Решение по дело №2016/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     22.10.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                            

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на първи октомври                                                    две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                        

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2016 по описа за 2019  година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1228-001110 от 17.05.2019 година на Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година на МВР/, с което на Т.Ф.М., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, „глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 във връзка с чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, и „глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.147, ал.1, във връзка с чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата, както и са отнети дванадесет контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 19-1228-001110 от 17.05.2019 година на Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година на МВР/, с което на Т.Ф.М., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, „глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 във връзка с чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, и „глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.147, ал.1, във връзка с чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата, както и са отнети дванадесет контролни точки.

                        В жалбата и в хода на делото, чрез процесуалния представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли съда за потвърди обжалваното наказателно постановление.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е подадена от лице имащо право на това, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На Т.Ф.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 10.05.2018 година за това, че на същата дата, около 10.25 часа в град Стара Загора по улица „Хаджи Димитър Асенов, до № 5 в посока юг М. управлява лек автомобил мерцедес с регистрационен № СТ 9560 КК, като при извършено проверка отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с дръг тест 5000-0072, издаден талон за медицинско изследване, не е дал кръв. При проверката не представя контролен талон към СУМПС и автомобилът не е представен на ГТП в определения от закона срок. Деянието е квалифицирано като нарушения по чл.174, ал.3, чл.100, ал.1, т.1 и чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателят е посочил като възражение, че не е запознат, че неасфалтираните пътища влизат в закона. Не се е възползвал от правото си на възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. На М., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на десет лева, и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на петдесет лева и са отнети дванадесет контролни точки.

                        В хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са събрани и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че на 10.05.2019 година около 10:25 часа в град Стара Загора на цитираното място жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като е бил спрян за рутинна проверка от свидетелите по делото – актосъставителят Ж.И. и свидетелят И.И.. При проверката жалбоподателят категорично е отказал да бъде изпробван със съответния тест за употреба на наркотични вещества, както и не е представил контролен талон към СУМПС и автомобилът не е бил представен на ГТП в определения от закона срок. Именно въз основа на тези констатации е издадено и обжалваното наказателно постановление. По тази фактическа обстановка, възприета от съда, не се спори. Безспорно е, че на въпросната дата жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство и е бил спрян за проверка от органите на полицията. По така изложеното съдът намира, че не се спори и от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител, следователно съдът приема за безспорно установено, че на въпросната дата жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и е бил проверен от контролните органи по реда, предвиден в ЗДвП. Несъмнено и към момента на проверката жалбоподателят не е носил контролния талон към свидетелството за управление на МПС, както и управляваното от него пътно превозно средство не е било представено на технически преглед в законовия срок. От страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител се изтъкват съображения за допуснати нарушения при реализиране на административно наказателната отговорност, в това число и неясноти относно това къде жалбоподателят е следвало да отиде да даде кръв, предвид това, че е отказал тестването с дръг тест. Съдът намира тези доводи за неоснователни, тъй като в случая несъмнено се установява по делото, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван, с което е осъществил първото предложение по административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.184, ал.3 от ЗДвП. Това, че в последствие не е дал кръв за изследване, не е основание да се игнорира неговото виновно поведение, свързано с направения отказ. По отношение на другите две административни нарушения, не се излагат доводи за тяхното оспорване, поради което съдът намира, че те също са безспорно установени.

                        От друга страна съдът намира, че при изготвяне на АУАН и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно са установени административните нарушения и това е подкрепено със съответните надлежни доказателства. Посочено е мястото и времето на извършване на административните нарушения. Правилно е определена административно – наказателната отговорности правните норми свързани с нея. Правилно е установен нарушителя и неговата вина.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено административно наказание – глоба в размер от 10 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.181, т.1 от ЗДвП е предвидено административно наказание – глоба в размер от 50 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, безспорно водача е отказал да изпробван с техническо средство. Съобразявайки се с това и предвиденото в закона наказание, неговата тежест, обществена значимост както и това че в последно време е доста срещано, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер, а именно за административното нарушение – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: