РЕШЕНИЕ
№260074
Гр.Русе, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито съдебно заседание на 18 май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При участие на секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА като разгледа търговско дело №440 по описа на 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХII ГПК.
Искът е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл. 538 и чл.485 ТЗ.
„АГРОИН-БГ“ООД гр.Варна, ЕИК201857133,
представлявано от Мария Ненкова Иванова, чрез пълномощник адвокат М. ***, е предявило против Кооперация „ППК Надежда-Ряхово“, ЕИК117029395
и С.Г.Г. *** иск по реда на чл.422 ГПК. Ищецът
твърди, че първият ответник е издател, а вторият-авалист по запис на заповед за
сумата 97500лв., издаден на 3.07.2019г., с падеж на предявяване не по-рано от 01.10.2019г.,
който е предявен на 02.10.2019г. на издателя и на авалиста. Тъй като
ответниците не погасили дължимата сума, на 19.08.20202г. ищеца депозирал
заявление по чл.417 ГПК, а по образуваното ч.гр.д.№3557/2020г. Районен съд-Русе
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответниците
били осъдени да му заплатят сумата 97500лв. и разноски 4291.78лв. В срока за
възражение и двамата солидарни длъжници депозирали възражения срещу заповедта и
РРС указал да предявят установителен иск в едномесечен срок. Горното обуславя
наличие на правен интерес от предявяване на иска. Иска съдът да признае за
установено по отношение на ответниците, че му дължат солидарно сумата 97500лв.,
на основание записа на заповед, издадена
на 03.07.2019г., с падеж на предявяване не по-рано от 01.10.2019г., предявена
на 02.10.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
19.08.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№3557/2020г. по описа на РРС. Претендира разноски.
Ответниците в срок са
подали отговор на исковата молба. Считат иска за допустим, но неоснователен.
Твърдят, че записа на заповед е нищожен, не съдържа необходимите реквизити, тъй
като не е ясно кой е поел задължението за плащане. На следващо място, твърдят,
че записа на заповед е издаден за обезпечаване
изпълнение на задълженията на първия ответник ППК“Надежда Ряхово“ към
ищеца по сключен между тях договор за покупко-продажба на устойчива биомаса
реколта 2019г.- № С-2019-017 от 3.07.2019г., в т.7.7 от който е предвидено
издаване на запис на заповед за обезпечаване на задълженията. По силата на
договора кооперацията в качеството на продавач прехвърля на ищеца-купувач
правото на собственост върху 300 тона българска устойчива биомаса-царевица,
собствено производство на бъдеща реколта 2019 г. за обща сума 75000лв. без ДДС,
при единична цена 250лв. на тон без ДДС. Купувачът се задължил да заплати
авансово 100% от цената и в срок до 10.07.2019г., а продавача да предаде
стоката до 1.10.2019г. С приемо-предавателен протокол от 29.09.19г. на основание договора предали на ищеца
85.180мт българска устойчива царевица, реколта 2019година. На 3.02.2020г. с
Анекс №1 към договора се споразумели, че към датата от анекса непогасеното
задължение на кооперацията-продавач към ищеца-купувач е 214.820мт устойчива
царевица реколта 2019г. по цена 250лв/тон, или в размер на 53705лв., като по
общо съгласие приели, че платена сума 53705лв. се трансформира в авансово
плащане за бъдеща земеделска продукция реколта 2020г., а задължението да бъде
изпълнено в натура, като се прехвърла собствеността на земеделска
продукция-250мт пшеница реколта 2020г.-собствено производство, при уговорена
единична цена 220лв./тон. Остатъкът от 1295лв. да бъде доплатен след извозване
на стоката и издаване на фактура. Остатъкът по авансово плащане по фактура
№7077/3.07.2019г. от 53705лв. да се счита за авансово плащане за пшеница
реколта 2020г. Кооперацията-продавач следвало да прехвърли пшеницата на
купувача най - късно до 30.07.2020г. от склад в с.Ряхово, при посочени
качествени показатели. С приемо-предавателен протокол от 25.07.20г.
кооперацията предала на ищеца-купувач в склад в с.Ряхово 38.440мт пшеница,
реколта 2020г., а с приемо-предавателен протокол от 03.08.20г. предала 33.140мт
пшеница, или общо 71.580мт, на обща стойност 15747.60лв. Твърди, че поради
лошата реколта пшеница 2020 година кооперацията била в обективна невъзможност
да предаде уговореното в анекса количество, което е на стойност 37957.40лв.,
каквото е задължението на кооперацията към ищеца. Кооперацията твърди, че не
дължи на ищеца сумата по записа на заповед. Искат да им бъдат присъдени
разноските по делото.
С подадената допълнителна
искова молба ищецът оспорва твърдението на ответниците, че записът на заповед е
нищожен, както и че не е ясно кой е поел задължението по него. Не оспорва, че
записът на заповед е издаден на основание чл.7.7 от цитирания в отговора
договор и има гаранционно-обезпечителна функция по отношение изпълнение
задълженията по договора. Твърди, че тъй като е налице неизпълнение от страна
на кооперацията към 01.10.2019г. да достави царевица на стойност 53705лв., от
тази дата тя е в забава и дължи неустойка по чл.23 от договора в размер на
0.15% на ден от стойността на непредаденото количество. За периода
2.10.19г.-3.02.20г. забавата е 126 дни, върху стойността на непредаденото
количество царевица 214.820мт-53705лв. се дължи неустойка 10150.02лв. В
резултат на неизпълнението на кооперацията се наложило ищецът да закупи
214.820мт царевица на по-високи цени, за да изпълни договорните си задължения
към трети лица. Разликата в цената била 50лв/тон или общо 10741лв., които били
претърпените загуби от недоставяне на царевицата реколта 2019г. Нереализираната
печалба от продажба на недоставеното количество 214.820мт възлиза на 20лв./тон
или общо 4296.40лв., които представляват пропуснати ползи. Не оспорва, че на
03.02.2020г. е сключен анекс №1 към договора. Ответната кооперация не доставила
договореното количество пшеница, а само 71.58мт, като не доставила 178.42тона
на стойност 39252.40лв. Това наложило да закупи от трети лица недоставеното
количество, за което заплатили по 398лева за тон, т.е. по 178лв за тон повече
от цената на недоставената пшеница от първия ответника. По този начин
претърпели имуществени вреди в размер на 31758.76лв. Съгласно чл.23 от договора
кооперацията изпаднала в забава след 30.07.2020г. и дължи неустойка за забава
до 19.08.2020г. върху стойността на недоставеното количество пшеница от
39252.40лв. по 0.15% на ден, или общо неустойка 1177.60лв. Нереализирата
печалба от всеки тон недоставена пшеница възлиза на 20лв. или общо 3568.40лв.
Ответникът не следва да получи сумата 1295лв. дължима по договора и анекс №1,
тъй като не е изпълнил задълженията си. Така общия размер на задължението на
първия ответник по договора и анекса възлиза на 100914.58лв., включващо:
39252.40лв.-стойност на недоставена стока; 10150.02лв.-неустойка за забава при
доставка на царевица; 10741лв.-претърпени загуби от недоставяне на царевица и
закупуване на количеството на по-висока цена; 4296.40лв.-пропусната полза от
нереализирана печалба от недоставена царевица; 31758.76лв.-претърпени загуби от
недоставяне на пшеница и закупуване на оп-високи цени; 1177.60лв.-неустойка за
забава при доставка на пшеница за посочен период върху главница 39252.40лв.;
3568.40лв.-пропуснати ползи от нереализирана печалба от 20лв на тон недоставена
пшеница. Оспорва твърдението, че първият ответник е бил в обективна
невъзможност да достави пшеница реколта 2020г. Оспорва твърдението, че
стойността на непредадената пшеница е 37957.40лв.
С отговора на допълнителната искова молба
ответниците, чрез пълномощник адвокат Б.С. вземат становище по нея. Поддържат,
че задължението за непредадено количество пшеница е на стойност 37957.40лв. по
анекса от 03.02.2020г. Твърдят, че задължението по анекса не е обезпечено с
процесния запис на заповед. Задължението, обезпечено със записа на заповед е
погасено поради извършена новация, поради което считат за неоснователна
претенцията за дължимост на сумата 100914.58лв., както е формирана по пера,
като оспорват и дължимостта на всяка от сумите по основание и размер. Считат,
че уговорената в договора неустойка е нищожна, противоречие със закона и
добрите нрави. Поддържат, че записа на заповед не обезпечава новираното с
анекса задължение.
След преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира за установено
следното:
По ч.гр.д.№3557/2020г. по
описа на РРС, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение №1583 от
24.08.2020г., въз основа на документ по чл.417 ГПК-запис на заповед, издаден на
03.07.2019г. от Кооперация „ППК Надежда-Ряхово” ЕИК *********, авалиран от С.Г.Г.. Със заповедта
за изпълнение, издателят и авалиста са осъдени да заплатят на „АГРОИН-БГ”ООД,
ЕИК201857133, солидарно сумата 97500лв., със законна лихва върху нея от 19.08.2020г.,
както и 2123.88лв. държавна такса и 2167.90лв. адвокатско възнаграждение.
Издаден е изпълнителен лист. Подадени са възражения от длъжниците, настоящи
ответници срещу заповедта в срока по чл.414 ГПК. Установителния иск, предмет на
делото е предявен в едномесечния срок по чл.415 ГПК. Представен е по делото
документ, наименован запис на заповед, с който ППК „Надежда-Ряхово“Булстат
*********, представлявана от С.Г.Г. се задължила
неотменяемо, безусловно и без протест, срещу предявяване на записа на заповед,
да заплати на поемателя „Агроин Бг“ООД гр.Варна, ЕИК201857133, /посочено е
седалище и адрес на управление/ сумата 97500лева, без протест и без разноски.
Посочено е, че сумата е платима при предявяване, но не по-рано от 1.10.2019г.
Записа на заповед е издаден на 03.07.2019г., посочено е място на
плащане-гр.Варна, положен е подпис на издател, три имена-С.Г.Г., управител на ППК“Надежда-Ряхово“
и е положен печат на кооперацията. Върху записа на заповед е отразено, че се
авалира задължението при условията при които е поето от поръчител, положен е
подпис и са изписани ръкописно имената С.Г.Г. и ЕГН.
Под този текст е изписано издател, положен подпис и ръкописно изписани имената С.Г.Г. управител на ППК
„Надежда-Ряхово“, положен печат, и текст: Настоящата запис на заповед ми бе
предявена днес 02.10.2019г. Не оспорвам вземането. Изписано е и поръчител,
положен е подпис, изписани са имената С.Г.Г., ЕГН,
както и текст: Настоящата запис на заповед ми бе предявена днес 02.10.2019г. Не
оспорвам вземането.
По делото няма спор, че между
ищеца и ответната кооперация е сключен договор за покупко-продажба на устойчива
биомаса реколта 2019г. №С-2019-017 от 3.07.2019г., във връзка с уговореното в
т.7.7 от който е издаден процесния запис на заповед. Вторият ответник С.Г.Г. не е страна по договора. Предмет на договора е право на
собственост върху 300.000мт /триста тона/ българска устойчива биомаса-царевица,
собствено производство бъдеща реколта 2019г., която продавачът-кооперацията,
първи ответник, прехвърля на купувача-ищецът, срещу цена, уговорена в
т.20-75000лв. без ДДС, при единична цена на 250лв. на тон без ДДС. Уговорено е,
че купувачът плаща цената авансово-100% в срок до 10.07.2019г. по посочена
банкова сметка ***. В т.10 от договора е посочено, че продавача предава стоката
до 01.10.2019г., в склад, находящ се в гр.Ряхово. Качествените показатели, на
които следва да отговаря стоката са посочени в т.2-3. Не се спори, а и видно от
приемо-предавателен протокол от 29.09.2019г., на основание на договора,
кооперацията е предала на ищеца 85.180мт българска устойчива царевица, реколта
2019г., представляща част от договореното количество. На 3.02.2020г., страните
по договора сключили анекс №1 към същия, като се съгласили, че към датата на
подписването му непогасеното задължение на продавача към купувача е 214.820мт
устойчива царевица реколта 2019г. по цена 250лв/тон, в размер на 53705лв.
Приели по общо съгласие, че платената сума 53705лв. се трансформира в авансово
плащане за бъдеща земеделска продукция реколта 2020 година, а задължението ще
бъде изпълнено в натура, като се прехвърля собствеността на 250.000мт пшеница
реколта 2020г.-собствено производство, при уговорена единична цена 220лв/тон.
Остатъка от 1295лв. ще бъде доплатен след извозване на стоката и издаване на
фактура. Договорено е остатъка по авансовото плащане по фактура
№7077/03.07.2019г. от 53705лв. да се счита за авансово плащане на пшеница,
реколта 2020г. Уговорено е, че продавача следва да прехвърли пшеницата на
купувача, най-късно до 30.07.2020г., от склад в с.Ряхово, като същата следва да
отговаря на посочени показатели. Не се спори, че с приемо-предавателни
протоколи от 25.07.2020г. и 03.08.2020г., на основание сключения договор,
кооперацията предала на ищеца 38.440мт и 33.140мт пшеница реколта 2020г. в
склад в с.Ряхово. По делото е прието заключение на икономическа експертиза, по
което страните не са имали възражения и което съдът възприема изцяло, като
компетентно и обосновано. От същото се установява, че издадената във връзка с
договора фактура №7077/3.07.2019г. с предмет аванс за устойчива царевица
реколта 2019г. за 75000лв., издадена от коперацията ответник е осчетоводена при
ищеца, както и фактура №7082/29.09.2019г. с предмет устойчива царевица реколта
2019г.-85.180т на стойност 21295лв. и приспаднат аванс по фактура
№7077/3.07.2019г.-21295лв., за обща стойност 0лв. Във връзка с анекс №1 са
осчетоводени при ищеца, издадените от ответната кооперация
фактури:№6829/25.07.2020г. с предмет „пшеница реколта 2020г. 38.44т. на
стойност 8456.80лв. и пириспаднат аванс по фактура №7077/3.07.19г.-8456.80лв.“
за обща стойност 0лв.; фактура №6830/3.08.2020г. с предмет „пшеница реколта
2020г., 33.14т. на стойност 7290.80лв. и приспаднат аванс по фактура
№7077/3.07.2019г.7290.80лв.“ за обща стойност 0лв. Вещото лице е констатирало,
че сумата 75000лв. по фактура №7077/3.07.2019г. е заплатена от ищеца на
кооперацията в пълен размер. По счетоводни данни при ищеца, ответната кооперация има към него задължения:
към 1.10.2019г. и към 3.02.2020г.-53705лв., а към 19.08.2020г.-37957.40лв., към
30.04.2021г.-49538.37лв. Вещото лице е пояснило, че по обяснения на ищеца,
разликата между последните две суми се формира от съдебни разноски, каквато е и
счетоводната практика. Вещото лице е изчислило размер на неустойката по чл.23
от договора. Установило, че ищецът е заплатил съгласно фактура за покупка №1460/26.09.2019г.
царевица реколта 2019г. по 280лв/тон-с 30лв. по-скъпо от договорената с
кооперация цена 250лв/тон. Съгласно фактура за покупка №1946/17.07.2020г.
пшеница реколта 2020г. ищецът е заплатил по 340лв/тон, което със 120лв./тон
по-скъпо от договореното с кооперацията /220лв/тон/. Вещото лице е дало данни, че ищецът е
реализирал продажба на царевица реколта 2019г. съгласно фактура
№3495/29.09.2019г. по 309лв/тон. Условната счетоводна печалба от продажната
цена на тон царевица спрямо заплатената цена към кооперацията /250лв/тон/ е
59лв./тон, а спрямо заплатената цена на трети фирми /280лв/тон/ е 29лв/тон.
Ищецът е реализирал продажба на пшеница реколта 2020г. съгласно фактура за
продажба №3835/6.08.2020г. по 350лв/тон. Условната счетоводна печалба от
продажната цена на тон пшеница на ищеца, спрямо заплатената цена към
кооперацията-ответник /220 лв/тон/ е 130лв/тон, а спрямо заплатената цена към
трети фирми /340лв/тон/ е била в размер на 10лв/тон. Вещото лице е пояснило
устно в съдебно заседание, че между покупка и продажба няма чиста печалба, има
и други косвени разходи, които се натрупват, затова термина „печалба“ не може
да се използва, затова си служи с термина „условна печалба“, тъй като разликата
между покупна и продажна цена е надценката, но тя не е печалба. Печалбата се
формира в края на годината. Еспертизата е изготвена на база счетоводна
информация при ищеца, кооперацията не е предоставила такава на вещото лице.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разглеждането на положителния
установителен иск по чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ответниците-длъжници-възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. Вземането на ищеца е основано на записа на
заповед, издаден от първият ответник на 03.07.2019г. и авалиран от втория
ответник. Безспорно е установено по делото, че ответниците са подписали ценната
книга, в качеството на издател и авалист-за обезпечаване на каузални отношения
между ищеца и първият ответник по договор за покупко-продажба на устойчива
биомаса реколта 2019г. №С2019-017 от 3.07.2019г., с предмет прехвърляне правото
на собственост върху 300 тона българска устойчива биомаса-царевица-собствено
производство на кооперацията, бъдеща реколта 2019г., съгласно т.7.7 от същия. На
първо място възраженията на ответниците са, че записа на заповед е нищожен, тъй
като не съдържа необходимите реквизити и не е ясно кой е поел задължението за
плащане. Това възражение е неоснователно. Записа на заповед съдържа всички
изискуеми от разпоредбата на чл.585 ТЗ реквизити, в него ясно са посочени ясно
издателя-ППК „Надежда-Ряхово“, седалище и адрес на управление, съотв. Булстат,
