Р Е
Ш Е Н
И Е № 78
гр. Пловдив, 02.05.2017 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета
година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Емилия Брусева
Величка
Белева
при секретаря Мила Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 62/2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се изцяло Решение № 108 от
06.07.2016 г., постановено по гр.д. № 5/2016 г. на Окръжен Съд – гр. К., с
което са прогласени на основание чл. 135 от ЗЗД за
относително недействителни по отношение на едноличен търговец Т.А.М. с фирма ЕТ „ Т.-Т.М. „ – гр. К., ЕИК ******** договори за
покупко-продажба на недвижим имот както следва: Договор от 12.12.2011 г.,
изповядан с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, н.д. № ****/12.12.2011 г.
на нотариус К.Д., рег. № ***, с който К.А.К., ЕГН - ********** и съпругата му
С.А.К., ЕГН - ********** са продали на Д.П.Р., ЕГН – ********** поземлен имот №
*****, находящ се в местност „ К. „ в землището на село Г., община К., ведно с
построената в него масивна триетажна сграда с предназначение - малък семеен
хотел – до размер на ½ ид.ч. от тези поземлен имот и сграда, собственост
на К.А.К. и Договор от 28.12.2011 г., изповядан с нотариален акт № ***, том *,
рег. № ****, н.д. № ****/2011 г. на нотариус К.Д., рег. № ***, с който Д.П.Р.
чрез пълномощника си А. К.К. е продал на търговско дружество „ Ю.п. „ ЕООД ***,
ЕИК ******** – с едноличен собственик и управител С. К.К. същите имот и сграда
– до размер на ½ ид.ч. от тях, като по отношение на другата ½
ид.ч. – собственост на С.А.К., исковете за прогласяване на договорите за относително
недействителни по отношение на ЕТ Т.А.М. с фирма ЕТ „ Т.-Т.М. „ – гр. К. са
отхвърлени като неоснователни.
Жалбоподателят – ищец ЕТ „ Т.-Т.М. „
обжалва решението в частта, с която исковете са отхвърлени. Поддържа оплаквания
за неправилност и искане за отмяна на решението в така обжалваната от него част
и постановяване на решение от въззивния съд за уважаване на исковете и в тази
част. Претендира разноски.
Жалбоподателите ответници К.К., Д.Р.
и „ Ю.п. „ ЕООД обжалват решението в частта, с която исковете са уважени.
Поддържат оплаквания за неправилност и искане за отмяна на решението в така
обжалваната от тях част и искане за отхвърлянето на исковете изцяло.
Претендират разноски.
Ответника по спора С.К. е депозирала
молба по чл. 265 ал. 1 от ГПК за присъединяване към жалбата, депозирана от
съпруга й К.К., както и към жалбата на ответника Д.Р..
Въззивника ищец не е депозирал
отговор по жалбите на ответниците, в съдебното заседание на 15.3.2017 г. взема
становище да са неоснователни.
Въззивниците ответници са депозирили
отговори за неоснователност на жалбата на ищеца.
Доказателствени искания не са
заявени от страните.
Съдът установи следното:
Искове по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.
Няма спор и е безпротиворечиво
установено по делото че ответника К.К. е съпруг на втората ответница С.К.. С
договора по н.а. **/12.12.2011 г. двамата са продали собствения им в режим на
СИО недвижим имот – описан по горе, на ответника Д.Р., който от своя страна
няколко дни след придобиването му – на 28.12.1011 г., го е препродал с
договора, изповядан с н.а. № ***/28.12.2011 г. на ответника Ю.п. „ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала и управител С. К. е дъщеря на ответниците К. и
С.К.. Несъмнено установено е също че
продавачът Д.Р. е действал чрез пълномощник А. К. – син на ответниците
К. и С. К., като упълномощаването на А. за препродажба на имота на търговското
дружество „ Ю.п. „ ЕООД е извършено от Д. още преди той да придобие
собствеността върху имота – пълмощното е с дата на нотариалната заверка
07.12.2011 г.
По делото е безпротиворечиво
установено също така че ищеца ЕТ Т.-Т.М. е кредитор на ответника К. с парично
вземане, представляващо неизплатено възнаграждение по договор за изработка,
като с влязло в сила на 24.02.2012 г. съдебно решение № 326/15.12.2011 г. по
гр.д. № 270/2011 г. на ОС – К. К. е осъден да заплати на едноличния търговец
сумата 70 287, 65 лв. с ДДС за извършени и незаплатени СМР на обект „
малък семеен хотел в имот № ***** в село Г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 1.8.2011 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
24 457, 18 лв. до 1.8.2011 г. – предявяването на иска, считано от падежа
на присъденото парично задължение – 18.08.2008 г.
Няма
спор и е безпротиворечиво установено и че в хода на производството по гр.д. № 270/2011
г. на ОС – К. К. и С. К. са продали имота на Д.Р., съответно той го е препродал
на „ Ю.п. „ ЕООД.
При
така установените факти първоинстанционния съд е приел че е осъществен
фактически състав на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД и следва да бъдат обявени са относително
недействителни по отношение на ищеца и двете сделки като увреждащи го – в тази насока е съобразено определение № 340/21.6.2016 г.
по ч.гр.д. № 316/2016 г. на Апелативен Съд – гр. П./. Несъмнено е че ответника
К.К. е длъжник на ищеца, продажбата и препродажбата на имота са извършени след
възникването на вземането на ищеца – кредитор, с намерение за увреждането му от
длъжника. Знанието на ответника Д.Р. -
купувач на имота по договора за покупко-продажба от 12.12.2011 г. е прието за
несъмнено установено от факта че същият е препродал имота само няколко дни след
придобиването му / на 28.12.2011 г. /, от факта че го е продал на ответното
дружество „ Ю.п. „ ЕООД, което е еднолична собственост на дъщерята на
продавачите К. при това чрез пълномощник
– сина на последните, кaто
упълномощаване е извършено от Р. преди самият той да е закупил имота от К. – на
7.12.2011 г.. На база така установените факти е прието да е налице и знанието
за увреждане на ответника „ Ю.п. „ ЕООД чрез неговия собственик и управител С.
К., което знание се и презюмира на основание разпоредбата на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД доколкото С. е дъщеря на длъжника К. и съпругата му, поради което и същата
не се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 135 ал. 1, изречение
трето от ЗЗД. В този смисъл и съдебната практика - решение № 163/27.7.2011 г.
по гр.д. № 672/2010 г., III г.о. и др.,
съгласно които презумпцията за знание по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД намира приложение
и по отношение на юридическото лице, чиито собственици и управители са физически
лица, имащо някое от посочените в разпоредбата качества спрямо длъжника. Не са
кредитирани – поради близката родствена връзка и противоречието им с безспорно
установените от представените писмени доказателства горепосочени факти,
показанията на пълномощника А. К. – разпитан като свидетел, относно това че
Д.Р. бил напълно непознат за семейството им човек, че той закупил имота с
намерение да изплати кредита на родителите му към Р., но след като разбрал че
не може да погасява кредита на вноски съгласно погасителния план, а трябва да
го заплати веднага изцяло поради факта че имотът е вече изнесен на публична
продан от банката / за което са представени по делото писмени доказателства от
изп.д. № ***/2010 г. на ЧСИ Р.С., рег. № *** / настоял да му върнат парите, а
той съответно да им върне имота, поради което и след датата на придобиването на
имота от Р. се взело решението той да го продаде на сестра му С., съответно
тогава Р. упълномощил свидетеля да го представлява при тази продажба.
Прието е с оглед изложеното исковете да са
основателни до размер на ½ ид.ч. от имота – собственост на длъжника
К.К.. По отношение на останалата ½ ид.ч. – собственост на съпругата му
С.К., е прието исковете да са неоснователни доколкото тя не е длъжник на ищеца,
съответно той няма качеството на кредитор по отношение на нея. С ищеца е
договарял само ответника К., съответно само той е осъден с влязлото в сила
съдебно решение. С оглед което ответниците К. и С. К. не са солидарни
съдлъжници за паричното му вземане, представляващо незаплатени СМР по сключения
между ищеца и К. договор за изработка независимо че тези СМР са извършени в
съсобствен на съпрузите в режим на СИО недвижим имот. В тази насока е цитирано
ТР № 5/29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Според същото предпоставка
за провеждане на павловия иск е вещта да е вече отчуждена, с факта на
отчуждаването СИО върху нея е прекратена, собственик на имота е третото лице –
приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД вещта не се връща в
патримониума на съпрузите и СИО не се възстановява. Сделката си остава
действителна, недействителността й по чл. 135 от ЗЗД е само по отношение на
кредитора на единия от съпрузите за неговата ½ ид.ч. , тъй като павловия
иск е облигационен и отношенията се уреждат на плоскостта на облигационното
право, а не на вещното право и съпружеската имуществена общност. Предвид така
даденото разрешение са приети за неотносими към спора и не са коментирани
ангажираните от ответниците гласни доказателства във връзка с възведеното от
тях възражение че имотът не е придобит в режим на СИО поради настъпила между
съпрузите фактическа раздяла от преди, към и след придобивния момент, както и
досежно знанието на ответника С.К. – съпруга на длъжника за задължението на
съпруга й към ищеца, съответно за намерението й при отчуждаването на
имота.
Решението
в
частта, с която исковете са уважени е правилно по изложените мотиви от първоинстанционния съд
мотиви, които въззивната инстанция споделя изцяло и към които препраща на
основание чл. 272 от ГПК.
Напълно
неоснователни са поддържаните в жалбите на ответниците К. и Р. / напълно
идентични по своето съдържание / че първия от тях е осъществил сделката без да
има намерение да увреди кредиторите си и конкретно ищеца, а вторият изобщо не е
знаел за увреждането, не е било и възможно да знае доколкото двамата се
запознали едва 10 – 15 дни преди договора за покупко-продажба единствено във
връзка с изповядването му. Напълно неоснователни са и доводите им че неправилно
не са кредитирани показанията на свидетеля А. К.. Същите се подкрепяли и от
показанията на напълно незаинтересования свидетел Г.В., според които той
запознал К. с Р., като последният бил приятел на свидетеля, който познавал и К.
и знаел за кредита им към Р. и ипотеката върху хотела заради този кредит.
Именно с оглед това им задължение свидетелят предложил на Р. да закупи хотела
им изгодно на ниска цена и последният се съгласил, считайки че ще погасява
кредита чрез месечните вноски съгласно погасителния план. След продажбата при
посещение на Р. в Р. се разбрало че към имота е насочено принудително
изпълнение от банката и кредита следва да бъде погасен изцяло веднага – което
било укрито от К. от купувача Р. - както
и от самия свидетел, вследствие което и отношенията между тях двамата се
влошили, тъй като Р. считал че е подведен и от свидетеля.
Безспорно
установените по делото факти на препродажбата на имота от Р. на ответното
дружество „ Ю.п. „ ЕООД, собственост на
дъщерята на ответниците К., която продажба осъществена при това чрез
пълномощник сина на К. с упълномощаване, извършено от Р. отпреди самият той да
придобие собствеността установяват знанието му за увреждането. С оглед което
правилно горецитираните показания на свидетеля А. К. – цитирани по горе, не са
кредитирани – те се опровергават от установените от писмените доказателства
факти и свидетелят е син на ответниците и брат на едноличния собственик и
управител на последващия приобретател на имота. Кумулативно налице са всички
предпоставки на чл. 172 от ГПК по отношение на този свидетел. Показанията на
свидетеля В. не са в подкрепа на неговите, още повече че последният не депозира
показания относно препродажбата на имота
от Р. на „ Ю.п. „ ЕООД и не се установява изобщо да знае за нея и фактите и
обстоятелствата, при които се е осъществила. С оглед което показанията на този
свидетел не опровергават установените факти, сочещи на извод за знанието на Р.
за увреждането.
Неоснователни
по изложените съображения са горепосочените доводи за липса на знание за
увреждането, съответно добросъвестност на приобретателите на имота, поддържани
от въззивника – ответник „ Ю.п. „ ЕООД. Неоснователно е и поддържаното от този
ответник че знанието му не се презюмирало на основание чл. 135 ал. 2 от ЗЗД.
Действително физическото лице и неговото търговското дружество са два различни
правни субекта. Доколкото обаче последното действа чрез своя собственик и
управител, който в случая е физическото лице – дъщеря на длъжника, приложение
намира оборимата презумпция на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, която не е опровергана.
Неоснователно е и поддържаното в тази жалба възражение че към момента на
продажбите на имота ищецът не е имал подлежащо на изпълнение парично вземане от
продавача К.. Падежът на процесното парично задължение на К. е от м. август
2008 г., а не от влизането в сила на съдебното решение. Неоснователно е и
поддържаното че предпоставка за успешното провеждане на павловия иск е
длъжникът да няма друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори.
Цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяването на неговите кредитори,
а и по делото не е установено – не се и твърди, длъжникът да разполага с друго
такова, респ. да е удовлетворил вземането на ищеца.
В
заключение жалбите на въззивниците- ответници са неоснователни и в тези му
части решението се потвърждава, съответно разноски на тези жалбоподатели за
производството пред настоящата инстанция не се присъждат.
Основателна
е жалбата на ищеца срещу решението в отхвърлителната му част. Правилно и в
съответствие с ТР № 5/29.12.2014 г. по т.д.№ 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК първостепенния
съд по изложените мотиви е приел че за личен дълг на единия съпруг
осъществената от съпрузите разпоредителна сделка със съсобствен в режим на СИО
имот е недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД само по отношение на идеалната
част на съпруга-длъжник. Неправилно обаче е прието дългът да е личен на единия
съпруг – ответника К.К.. Действително последният е единствена страна по облигационното
съглашение с ищеца, съответно само неговата отговорност за незаплатеното по
облигацията възнаграждение ищецът е искал и ангажирал с влязлото в сила съдебно
решение и формираната с това решение сила на присъдено нещо не разпростира
действието си и по отношение на другия съпруг, тъй като той е обикновен / а не
необходим / другар, невзел участие в процеса. Но в производството по иска по
чл. 135 от ЗЗД не е задължително вземането на кредитора да е установено със
сила на присъдено нещо, то може да се доказва и в хода на производството по
този иск. В случая е безспорно установено че вземането на ищеца към ответника
К. е за незаплатени СМР, извършени именно в процесния имот, както и че този
имот е придобит от този ответник по време на брака му с ответника С.К.. Терена
е придобит през 2003 г. – н.а. **/20.6.2003 г., том **, рег. № ***, н.д. №
***/2003 г. на нотариус К.Д., рег. № ***, а сградата в терена, представляваща
„малък семеен хотел „ е построена по време на брака / строително разрешение
от 06.12.2004 г. / и е възникнала като
самостоятелен обект на правото на собственост преди м. юли 2008 г. – съгласно
издаденото от община К. удостоверение №
39/15.7.2008 г. за въвеждането й в експлоатация, като липсват данни за момента
на завършването й в груб вид, който обаче във всички случаи е преди м. юли 2008
г. Не се кредитират показанията на свидетеля А. К. – син на ответниците К., че
родителите му са във фактическа раздяла повече от 7 и може би вече 10 години,
както и показанията в този смисъл на свидетеля Р.П., като дори и това да е така
то твърдяния от тях начален момент на фактическа раздяла, считано назад от
датата в която са депозирали показания / юли 2016 г. / не се установява да е
преди придобивния момент на имотите и конкретно на сградата, напротив – сочи на
извод да е след това. Следователно паричното задължение на ответника К. към ищеца е за задоволяване
нуждите на семейството - извършени
СМР в имот съпружеска имуществена
общност и на основание
чл. 32 от СК за това задължение съпрузите отговарят солидарно. Следователно
длъжник на ищеца е и ответника С.К., поради което искът по чл. 135 от ЗЗД
следва да се уважи и по отношение на притежаваната и отчуждена от нея ½
ид.ч. от имота.
С
оглед изложеното решението в отхвърлителната му част е неправилно и се отменя,
съответно исковете се уважават и в тази част.
Присъждат се на въззивника – ищец изцяло разноските за настоящото
производство в размер на 2 788, 90 лв. / ДТ и възнаграждение за един
адвокат/, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на още
3 077, 81 лв. Отменя се първоинстанционното решение в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответниците Д.Р. и „ Ю.п. „ ЕООД направени от тях
деловодни разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
От
въззивника К.К. е заявено искане за освобождаване на внесената от него ДТ по
жалбата му за разликата от 198 лв. до 788, 90 лв. – 590 лева. Поддържа се че
дължимата и внесена от него ДТ от 788, 90 лв. е определена от
първоинстанционния съд неправилно – 2% спрямо цялата данъчна оценка на имота, а
не спрямо ¼ от нея.
Искането
е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 4 във вр. чл. 71 ал. 2
от ГПК дължимата ДТ за иска по чл. 135 от ЗЗД е 4% върху ¼ от цената на
иска – данъчната оценка, съответно при въззивна жалба срещу решение постановено
по иск по чл. 135 от ЗЗД – 2% върху
¼ от данъчната оценка, в случая 198 лева.
С
оглед изложеното съдът
Р Е
Ш И
Потвърждава Решение № 108 от 18.08.2016 г., постановено по гр.д.
№ 5/2016 г. на Окръжен Съд – гр. К. в
частта, с която е обявен за недействителен по отношение на едноличен
търговец Т.А.М. с фирма ЕТ „ Т.-Т.М. „ – гр. К., ЕИК
******** на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД договор за покупко - продажба от
12.12.2011 г., сключен с нотариален акт № **, том *, рег. № *****, нот. дело №
***/2011 г. на нотариус К.Д., рег. № ***, с който К.А. Д., ЕГН – ********** и
С.А.К., ЕГН – ********** са продали на Д.П.Р., ЕГН – ********** Поземлен имот №
*****, находящ се в местност „ К. „ в землището село Г., община К. с площ от
981 кв.м., с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, ведно с
построената в този имот триетажна масивна жилищна сграда, представляваща малък
семеен хотел, състояща се от Първи етаж със застроена площ 250, 82 кв.м.,
включващ бистро и фитнес зала; Втори етаж със застроена площ 198, 06 кв.м.,
включващ вход, рецепция, хотелски стаи, гараж за две коли и склад за инвентар и
Трети етаж със застроена площ от 227, 12 кв.м., включващ хотелски стаи с тереса
към всяка стая, камериерски офис и жилище, разположено над гаражите в северната
част на сградата, състоящо се от антре,
баня с тоалетна, дневна, кухненски бокс, две спални и лоджии, при граници на
поземления имот: имот № **** – водна площ на държавата, имот № ***** – полски
път на община К., имот № ****** – нива на наследници на Х.М.Ю., имот № *** –
нива на А. Н.К. и имот № **** – жилищна територия на „ Д. – 96 „ ЕООД - до размер на ½ ид.ч. от имота –
собственост на К.А.К., както и в частта,
с която е обявен за недействителен по отношение на едноличен търговец Т.А.М. с
фирма ЕТ „ Т.-Т.М. „ – гр. К., ЕИК ******** на основание чл.
135 ал. 1 от ЗЗД и договор за покупко -
продажба от 28.12.2011 г., сключен с
нотариален акт № ***, том *, рег. № *****, нот. дело № ****/2011 г. на нотариус
К.Д., рег. № ***, с който Д.П.Р., ЕГН – ********** е продал на „ Ю.п. „ ЕООД
***, ЕИК ******** гореописания имот – до размер на ½
ид.ч. от него, както и в частта, с
която К. А. К. е осъден да заплати на ЕТ „ Т.-Т.М. „ – гр. К., ЕИК ******** деловодни разноски
в размер на 3 077, 81 лева.
Отменя Решение № 108 от 18.08.2016 г., постановено по гр.д. № 5/2016 г. на
Окръжен Съд – гр. К. в частта, с
която са отхвърлени исковете по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД на едноличен търговец
Т.А.М. с фирма ЕТ
„ Т.-Т.М. „ – гр. К., ЕИК ******** за
обявяване за недействителни по отношение на него на договора за покупко –
продажба, сключен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, нот. дело №
***/2011 г. на нотариус К.Д., рег. № *** по отношение на останалата ½
ид.ч. от имота – собственост на С.А.К. и
на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ***, том *, рег. №
****, нот. дело № ****/2011 г. на нотариус К.Д., рег. № *** за тази ½
ид.ч. от имота и в тази част Постановява:
Обявява за недействителен на основание
чл. 135 ал. 1 от ЗЗД по отношение на
едноличен търговец Т.А.М. с фирма ЕТ „ Т.-Т.М. „ –
гр. К., ЕИК ******** на договора за
покупко - продажба от 12.12.2011 г., сключен с нотариален акт № **, том *, рег.
№ ****, нот. дело № ****/2011 г. на нотариус К.Д., рег. № ***, с който К.А. Д.,
ЕГН – ********** и С.А.К., ЕГН – ********** са продали на Д.П.Р., ЕГН –
********** Поземлен имот № *****, находящ се в местност „ К. „ в землището село
Г., община К. с площ от 981 кв.м., с начин на трайно ползване – индивидуално
застрояване, ведно с построената в този имот триетажна масивна жилищна сграда,
представляваща малък семеен хотел, състояща се от Първи етаж със застроена площ
250, 82 кв.м., включващ бистро и фитнес зала; Втори етаж със застроена площ
198, 06 кв.м., включващ вход, рецепция, хотелски стаи, гараж за две коли и
склад за инвентар и Трети етаж със застроена площ от 227, 12 кв.м., включващ
хотелски стаи с тереса към всяка стая, камериерски офис и жилище, разположено
над гаражите в северната част на сградата, състоящо се от антре, баня с тоалетна, дневна, кухненски
бокс, две спални и лоджии, при граници на поземления имот: имот № ***** – водна
площ на държавата, имот № ******* – полски път на община К., имот № ***** –
нива на наследници на Х.М.Ю., имот № ***** – нива на А. Н.К. и имот № **** –
жилищна територия на „ Д. – 96 „ ЕООД -
до размер на ½ ид.ч. от имота – собственост на С.А.К..
