Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 42                               04.06.2012 год.                                    Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                        граждански състав

на пети май                                                              две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в следния състав                      Председател: Минчо Танев                                                       

Секретар: К.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гр. дело № 120 по описа на съда за 2011 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Н.Т.С.,***, К.С.П.,***, С.А. *** и Е.А.С.,***, против С.И.И., ЕГН ********** ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ответника, че ищците, са собственици на Поземлен имот с идентификатор 66528.501.189 /шест, шест, пет, две, осем,  точка, пет, нула, едно, точка, едно, осем, девет/ по Кадастралната карта на с. С., общ. Ц., Б. област, одобрена със Заповед РД-18-52/ 24.08.2006 г. на Изп. директор на АГКК София, с адрес на поземления имот: с. С., обл. Б., ул.*** с площ на поземления имот 918 /деветстотин и осемнадесет/ кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори: №№ 66528.501.203, 66528.501.535, 66528.501.504 и 66528.501.190, бивш УПИ IX- 128 /парцел девети, имот пл. № сто двадесет и осми/, в бивш квартал 25 /двадесет и пети/ по плана на с. С., при граници: от двете страни улици и УПИ VIII-127 и УПИ Х-129, както и да осъди ответника, да предаде на ищците владението на същия имот.

С разпореждане от 08.12.2011 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението на 14.02.2012 год. и е депозиран писмен отговор.

С исковата молба се твърди, че ищците по делото, са наследници на С.Т.П., б.ж. на с. С., починал на 15.11.1979 г. и на неговите починали синове: Т.С.Т., починал на 18.05.1999 г. и А. С.Т., починал на 15.10.2008 г. Според исковата молба, ищците по наследяване от него са собственици на процесния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 66528.501.189. Според исковата молба, този имот общия наследодател С.Т.П. е притежавал по реституция по ЗСПЗЗ по преписка вх. № С19/ 07.01.1992 г. на ОСЗ Царево, като собствеността им е потвърдена и в съдебен спор с М.Р.В., ЕГН ********** и съпругата му Ж.М.Р., ЕГН **********, двамата от с.С. Според ищците, М. и Ж.Р. са прехвърлили същия имот на Ч.И.С. от С., ЕГН **********, което прехвърляне е извършено с нот. акт № 21/ 19.01.1993 г. на нотариуса при БРС Ст.Д. Според ищците, докато съдебния спор за имота е бил висящ пред съда, са последвали и други прехвърлителни сделки със същия имот: с нотариален акт за продажба № 170, том 5, рег. № 3086, дело 892/ 2004 г. на нотариус с рег. № 370 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие ЦРС, същият имот е продаден от Ч.И.С. на лицата Р.Л.П., ЕГН ********** и В.К.П., ЕГН **********,***, с нотариален акт за покупко-продажба № 169, том 3, рег. № 3505, дело 516/ 2006 г. на нотариус с рег. № 492 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие ЦРС, извършен на 21.11.2006 г. същият имот е придобит от ответницата С.И.И. от София, ЕГН **********. Ищците твърдят, че понастоящем имота се владее от ответната страна по силата на посочения нотариален акт. Ищците ангажират писмени доказателства и СТЕ.

С отговора на исковата молба, ответника твърди, че оспорва иска изцяло. Ответника прави възражение че, е придобила собствеността по давност на процесния имот, като добросъвестен владелец, тъй като акта на основание на който е придобила собствеността е нотариален акт, сключен в надлежната форма за продажба и е юридическо основание, което може по начало да прехвърли собствеността на владения имот. Ответника твърди, че предишни собственици са били Р.Л.П. и В.К. П., които са получили собствеността на същия имот с нотариален акт № 170 от 30.06.2004 г. Според отговора на исковата молба, ответника не е знаела за недостатъци на тяхното юридическо основание. Според ответника, Р. и В.П. са също добросъвестни владелци на описания имот, защото са придобили собствеността от Ч. и С.С., които са били собственици с нотариален акт № 21 от 19.01. 1993 г. поради което е налице еднородно владение и е налице хипотезата на чл. 82 от ЗС на присъединяване на предходното владение считано от 30.06.2004 г. към владението на ответника до датата на завеждане на исковата молба. Ответника оспорва активната легитимация на ищците, тъй като те не са носители на материалното право на собственост върху описаният имот, защото претендирания от тях имот не е идентичен с имота на ответника. Ответника ангажира писмени и гласни доказателства.

Царевският районен съд, като взе предвид изразените от страните становища и след като преценени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници № 17/ 11.11.2011 год. ищците по делото Н.Т.С., К.С.П., С.А.С. и Е.А.С. са наследници на С.Т.П., б.ж. на с.С., починал на ***г.

Съгласно материалите съдържащи се в приложеното като доказателство по настоящото производство, гр. д. № 175/ 1999 год. приключило с Решение R 1-10/ 15.03.2010 г. постановено по в.гр.д. № 133/ 2008 г. на ОС Бургас, в сила от 2.09.2011 г. ищците в качеството си на наследници на С.Т.П. са били признати за собственици на имот пл. № 128 в кв. 25 с площ от 900 кв.м. находящ се в м. *** в землището на с.С., обл.Б., който имот е бил възстановен по реституция по ЗСПЗЗ по преписка вх. № С19/ 07.01.1992 г. на ОСЗ Царево, Решение № 61/ 17.06.1993 год.

Видно от приложения по делото нот.акт № 21/ 19.01.1993г. на нотариуса при БРС, Ст. Д., ответниците по цитираното по- горе гр. дело М. и Ж.Р. са прехвърлили процесния имот на лицето Ч. И.С., като съгласно материалите по делото същият е бил привлечен и е участвал в производството като трето лице-помагач, на страната на ответниците М. и Ж.Р.

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба № 170, том 5, рег. № 3086, дело 892/ 2004 г. на нотариус с рег. № 370 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие ЦРС, процесния имот е продаден впоследствие от Ч.И.С. на лицата Р.Л.П. и В.К.П..

Съгласно приложения нотариален акт за покупко-продажба № 169, том 3, рег. № 3505, дело 516/ 2006 г. на нотариус с рег. № 492 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие ЦРС, извършен на 21.11.2006 г. имота е бил придобит от ответницата С.И.И..

Съгласно заключението на вещото лице И. Б. по изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза, процесния имот е напълно идентичен с имота предмет на Решение R 1-10/ 15.03.2010 г. постановено по в.гр.д. № 133/ 2008 г. на ОС- Бургас, в сила от 2.09.2011 г. както и с имота предмет на гр.д. № 1534/ 2010 г. на ВКС- първо гр. отделение и гр. дело № 133/ 2008 год. на ОС- Бургас.

Съгласно еднопосочните и безпротиворечиви показания на разпитаните по делото свидетели Р. П. и С.Н., ответницата по настоящото производство С.И. владее процесния имот от момента на придобиването му и до настоящия момент. Според същите показания, нейните праводатели Р.Л.П. и В.К.П. също са владели имота от момента на придобиването му от Ч.И.С., до момента на отчуждаването му в полза на настоящата ответница.  

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Съгласно формулирания петитум в исковата молба, съдът счита, че ищците са предявили иск с правно основание в чл. 108 от ЗС. Според съда, предявения иск е от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство. Ответника е пасивно легитимиран по иска. По тези съображения, настоящия състав намира, че предявения иск е процесуално допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на ревандикационния иск:

Искът е основателен по следните съображения: За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот, имотът да се намира във владение на ответника и да се владее от него без правно основание. В настоящия спор, по общо правило, доказателствената тежест пада върху ищеца, който следва да докаже правото си на собственост и правото си да иска предаване на имота, т. е. липсата на основание за упражняваното от ответника владение.

Ищците се легитимират като собственици на процесния имот, на основание реституция по ЗСПЗЗ с решение № 61 от 17.06.1993 г. постановено по преписка вх. № С19/ 07.01.1992 г. на ОСЗ Царево, като имота представлява част от бивша нива с площ от 5 дка в м. *** в землището на с.С., придобита от наследодателя им С.П. на основание Закона за селскостопанско настаняване на бежанците от 1926 г. за което е бил съставен нот. акт № 9, т. V, рег. 20, по н. д. № 9/ 1945 г.

Правото им на собственост се доказва и с Решение R 1-10/ 15.03.2010 г. постановено по в.гр.д. № 133/ 2008 г. на ОС Бургас и Решение № 499/ 08.12.2011 год. по гр.д. № 1534/ 2010 г. на ВКС- първо гр. отделение.

 При това положение, и съгласно цитираните по горе- решения, настоящия състав приема за безспорно доказано, че ищците са собственици на процесния имот, с което е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

Не се спори между страните, а и съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, ответницата по делото владее имота от момента на придобиването му и до сега. Ищците в настоящото производство, не са ангажирани никакви доказателства за противното, поради което и съда приема за доказано, че ответницата владее процесния имот от момента на придобиването му от лицата Р. Л. П. и В.К.П., с нотариален акт за покупко-продажба № 169, том 3, рег. № 3505, дело 516/ 2006 г. на нотариус с рег. № 492 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие ЦРС, извършен на 21.11.2006 г. и до настоящия момент.

Спорно е по делото, основателно ли е направеното от ответницата възражение, че е придобила процесния имот по силата давностно владение.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, съгласно ал. 2 на същия член, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. За да бъде придобито обаче правото на собственост е необходимо още постоянно владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при бездействието на действителния собственик на имота в предвидения в закона срок. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи веща като своя. За да е добросъвестен владелеца и да се ползва от кратката, пет годишна давност, следва същия да владее имота на основание годно да го направи собственик. Във връзка с това чл. 70 от ЗС въвежда и субективен признак на добросъвестното владение- владелеца да не знае за евентуални пороци на основанието, към момента на неговото възникване.

На първо място в настоящия казус, съдът приема за безспорно доказано, че ответницата владее процесния имот от 21.11.2006 г. /датата на придобиването му/ и до настоящия момент, като го владее непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано и го владее като свой. При това положение, дори и да се приеме, че е добросъвестен владелец, то краткия 5 годишен, давностен срок изтича на 21.11.2011 год. т.е. след датата на предявяване на настоящата ищцова претенция- 15.11.2011 год. При това положение, ответницата не е могла да придобие правото на собственост по отношение на процесния имот, по силата на кратката, пет годишна давност. 

На следващо място ответницата претендира, че е придобила правото на собственост върху процесния имот, тъй като към своето владение прибавя и това на праводателите си.   

Съгласно хипотезата на чл. 82 от ЗС, владението на последния владелец, който се позовава на придобивна давност, се присъединява (прибавя) към това на праводателя. Правоприемството може да бъде както универсално, така и частно - стига в последния случай да е основано на валиден правен акт /Решение № 26 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5911/ 2007 г. IV г. о./.  Предпоставките за присъединяване на владението са следните - да се касае до владение на чужд имот и за предходния, и за сегашния владелец; владенията и на сегашния, и предходния владелец да се намират в съотношение на непосредствено предхождане; да няма прекъсване на владението на предходния и владението на сегашния владелец поради установяване на владение от трето лице за повече от шест месеца; всички владения да осъществяват фактическо господство на един и същи вид вещно право. При частното приемство, наред с общите предпоставки трябва да е налице акт за прехвърляне на имота от досегашния владелец-несобственик върху новия владелец и трябва да се извърши предаване на имота от първия на втория.

В настоящото производство, съда приема за безспорно доказано от свидетелските показания на св. П.,  на първо място, че праводателите на ответницата  Р.Л.П. и В.К.П., са владели процесния имот от 30.06.2004 год. /датата на придобиването му/ до 21.11.2006 г. /датата на отчуждаването му/, като са го владели непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано, като свой. Доказателства за противното не бяха ангажирани. При това положение обаче, дори ответницата да прибави към своето владение и това на праводателите си, тя не е могла да придобие правото на собственост по отношение на процесния имот, по силата на давностно владение, тъй като от 30.06.2004 год. до  датата на предявяване на настоящата ищцова претенция- 15.11.2011 год. не е изтекъл изискуемия 10 годишен, давностен срок. 

Отделно от това, видно от датите на изповядване на сделките с процесния имот, то същите са сключени след образуването на производство по отношение на същия, след датата на вписване на исковата молба по отношение на същия имот, при висящ процес касещ правото на собственост върху имота. При това положение те са непротивопоставими на ищците.

Всичко изложено до тук, води до извод за основателност на ищовата претенция, поради което и същата следва да се уважи изцяло.

Предвид основателността на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 950,00 лева за направени съдебно- деловодни разноски.

      Мотивиран от горното съдът

 

 

Р   Е    Ш    И 

 

 

ПРИЕМА за установено по отношение на С.И.И., ЕГН **********, че Н.Т.С., ЕГН **********, К.С.П., ЕГН **********, С.А.С., ЕГН ********** и Е.А.С., ЕГН **********, са собственици на Поземлен имот с идентификатор 66528.501.189 /шест, шест, пет, две, осем,  точка, пет, нула, едно, точка, едно, осем, девет/ по Кадастралната карта на с. С., общ. Ц., Б. област, одобрена със Заповед РД-18-52/ 24.08.2006 г. на Изп. директор на АГКК София, с адрес на поземления имот: с. С., обл. Б., ул.*** с площ на поземления имот 918 /деветстотин и осемнадесет/ кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори: №№ 66528.501.203, 66528.501.535, 66528.501.504 и 66528.501.190, бивш УПИ IX- 128 /парцел девети, имот пл. № сто двадесет и осми/, в бивш квартал 25 /двадесет и пети/ по плана на с. Синеморец, при граници: от двете страни улици и УПИ VIII-127 и УПИ Х-129.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, да ПРЕДАДЕ на Н.Т.С., ЕГН **********, К.С.П., ЕГН **********, С.А.С., ЕГН ********** и Е.А.С., ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО върху Поземлен имот с идентификатор 66528.501.189 /шест, шест, пет, две, осем,  точка, пет, нула, едно, точка, едно, осем, девет/ по Кадастралната карта на с. С., общ. Ц., Б. област, одобрена със Заповед РД-18-52/ 24.08.2006 г. на Изп. директор на АГКК София, с адрес на поземления имот: с. С., обл. Б., ул. *** с площ на поземления имот 918 /деветстотин и осемнадесет/ кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори: №№ 66528.501.203, 66528.501.535, 66528.501.504 и 66528.501.190, бивш УПИ IX- 128 /парцел девети, имот пл. № сто двадесет и осми/, в бивш квартал 25 /двадесет и пети/ по плана на с. С., при граници: от двете страни улици и УПИ VIII-127 и УПИ Х-129.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, да заплати на Н.Т.С., ЕГН **********, К.С.П., ЕГН **********, С.А.С., ЕГН ********** и Е.А.С., ЕГН **********, сумата от 950,00 лв. (деветстотин и петдесет лева) за направени съдебно- деловодни разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщението му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

                                             

 

                                     

 

 

СЪДИЯ: