№ 349
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110165149 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от ЧСИ Р. И. А. срещу „Й-П.Д.“
ООД, с която е предявен установителен иск по реда на 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. с ал. 3 ЗЧСИ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата
сумата от 17 304 лева, представляваща неплатена сметка/фактура по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ №
00000****, издадена на 26.10.2022г. във връзка с изп. дело № 20188480**** и присъединено
изп. дело № 20198480400186/, ведно със законната лихва за периода от 19.05.2023г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2023г. по ч.гр.д. 27214/2023г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
Ищецът твърди, че по ИД №20188480**** /и присъединеното към него ИД №
20198480400186/, по описа на ЧСИ Р. А. е определена и дължима пропорционална такса по
т. 26, б. е) ТТРЗЧСИ в размер на 17 304 лева с вкл. ДДС предвид окончателното погасяване
на задължението. Сочи, че изпълнителното производство е образувано по молба от
11.05.2018г. на „ПИБ“ АД на основание изпълнителен лист от 11.12.2017г., издаден от СРС
по гр. д. № 73693/2017г. по описа на СРС, 162 състав, съгласно който ответникът бил осъден
да заплати сумата от 67 185,43 евро главница по договор за кредит, ведно със законна лихва
за периода от 13.10.2017г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 23
024,40 евро за периода от 25.07.2014г. до 27.09.2017г., лихва за забава в размер на 9 943,27
евро за период от 25.06.2014г. до 12.10.2017г., просрочени разсрочени лихви в размер на 7
792,62 евро за периода от 25.07.2014г. до 27.09.2017г., комисионна за управление в размер на
2015,55 евро, разноски за подновяване на застрахователен сертификат в размер на 67,57 евро
и 4353,95 лв. разноски по делото. На 22.02.2019г. било образувано и ИД № 20198480400186
по молба на взискателя ипотекарен кредитор „ПИБ“ АД въз основа на изпълнителен лист от
1
20.07.2018г. на СРС, 29 с-в, издаден по гр.д. № 29917/2018г. срещу длъжниците „Й-П.Д.“
ООД, Е.Г.Л. и Мариана И. Л., за следните суми: главница 54 149,88 евро, ведно със законна
лихва от 11.05.2018г. до окончателно изплащане, договорна лихва 11 894,88 евро,
обезщетение за забава 27 676,11 евро, присъдена лихва 1296,42 евро, присъдени разноски
124,61 евро, присъдена комисионна 1624,50 евро, присъдени съдебни разноски 3935,17 лв.,
юрисконсултско възнаграждение 150 лева, както и такси по изпълнението 48 лв.
/обикновени такси/ и 8 711, 49 лв. /пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС/.
По искане на взискателя по ИД № 20188480**** бил присъединен и втори изпълнителен
лист за следните суми: главница 107 000 евро, ведно със законна лихва от 21.11.2017г. до
окончателно изплащане, договорна лихва 24 077,83 евро, лихва за забава 9943,27 евро,
обезщетение за забава 33 791,48 евро, присъдена лихва 5 771, 70 евро, присъдени разноски
139,38 евро, присъдени съдебни разноски 6 830,35 лв., както и такси по изпълнението и
разноски 51,60 лв. /обикновени такси/ и 12 044,32 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че на
24.11.2020г. е конституиран като взискател „С. Г. ГРУП“ ЕАД на мястото на „ПИБ“ АД въз
основа на сключен договор за цесия. Твърди, че с Нотариален акт №190, том V, рег.№ 15043,
дело № 889 от 2020г. на нотариус Р. Рашева „ИВИС[1]ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН“ ООД
прехвърлил на „С. Г. ГРУП“ ЕАД недвижим имот офис с идентификатор 68134.900.63.1.1.
срещу погасяване на задълженията в размер на 560 000 лева. Видно от нотариалния акт,
страните са приели, че всички задължения на „ИВИС[1]ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН" ООД,
Е.Г.Л. и Мариана И. Л. към взискателя са в общ размер на сумата от 560 000 лева, като освен
това страните се съгласили, че с прехвърляне на недвижимия имот всички задължения се
считат за погасени - главници, лихви, обезщетения за забава и разноски. Ищецът излага, че с
молба от 26.11.2020г. взискателелят поискал прекратяване на изп. дело № 372/ 2018г. и изп.
дело № 186/ 2019г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но с друга молба от 27.11.2021г.
оттеглил исканията си и посочил, че е в процес на уреждане на отношенията с длъжниците.
С разпореждане от 20.01.2021г. били определени разноските по изпълнението по ИД №
20188480**** /и присъединено ИД № 20198480400186/, представляващи дължима
пропорционална такса по т. 26, б. „е“ ТТРЗЧСИ в размер на 17 304 лева с вкл. ДДС. Сочи, че
изпълнителните дела към момента на предявяване на иска не били прекратени.
Аргументира, че не е уведомен за извънсъдебното погасяване на задълженията, а че го е
установил от извършена справка в Имотния регистър. Сочи, че пропорционалната такса по
т.26 ТТРЗЧСИ не била заплатена към момента. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че фактурата не му е била
предявена. Излага, че съгласно Нотариален акт №190, том V, рег.№ 15043, дело № 889 от
2020г. на нотариус Р. Рашева всички задължения към взискателя „С.Г. Груп“ ЕАД, били
погасени, включително и разноските. Отделно от това сочи, че задължението било погасено
в хода на образуваното изп. дело срещу останалите двама солидарни длъжници. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
2
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Относно
релевираното от ответника възражение за недопустимост, тъй като процесната сума била
платена, съдът намира следното.
На 28.08.2023г. по ч.гр.д. № 27214/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с която ответникът „И.П.Д.“
ООД и длъжниците Е.Г.Л., Мариана И. Л. и „С. Г. Груп“ ЕАД са осъдени да заплатят
солидарно на ищцата ЧСИ Р. И. А. процесната сума. От посочените длъжници, единствено
ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, а ищцата е предявила настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. По
отношение на останалите трима длъжници в заповедното производство Е.Г.Л., Мариана И.
Л. и „С. Г. Груп“ ЕАД заповедта за изпълнение е влязла в сила на 24.10.2023г. и в полза на
ищцата е издаден изпълнителен лист срещу тях на 17.11.2023г. Видно от представените по
настоящото дело писмени доказателства, въз основа на така издадения изпълнителен лист е
образувано изп.д. № 20238470400309 по описа на ЧСИ Никола Попов, което е приключено с
разпореждане за приключване от 29.02.2024г. Следователно процесното вземане, предмет на
изпълнителния лист, е платено от солидарно задължените с ищеца лица по заповедта за
изпълнение, както след образуване на заповедното производство, така и след образуване на
настоящото исково такова. Ето защо плащането от солидарно задължените лица се явява
извършено в хода на процеса по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск
и поради тази причина не може да обоснове липса на правен интерес за ищцата от неговото
предявяване, а единствено отхвърляне на иска поради погасителния ефект на плащането.
По така предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно следните
обстоятелства: образуването на твърдяното изпълнително дело № 20188480**** и
присъединеното към него изп. дело № 20198480400186 по описа на ЧСИ Р. А.;
начисляването на твърдените такси по ТТРЗЧСИ в посочения размер, както и че същите са
дължими от „Ивис Проектиране и Дизайн“ ООД.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на посочените обстоятелства е
да докаже погасяване на таксите по ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ответникът е длъжник по изпълнително дело № 20188480**** и
присъединеното към него изп. дело № 20198480400186 по описа на ЧСИ Р. А., както и че
задълженията предмет на принудителното събиране по образуваното изпълнително дело са
погасени извънсъдебно. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и
от приетите по делото писмени доказателства.
От приетия изпълнителен лист от 11.12.2017г., издаден по ч.гр.д. № 74693/2017г. по
описа на СРС, 162-ри състав се установява, че ответникът „И.П.Д.“ ООД е осъден да заплати
на „ПИБ“ АД сумата от 67 185,43 евро – главница по дотоеор за предоставяне на кредит №
51КР-АА-2981/12.12.2007г. с анекси към него, ведно със законната лихва от 13.10.2017г. до
3
изплащане на вземането, сумата от 23 024,40 евро, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 25.07.2014г. до 27.09.2017г., сумата от 9943,27 евро, представляваща лихва за
забава за периода от 25.06.2014г. до 12.10.2017г., сумата от 7792,62 евро, представляваща
просрочени лихви за периода от 25.07.2014г. до 27.09.2017г., сумата от 2015,55 евро,
представляваща комисиона за управление, сумата от 67,57 евро, представляваща разноски за
подновяване на застрахователен сертификат, както и 4354,95 лева разноски по делото.
С молба от 11.05.2018г. взискателят „ПИБ“ АД е образувал въз основа на нея изп.д. №
20188480**** по описа на ЧСИ Р. А.
От приетия изпълнителен лист от 20.07.2018г., издаден по ч.гр.д. № 29917/2018г. по
описа на СРС, 29-ти състав, се установява, че „И.П.Д.“ ООД, Е.Г.Л. и Мариана И. Л. са
осъдени да заплатят солидарно в полза на „ПИБ“ АД сумата от 54 149,88 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-S-00315/15.12.2011г. с
анекси към него, веднмо със законната лихва от 11.05.2018г. до изплащане на вземането,
сумата от 11 894,88 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2014г. до
27.09.2017г. сумата от 27 676,11 евро, представляваща мораторна лихва за периода от
15.07.2014г. до 10.05.2018г. сумата от 1296,42 евро, представляваща разсрочена лихва за
периода от 15.10.2014г. до 10.05.2018г., сумата от 124,61 евро, представляваща разноски по
договора, сумата от 1624,50 евро, представляваща комисиона за управление, както и 3935,17
лева, представляваща разноски по делото.
С молба от 22.02.2019г. взискателят „ПИБ“ АД е образувал въз основа на него изп.д. №
20198480400186 по описа на ЧСИ Р. А., като същото е присъединено към предходно
образуваното изп.д. № 20188480**** по описа на ЧСИ Р. А..
Въз основа на молби от 23.11.2020г. „С.Г.Груп“ ЕАД е конституирано като взискател по
двете съединени изпълнителни дела въз основа на сключени договори за цесия на
вземанията с „ПИБ“ АД.
От приетия Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на
парично задължение /дълг срещу собственост/ № 190, том V, рег. № 15043, дело № 889/2020г.
от 24.11.2020г. се установява, че „И.П.Д.“ ООД е преквърлило на „С.Г.Груп“ ЕАД недвижим
имот срещу погасяване на всички цедирани в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД вземания по двата
договора за банков кредит, за които са образувани изпълнителните дела. В раздел IV от
нотариалния акт е уговорено, че с прехвърлянето на недвижимия имот, предмет на договора,
дългът на „И.П.Д.“ ООД, Мариана И. Л. и Е.Г.Л. към „С.Г.Груп“ ЕАД е окончателно и
напълно погасен във всички негови пера – главници, лихви, обезщетения за забава и
разноски. Това погасяване е обвързано както с прехвърлянето на имота, така и с извършени
взаимни отстъпки между страните. Взискателят е поел задължение да депозира молби за
прекратяване на изпълнителните дела.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че дългът на солидарните
длъжници „И.П.Д.“ ООД, Мариана И. Л. и Е.Г.Л. към цесионера „С.Г.Груп“ ЕАД, за който са
образувани двете изпълнителни дела, е бил погасен изцяло чрез даване вместо изпълнение
на 24.11.2020г., след започване на изпълнителните производства. При това положение
4
съобразно нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, разноските по изпълнението, включително
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляваща възнаграждението на
съдебния изпълнител, се дължат от длъжниците. Цитираната разпоредба предвижда, че
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК. Независимо от това, обаче, когато плащането е направено след
започване на изпълнителното производство, разноските се дължат от длъжника. Плащане по
смисъла на цитираната разпоредба представлява не само преводът на парична сума, а всеки
законоустановен погасителен способ, включително хипотезата на даване вместо изпълнение,
какъвто е настоящият случай. Без значение е и дали плащането на вземанията, за които са
образувани изпълнителните дела, е извършено чрез съдебния изпълнител или директно от
длъжника на взискателя, доколкото нормата се основава на принципа, че всяко изпълнение,
следващо започването на изпълнителното производство, е извършено вследствие на него и
представлява резултат от принудителното изпълнение. В тази хипотеза въпросът дали
изпълнителните производства са прекратени по искане на взискателя или не, не оказва
влияние върху отговорността за разноски, тъй като независимо от това, дали взискателят е
поискал тяхното прекратяване или се е дезинтересирал от тях, това негово процесуално
поведение е вследствие на осъщественото от длъжниците изпълнение след започване на
делата, т.е. при всяко положение е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. С оглед
характера на задължението за разноски като специална деликтна отговорност, длъжниците
отговарят солидарно пред съдебния изпълнител за плащането на разноските.
Постигнатата между длъжниците и взискателя уговорка в нотариалния акт, че с
прехвърлянето на недвижимия имот /даването вместо изпълнение/ и по силата на взаимни
отстъпки на страните /спогодба/, разноските по изпълнението ще останат в тежест на
взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД не обвързва съдебния изпълнител. Той не е страна по сключения
договор и с оглед относителното действие на облигацията, тези уговорки не могат да му
бъдат противопоставени, нито може да се ползва от тях. Независимо от съдържанието на
нотариалния акт, в отношенията със съдебния изпълнител отговорността за разноските по
изпълнението се носи от длъжниците, а не от взискателя. В случай, че длъжниците платят
разноските на съдебния изпълнител, те ще изпълнят своето задължение към съдебния
изпълнител и ще разполагат с претенция за платеното срещу взискателя в рамките на
вътрешните им договорни отношения с него. В случай, че взискателят изпълни своето
договорно задължение и плати разноските вместо длъжниците, това негово плащане ще
бъде валидно и ще има погасителен ефект, тъй като взискателят изпълнява техния дълг на
годно правно основание. В този смисъл въпросът, дали процесната по настоящото дело сума
е платена от някой от длъжниците Мариана И. Л. и Е.Г.Л. или от взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД,
е ирелевантен за основателността на иска. И в двата случая ответникът „И.П.Д.“ ООД, като
длъжник по изпълнителните дела, е бил задължен за разноските по силата на закона, като и
в двата случая неговото задължение е погасено чрез плащане в хода на процеса.
Неоснователно е и възражението на длъжника, че сметката за разноските не му е била
представена, доколкото задължението за плащането им следва от закона, сметката не е
оспорена, а и начисленият размер на пропорционалната такса се явява определен в
5
съответствие с т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС.
Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск за сумата от 17 304 лева –
неплатена пропорционална такса по изпълнителните дела, се явява доказан по основание и
размер, но с оглед извършеното в хода на процеса плащане от трето лице с погасителен
ефект по отношение на задължението на ответника, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК искът
следва да бъде отхвърлен изцяло поради плащане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. По подробно
изложените по-горе съображения, ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като е
дължал процесната сума, а причината за отхвърляне на иска е изпълнение в хода на исковия
процес от трето лице с погасителен ефект. По делото няма спор, че разноските в заповедното
производство са платени, поради което на разглеждане подлежат единствено тези в
исковото. В него ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 347 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, платени изцяло в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, или общо 2147 лева. Релевираното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото възнаграждението не се явява прекомерно като се вземат предвид материалният
интерес по делото от 17 304 лева, обичайният размер на възнагражденията по облигационни
искове с такъв материален интерес /около 1900 лева/, средното ниво на фактическа и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални
действия. С оглед на това, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 2147 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявения от ЧСИ Р. И. А., с
БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. София, бул. „В“ № 16, ет. 1, срещу „Й-П.Д.“ ООД, с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Л“ № 4-6, вх. 1, ет. 1, ап. 1,
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с ал. 3
ЗЧСИ, за признаване за установено, че „И.П.Д.“ ООД дължи на ЧСИ Р. И. А. сумата от 17
304 лева, представляваща неплатена такса по сметка/фактура по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ №
00000****, издадена на 26.10.2022г. във връзка с изп. дело № 20188480**** и присъединено
изп. дело № 20198480400186, ведно със законната лихва за периода от 19.05.2023г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2023г. по ч.гр.д. 27214/2023г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
ОСЪЖДА „Й-П.Д.“ ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Л“ № 4-6, вх. 1, ет. 1, ап. 1, да заплати на ЧСИ Р. И. А., с БУЛСТАТ: ******, с
адрес: гр. София, бул. „В“ № 16, ет. 1, сумата от 2147 лева, представляваща сторените
6
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7