Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №656

 

 

гр.Русе,  07.11.2018 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

        Районен съд-Русе, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Юлия Острева……..……………………………………………………………

и в присъствието на прокурора: ………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 1148 / 20180 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба на В.М.К. *** против Наказателно постановление № 18-1085-000414/14.03.2018г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР - гр.Русе, с което за нарушения на чл.37 ал.3 вр. чл.179 ал.1  т.5  пр.4 от ЗДвП от същия закон му било наложено наказание “глоба” в размер на 150 лв., а за нарушение по чл.6 т.1 вр.чл.185 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Районна прокуратура-Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2018г. в гр.Русе жалбоподателят бил паркирал своя кемпер „Лайка Креос“ с ДК № .....пред блок „Кракра“ в гр.Русе. В един момент се включил в движението по бул.“Цар освободител“, като от тротоара направил ляв завой, пресичайки двойна непрекъсната линия. В този момент по бул.“Цар освободител“ се движел служебен полицейски автомобил, в който пътували свидетелите К.М. и Д.Ч., който бил водач на автомобила. При навлизането си на пътното платно автомобилът на жалбоподателя се оказал в непосредствена близост пред полицейския автомобил и за да избегне удар в него св.Ч. рязко намалил скоростта си на движение. След това по разпореждане на св.М., който бил старши на наряда, автомобилът на жалбоподателя бил застигнат от полицейския автомобил и спрян принудително. Св.М. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил горепосочените наказания.

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице, което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен и материалният закон.

По делото се събраха две групи доказателства, които взаимно се изключват. От една страна това са показанията на двамата полицейски служители – св.К.М. и св.Д.Ч., а от друга показанията на св. В.К. и св.Д.М.

От първата група показания се установява, че действително жалбоподателят е извършил нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДвП със своя кемпер, като е отнел предимството на служебния автомобил и същевременно е пресякъл и двойната непрекъсната линия по ул.“Цар освободител“, разделяща двете пътни ленти.

Съдът кредитира показанията на първата група свидетели, като намира същите за обективни, логични и последователни. На първо място настигането на кемпера, управляван от жалбоподателя  е провикирано именно от нарушаването на двете правила за движение, особено това по чл.37 ал.3 от ЗДвП, нарушението което действително е било от естество да предизвика ПТП и предотвратяването на което е било избегнато в резултат на реакцията на св.Ч., като субективен фактор, а също така от това, че кемперът не се е намирал в опасната зона за спиране на служебния автомобил, като обективен фактор. Съществено за въпроса, кои показания и защо именно тях съдът кредитира, е сравнението между тях и отношението на всяка от двете групи свидетели към изхода на производството. Двамата полицейски служители съдът намира, че са незаинтересовани от изхода на производството лица, които към момента на възприемане на нарушенията са изпълнявали служебните си задължения именно във връзка с тяхната компетентност по чл.170 ал.1 от ЗДвП. За разлика от тях и двамата свидетели, посочени от жалбоподателя и допуснати до разпит в съдебно заседание, до голяма степен са пристрастни и заинтересовани от изхода на делото – св.Калчева му е бивша съпруга, а св.Митев му е дългогодишен познат. Същественото обаче се състои в това, че след съставяне на АУАН и при реализация на правото по чл.44 ал.1 от ЗАНН в своето възражение жалбоподателят никъде дори не споменава за тях, съответно не прави искане до АНО да се снемат писмени обяснения от двамата (или поне от единия от тях) още повече, че се касае за очевидци на нарушението и при евентуални възприятия в полза на жалбоподателя, АНО би могъл да достигне до други изводи за вината, съответно да реализира  правомощията си по чл.54 пр.1 от ЗАНН.  В този смисъл показателен факт в това отношение, е че и св.М., и св.Ч. преди, по време и след нарушението (в хода на проверката) изобщо не са възприели св.К., което не изключва тя да е била в кемпера към момента на нарушението. От своя страна св.М., седем месеца по-късно, след възприятията си (спрямо датата на съдебно заседание) си спомня изключителни подробности, като разстояния и видимост, вкл. и това, че „по пътното платно имаше около 2-3 пръста  сняг“, което категорично се опровергава от приложения снимков материал по делото (л.15,л.16 и л.17) и от който  е видно, че сняг има само в краищата на това платно. По делото не съществува обективен начин (доказателства), от който е възможно да се провери действително дали св.М. е бил на мястото на нарушението когато жалбоподателят е извършил нарушенията, но съдът не кредитира показанията му в тяхната цялост доколкото не ги кредитира в отделни техни части. Същественото в показанията на  св.Ч., особено в качеството му на водач на автомобила, е ясно съхраненият спомен, че „…бях принуден да набия рязко спирачки, за да избегна удара“, л.39, гърба от пр. за с.з. от 25.09.2018г.  Съобразно чл.37 ал.3 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Именно в това се състои и нарушението на жалбоподателя, че с навлизането си на пътното платно от крайпътна територия (тротоара пред бл.“Кракра“) е отнел предимството на другия автомобил, щом го е принудил да намали скоростта (и/или да спре). Не така би стоял въпросът с предимството, а оттам и по въпроса доколко е налице нарушение на специалното правило на чл.37 ал.3 от ЗДвП в случай, че полицейският автомобил изобщо не е бил принуждаван да намали скоростта – именно в този случай няма да е налице отнемане на предимство. 

По същият начин стои и въпросът с нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП, защото жалбоподателят е пресякъл двойната непрекъсната линия по ул.“Цар освободител“. При изследване на този въпрос в показанията на св.Митев също е налице несъответствие, поради което съдът не кредитира показанията му по отношение на нарушението по чл.37 ал.3 от ЗДвП. При положение, че този свидетел има ясен и съхранен спомен за множество детайли, не е ясно по какви причини няма никакъв спомен за наличната пътна маркировка, т.е. по въпрос който има пряко  отношение  с въпроса за второто нарушение – „На това място не помня каква е маркировката на платното“, показанията му.   

И двете санкции – по чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и по чл.185 от с.з. са от категорията на абсолютно определените санкции и размерът им не зависи от волята на съда и АНО.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,Съдът

 

                                        РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1085-000414/ 14.03.2018г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР - гр.Русе, с което на В.М.К. с ЕГН ********** за нарушения на чл.37 ал.3 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП закон му било наложено наказание “глоба” в размер на 150лв., а за нарушение по чл.6 т.1 вр. чл.185 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                       

Районен съдия: