения, които не отговарят нито на данните в ЕФ, нито на събраните по
делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице.
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че действително процесният автомобил се е движил със скорост не
по-ниска от 94 км/ч в границите на с. Зафирово, определени с пътен знак Д 11, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща максимално
допустима скорост за движение в населени места 50 км/ч. Превишението на
скоростта е установено след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч, поради
което и с оглед на неговата стойност законосъобразно жалбоподателката е санкционирана
на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Приложимото в случая наказание е
определено от законодателя във фиксиран размер, поради което наложената глоба е
правилно определена и не са налице основания за нейното изменение. Не са налице
основания и за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е типично за вида си.
Липсват обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност
на деянието и дееца. Превишението на допустимата скорост е значително, като
нарушението е извършено в рамките на населено място, поради което и с оглед на
значимостта на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на
участниците в движението по пътищата, настоящият състав на съда намира, че
деянието не може да се квалифицира като маловажно.
По тези съображения обжалваният
ЕФ е законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
Водим от горното и на основание чл.
227, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Добричкият административен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия
К № 2035054 от 19.04.2018 г., издаден от ОД на МВР – Силистра.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: