№ 261
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502656 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №900429/19.07.2021 г., подадена от Ф. Д. С., чрез адв. Т.П., срещу Решение
№900814/25.06.2021 г. по гр.д.№274/2019 г. на ОС – Благоевград, 3-ти състав, В
ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявеният от Ф. Д. С. против „ЗД Бул Инс“АД
иск с правно основание чл.432 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания от травматични увреждания, претърпени от ПТП, настъпило на 11.07.2019
г., за сумата над присъдения размер от 12 000 лв. до претендирания размер от 26 000
лв. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност
на решението в обжалваната част, и постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочат се нарушения на чл.236, ал.2 от ГПК и чл.52 от ЗЗД, като не
са обсъдени и съобразени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
нарушени са логическите правила при вземането на решението, изводите не почиват на
обективно установените факти и закона не е приложен в точния му смисъл. Не са
отчетени в пълна степен преживените от ищеца болки и страдания, търпени от
множество травми в дълъг период от време, емоционалната травма, ограниченията на
житейската реализация и в професионален план, не е съобразена икономическата
конюнктура. Определеното обезщетение е занижено по размер. Настоява се отмяна на
решението в обжалваната отхвърлителна част, и постановяване на ново решение в тази
част, с което на ищеца да бъде присъдено допълнително обезщетение – до пълния
предявен размер на иска, ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до окончателното
плащане. Заявява се искане за присъждане на деловодните разноски за въззивната
инстанция и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
1
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, ищецът е освободен на осн. чл.83, ал.2 от
ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството,
жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства
не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявяване на извънсъдебна писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от
ГПК вх.№ОК-487476 /09.08.2019 г., поради което е допустимо. По правилността на
решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на
11.07.2019 г., по вина на водача на застрахован при ответника л.а. автомобил „Фиат
Пунто“ с рег.№*******, както и че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се
спори по качеството на ищеца на увредено лице по смисъла на чл.478,ал.2 от КЗ,
механизма на ПТП, вида и характера на получените от ищеца телесни увреди, както
дължимостта на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди до размера от 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, за претендирания с исковата молба период от 10.11.2019 г. до окончателното
плащане, в която осъдителна част решението на първостепенния съд е влязло в сила.
Спорен пред въззивната инстанция е справедливият размер на обезщетението за
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, за размера над 12 000 лв.
до претендирания размер от 26 000 лв.
По спорния пред въззивната инстанция въпрос относно справедливия размер на
обезщетението, дължимо на ищеца, за претърпените от него неимуществени вреди, по
делото се установява следното:
От приетата Съдебно-медицинска експертиза №11/2021 г. /на л.60-63 от делото
на БлОС/ се установява, че ищецът, който към датата на процесното ПТП е бил на
възраст 30 години, в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 11.07.2019 г., е
получил травматично увреждане, изразяващо се в счупване на дясната ключица, което
му е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок от
3 месеца. Бил е хоспитализиран, и е претърпял оперативно и лечение за фиксация на
счупените кости с метална остеосинтеза, и медикаментозно лечение. След проведеното
оперативно лечение е било необходимо обездвижване на крайника за срок от около 30-
45 дни. Срока за възстановяване на движенията след обездвижването е бил още около
30-45 дни. Непосредствено след травматичното увреждане ищецът е търпял болки с
голям интензитет, които след проведеното оперативно лечение и имобилизация на
крайника болката е намаляла по интензитет, а впоследствие до края на
2
възстановителния период е отшумяла. След така проведеното лечение
възстановяването на пълния обем на движенията на дясната ръка може да настъпи за
срок от около 3 месеца. След приключване на оздравителния процес, по преценка на
лекуващия лекар, металната остеосинтеза може да бъде премахната.
Така приетото заключение на СМЕ съдът намира за компетентно изготвено,
обосновано и кореспондиращо на представената по делото Епикриза от ИЗ №7848/602
от МБАЛ“Благоевград“АД, Отделение по ортопедия и травматология, за
хоспитализация на ищеца в периода от 11.07.2019 г. до 16.07.2019 г. /на л.15-16/,
Протокол за вложени медицински изделия от 12.07.2019 г. /на л.17/, фактура
№13554/16.07.2019 г. за медицинско изделие-плака с фискален бон /на л.14 и л.18/,
Касова бележка №28653/16.07.2019 г. за заплатени леглодни /на л.13/, поради което
съдът го кредитира.
След приемане на СМЕ по делото е представена и приета и Епикриза от ИЗ
№4106/304 от МБАЛ“Благоевград“АД, Отделение по ортопедия и травматология, за
хоспитализация на ищеца в периода 11.05.2020 г. до 13.05.2020 г. /на л.65/. От същата
се установява, че ищецът е претърпял втора оперативна интервенция в планов порядък,
за отстраняване на имплантираната остеосинтезна пластина. Следоперативния период
е преминал без усложнения.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. С.
/баща на ищеца/, който установява, че след изписването от болницата ищецът се
нуждаел от грижи и чужда помощ за хранене, обличане, които грижи и помощ му били
предоставяни от неговата майка в продължение на 3-4 месеца. Ищецът работел като
строителен работник, и след катастрофата не могъл да се върне на работа около
половин година. Впоследствие претърпял втора операция за премахване на
имплантите, след която отново имало период, в който той отново бил „неадекватен“ –
около седмица след операцията трябвало отново да щади ръката си. Ищецът тежко
възприел катастрофата – уплашил се, ограничил контактите си. В момента ищецът
живеел при родителите си, и отново работел в строителството, когато има работа.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 11.07.2019 г.
ищeцът е получил травматично увреждане, изразяващо се в счупване на дясната
ключица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок от 3 месеца. Бил е хоспитализиран за пет дни, през които е претърпял
оперативно и лечение за фиксация на счупените кости с метална остеосинтеза, и
медикаментозно лечение. Десният горен крайник е бил обездвижен за срок от около 45
дни, а след премахване на имобилизацията е било необходимо раздвижване на десния
крайник, като възстановяването на обема на движенията на крайника е продължило
още около 45 дни. През лечебния и възстановителния период – за около 3 месеца -
ищецът е имал ежедневна нужда от чужда помощ при самообслужването – за хранене,
обличане и поддържане на хигиената, която му е била оказвана от неговата майка.
След настъпване на пълното срастване на костите, на 11.05.2020 г. ищецът отново е
бил хоспитализиран за три дни, и е претърпял втора оперативна интервенция – за
премахване на металните импланти. След тази оперативна интервенция, за период от
около 7 дни ищецът е трябвало да спазва щадящ режим на десния крайник. В резултат
от травматичното увреждане ищецът е претърпял болки с голяма интензивност
непосредствено след травматичното увреждане, и такива с умерена интензивност след
проведеното оперативно лечение и имобилизация на крайника болката, а също така и
след свалянето на имобилизацията – в процеса на раздвижване, като впоследствие до
3
края на възстановителния период /в рамките на 3 месеца след увреждането/ болките са
отшумяли напълно. Впоследствие ищецът е търпял и болки с невисок интензитет за
около 7 дни, след втората оперативна интервенция. В пряка причинна връзка с
увреждането ищецът е бил напълно неработоспособен за период от 3 месеца, а за още 3
месеца след изтичане на възстановителния период ищецът не е можел да упражнява
тежък физически труд, което му е попречило да упражнява обичайната си трудова
дейност като строителен работник. Съдът приема за установено, че липсата на трудова
ангажираност на ищеца за последващия период няма причинна връзка с увреждането.
При настъпване на увреждането ищецът е бил на 30 години – в млада възраст,
способствала за настъпването на пълното възстановяване на обема на движенията на
десния горен крайник, без остатъчни негативни последици.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че определеният от
първостепенния съд размер от 12 000 лева на застрахователното обезщетение, което
следва да му бъде изплатено от застрахователя, е справедлив по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968 г., и съответства на вида и
характера увреждането /едно травматично увреждане/, претърпяното оперативно
лечение, сравнително краткия възстановителен период /3 месеца/, необходимостта от
чужда помощ за сравнително кратък период и за част от ежедневните дейности,
настъпилото пълно възстановяване без остатъчни негативни последици.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените от нея разноски за производството,
претендирани със списък по чл.80 от ГПК в размер на 1200 лв. с ДДС, и установени с
представен ДПЗС с реквизити на разписка за заплащане на адвокатското
възнаграждение авансово в брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №900814 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д.
№274 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, 3-ти състав, В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, в която е отхвърлен предявеният от Ф. Д. С. против „ЗД
Бул Инс“АД иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над присъдения размер от
12 000 лв. до претендирания размер от 26 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
претърпени от ПТП, настъпило на 11.07.2019 г.
ОСЪЖДА Ф. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: Община Г., село О., на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата от 1200 лв. /хиляда
и двеста лева/, представляваща разноски за процесуално представителство с начислен
ДДС, за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5