Обявява за недействителен на основание
чл. 135 ал. 1 от ЗЗД на по отношение
на едноличен търговец Т.А.М. с фирма ЕТ „ Т.-Т.М. „ –
гр. К., ЕИК ******** на договор за покупко - продажба от 28.12.2011 г., сключен с нотариален акт №
***, том *, рег. № ****, нот. дело № ****/2011 г. на нотариус К.Д., рег. № ***,
с който Д.П.Р., ЕГН – ********** е продал на „ Ю.п. „ ЕООД ***, ЕИК ******** Поземлен имот № *****, находящ се в местност „ К. „ в
землището село Г., община К. с площ от 981 кв.м., с начин на трайно ползване –
индивидуално застрояване, ведно с построената в този имот триетажна масивна
жилищна сграда, представляваща малък семеен хотел, състояща се от Първи етаж
със застроена площ 250, 82 кв.м., включващ бистро и фитнес зала; Втори етаж със
застроена площ 198, 06 кв.м., включващ вход, рецепция, хотелски стаи, гараж за
две коли и склад за инвентар и Трети етаж със застроена площ от 227, 12 кв.м.,
включващ хотелски стаи с тереса към всяка стая, камериерски офис и жилище,
разположено над гаражите в северната част на сградата, състоящо се от антре, баня с тоалетна, дневна, кухненски
бокс, две спални и лоджии, при граници на поземления имот: имот № **** – водна
площ на държавата, имот № ***** – полски път на община К., имот № **** – нива
на наследници на Х.М.Ю., имот № ***** – нива на А. Н.К. и имот № ***** –
жилищна територия на „ Д. – 96 „ ЕООД –
до размер на ½ ид.ч. от имота.
Отменя Решение
№ 108 от 18.08.2016 г., постановено по гр.д. № 5/2016 г. на Окръжен Съд – гр.
К. в частта, с която ЕТ „ Т.-Т.М. „
– гр. К., ЕИК ******** е осъден да заплати на Д.П.Р., ЕГН – **********
деловодни разноски в размер на 750 лв. и
в частта, с която ЕТ „ Т.-Т.М. „ – гр. К., ЕИК ******** е осъден да заплати
на „ Ю.п. „ ЕООД ***, ЕИК ******** деловодни разноски в размер на 750 лева.
Осъжда К. А.
К., ЕГН – **********, С.А.К., ЕГН – **********, Д.П.Р., ЕГН – ********** и „
Ю.п. „ ЕООД ***, ЕИК ******** да заплатят на едноличен търговец Т.А.М. с фирма
ЕТ „ Т.-Т.М. „ – гр. К., ЕИК ********3 деловодни разноски
за въззивното производство в размер на 2 788, 90 лв. / две хиляди
седемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет стотинка / - поравно всеки от
четиримата, както и деловодни разноски за първоинстанционното производство в
размер на още 3 077,81 лв. / три хиляди седемдесет и седем лева и
осемдесет и една стотинки / - също поравно всеки от четиримата.
Решението може да се обжалва
пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Да се върне на жалбоподателя
К.А.К., ЕГН – ********** сумата 590 /
петстотин и деветдесет / лева, представляваща разликата между дължимата по
въззивната му жалба и внесена от него ДТ с вносна бележка от 21.09.2016 г. на
ЦКБ АД, клон К., на сума 788, 90 лв., представляваща ДТ за обжалване от К.А.К.
по гр.д. № 5/2016 г., уникален регистрационен номер ****** – ** – *****.
Да се предприемат от главния
счетоводител на Апелативен Съд – Пловдив необходимите действия за връщане на
сумата 590 лева, като същата да бъде преведена по посочената от молителя
банкова сметка: ***; BIC: ***, IBAN ***тката
С. К.К..
В тази част решението е с
характер на разпореждане и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.