представлявана от С.Г.Г., както и авалиста-поръчител-физическото
лице С.Г.Г.. Записа на заповед е предявен за плащане
в посочения в ефекта срок /не по-рано от 1.10.2019г./-на 2.10.2019г. на
издателя и на авалиста /на последния не се изисква от закона предявяване/. Следващите
възражения на двамата ответници се свеждат до недължимост на сумата по записа
на заповед, поради наличието на това каузално отношение, изпълнението на което
тя обезпечавала и погасяване на задължението чрез новация, поради което тя не
обезпечава новото задължение. Следва да се отбележи, че тъй като вторият
ответник С.Г.Г. не е страна по каузалното
правоотношение, такова възражение от негова страна не може да бъде релевирано,
тъй като последният носи отговорност на друго основание-авалирането на записа на
заповед. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства-договор от
03.07.2019г. между ищеца и първия ответник, анекс №1 към него от 03.02.2020г.,
както и останалите писмени доказателства и експертно заключение съдът намира,
че претенцията е частично основателна, по следните съображения. Безпорно е, че
ищецът е заплатил авансово сумата 75000лв. на ответната кооперация-цена на
договореното количество 300.000м/т царевица /т.21 от договора/, а последната се
задължила да предаде стоката до 01.10.2019г.
в склад в с.Ряхово /т.10-11/.
Безспорно е установено, че ответната кооперация е в неизпълнение на
задължението си да престира цялото договорено количество царевица-300.000м/т,
като е предала само 85.180м/т на 29.09.2019г. Със сключения на 03.02.2020г.
Анекс 1 страните са констатирали, че към датата на подписването му непогасеното
задължение на кооперацията към ищеца е 214.820м/т царевица, по цена 250лв/тон,
в размер на 53705лв., като са приели по общо съгласие, че платената сума
53705лв. се трансформира в авансово плащане на бъдеща продукция реколта 2020г.,
а задължението ще бъде изпълнено в натура, като се прехвърля собствеността на
250.000м/т пшеница реколта 2020г. собствено производство, при цена 220лв/тон,
най-късно до 30.07.2020г. Остатъка по авансовото плащане по фактура
№7077/03.07.2019г.-53705лв. да се счита за авансово плащане за пшеница, реколта
2020г. Възражението за новация съдът намира за недопустимо, тъй като същото не
е направено с отговора на исковата молба, а едва с отговора на допълнителната
искова молба, поради което и предвид разпоредбата на чл.377 ГПК, същото се
явява преклудирано. Дори да се приеме, че е допустимо същото да бъде
разгледано, то е неоснователно. Според решение № 130/24.03.09г. по т.д.№
650/08г. на ВКС, ІІ т.о., за да е релевантна волята у съконтрахентите за
подновяване на едно задължение по смисъла на чл.107 ЗЗД, следва същата да е
изразена изрично и недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път. В
случая с Анекс №1 страните по договора не са се освободили от задължението по
договора, а са констатирали на практика неизпълнената част от същото от страна
на ответника, като са заменили вида на дължимата престация-вместо царевица,
кооперацията дължи доставка на пшеница реколта 2020г., в посочен в анекса
срок-30.07.2020г. Според практиката на ВКС, обективирана в
множество решения, обективната новация предполага наличие на: валидно възникнал
дълг, който се погасява; нов дълг на мястото на погасения; разлика между двете
задължения; намерение за новиране. С анекса страните не са уговорили погасяване
на стария дълг от 53705лв., нито са
изразили несъмено намерение за новиране. Това е така, тъй като липсва съгласие
за прекратяване на договора, а напротив-с анекса към договора страните променят
вида на стоката, която следва да се достави и срока за изпълнение. Останалите непроменени
клаузи от договора остават да действат. Естеството на новацията, както бе
посочено, предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като
разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои
от съществените му елементи, а в случая, такова няма. Ето защо и доводът, че
даденото обезпечение - запис на заповед отпада, съдът намира за неоснователен. Записът
на заповед обезпечава изпълнението на договорните задължения между страните,
допълнени и с анекса. Безспорно е установено, че ответната кооперация е
доставила на ищеца само 85.180т царевица на стойност 21295лв. до уговорената
дата 01.10.2019г., поради което от 02.10.2019г. е в забава и дължи неустойка по
т.23 от договора в размер на 0.15% на ден от стойността на непредаденото
количество-214.820м/т на стойност 53705лв. Според вещото лице за периода
02.10.2019г.-03.02.2020г. неустойката възлиза на 10070лв. Недоказано е
възражението на ищеца за претърпени вреди, надвишаващи размера на неустойката в
резултат на неизпълението, изразяващи се разликата между договорената цена на
царевицата и закупени от него 214.820м/т царевица на цена с 50лв/тон по висока.
Вещото лице е посочило в експертизата, че съгласно фактура №1460/26.09.2019г.
ищецът е закупил царевица реколта 2019г. по 280лв/тон, което е по-скъпо от
договореното, но царевицата е закупена преди 01.10.2019г., когато е крайния
договорен срок кооперацията да престира, не е ясно какво количество е закупена,
както и липсват доказателства това да е станало във връзка с неизпълнението на
кооперацията и във връзка с изпълнение от ищеца към свои контрагенти.
Недоказано е и твърдението, че ищецът не е реализирал печалба от продажба на
недоставеното количество в размер на 4296.40лв., тъй като видно от обясненията
на вещото лице разликата между покупната и продажната цена на стоката не е
печалба. Безспорно е установено и че ответната кооперация не е доставила на
ищеца цялото количество пшеница реколта
2020г., съгласно Анекс №1 към договора, а е доставила само 71.58м/тона, като е
в неизпълнение на 178.42 тона, на стойност 39252.40лв., считано от 31.07.2020г.
Според чл.23 от договора, ответника дължи неустойка за периода
31.07.2020г.-19.08.2020г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ в размер
на 1177.60лв., видно от заключението на вещото лице. По отношение на
твърдението на ищеца за претърпени вреди, надвишаващи размера на неустойката,
мотивите на съда са аналогични на посочените по-горе. На първо място, липсват
доказателства за количеството на закупена пшеница по цитираната от вещото
фактура №1946/17.07.2020г., отделно от това покупката е станала на
17.07.2020г., преди да настъпи крайната дата, на която кооперацията е следвало
да престира пшеницата-30.07.2020г. Липсват и доказателства, че именно във
връзка с неизпълнението на ответника е закупена пшеницата, с оглед изпълнението
на поети от ищеца договорни задължения към трети лица. Ето защо съдът намира,
че обезщетение за вреди над размера на неустойката не се дължи на ищеца. По
гореизложените съображения, не се дължи на ищеца и обезщетение за вреди за
нереализирана печалба в размер на 3568.40лв. Недоказано е възражението на
кооперацията, че неизпълнението е поради обективна невъзможност.
В
крайна сметка ответната кооперация дължи на ищеца сумата 37957.40лв.-стойност
на недоставена пшеница, както и сумите 10070лв. и 1177.60лв.-неустойки по чл.23
от договора, общо 49205лв.
Тъй
като записа на заповед обезпечава каузалното правоотношение между страните по
договора, по отношение на първия ответник искът следва да бъде уважен за
посочената сума 49205лв., а в останалата част същия следва да бъде отхвърлен.
По отношение на втория ответник С.Г. искът е основателен и следва да бъде уважен в същия размер, а в останалата част-отхвърлен. Отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като длъжници по записа на заповед е солидарна - чл. 513, ал. 1 ТЗ. Връзката на менителничния ефект с каузалното задължение, гарантирано от издателя със записа на заповед, изключва възможността издателят и поръчителят да отговарят в различен обем по прекия менителничен иск на поемателя. Затова независимо от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по обем престация както и издателя, освен ако не е налице предвидено в закона изключение - напр. чл. 484 ТЗ /неспазена форма на авала/, чл. 483, изр. 1, предл. 2 ТЗ /частично поръчителство/, чл. 485, ал. 2 ТЗ
/недействителност на задължението на издателя, поради което е дадено менителничното поръчителство/, или не е уговорено изрично отклонение от правилото на чл. 485, ал. 1 ТЗ