О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 260659 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и пети
март, две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 335 по
описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по
реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане
№260602/12.01.21г., постановено по ч.гр.д.№122/21г. на Бургаски районен съд, с което
е отхвърлено уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника А.П.А.,
за сумите: 133.40 лева – възнаграждение по гаранционна сделка; 36 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и разноски над 50 лева до
200 – възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на
заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата
жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Несебър на 11.01.21г. е постъпило заявление
по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ - ЕООД, срещу А.П.А., за следните суми: 400 лв.,
представляваща главница; 29.60 лв. – договорна лихва; 133.40 лв. –
възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство); 36 лева – разходи и такси
за извънсъдебно събиране на вземането; 27.90 – мораторна лихва; законната лихва
от подаване на заявлението до изплащане на вземането – всички по договор за
паричен заем №3628323, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ и длъжника и договор
за поръчителство, сключен между „Файнейшъл България“ и длъжника и рамков
договор за цесия, сключен на 02.03.20г. между заявителя и „Изи Асет
мениджмънт“. Съгласно заемния договор заемателят е следвало в 3 - дневен срок
от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение - две физически лица
- поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания - нетен
осигурителен доход над 1000 лв., удостоверен с представена от заемателя
служебна бележка, безсрочен характер на трудовото им правоотношение, липсата на
други кредитни задължения или ако има такива - поръчителите да са с
определен кредитен статус в ЦКР на БНБ
за период минимум 1 година назад, да няма неплатени осигуровки за последните
две години. Алтернативно условие – да представи банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя; алтернативно – одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Твърди
се, че поради липса на първите две възможности, заемателят избрал третата –
сключил договор за поръчителство с „Файнейшъл България“, като уговорили
възнаграждение, в размер на 142.40 лева, платимо разсрочено – на вноски, на
падежните дати по договора за паричен заем. Заемодателят не изпълнил
задълженията си, поради което на 05.05.20г. заемателят отправил искане до
поръчителя, който платил сумата 626.90 лева и се суброгирал в правата на
заемодателя срещу длъжника.
На
02.02.20г. по силата на Рамков договор, поръчителят прехвърлил на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ – ЕООД вземанията си по гореописаните
правоотношения. Длъжникът бил уведомен за цесията на 12.05.20г. Цесионерът претендира
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
длъжника за платените суми.
По
заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№260063/12.01.21г. за следните суми: 400 лв., представляваща главница; 29.60
лв. – договорна лихва; 27.90 – мораторна лихва; законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
По отношение на претенцията за възнаграждение за
поръчителство и такса за извънсъдебно събиране на вземането заявлението е
отхвърлено.
В частната жалба, при тълкуване на Директива93/13 ЕИО,
респ. – нормите на чл.143 ЗЗП, чл.145 ЗЗП и с позоваване на съдебна практика,
се излагат съображения, относно наличието на неравноправни клаузи в договорите,
същността на поръчителството, за да се обоснове извод, че са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по отношение на процесните
суми.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на изложените
съображения на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
Съгласно
чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Настоящото заявление се основава на обезпечен с договор за
поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице
договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по
смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора.
Досежно
претендираната сума, съставляваща възнаграждение за поръчителя: Неоснователно е
твърдението на частният жалбоподател, че потребителят по собствена воля избрал
да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез поръчител, избран от
кредитора. В случая изискванията към поръчителя, който заемателят следва да
осигури са толкова високи, че са практически неизпълними – така привидно на
заемателя се дава възможност за избор, какъвто той на практика няма и бива
принуден да използва възможността, която кредиторът му предоставя – последният
да му посочи поръчител. Алтернативното изисквано обезпечение е банкова
гаранция, каквато потребител имащ нужда от парични средства не би могъл да
предостави.
На
следващо място, одобреният от кредитодателя поръчител е свързано с него лице,
предвид това, че „Изи Асет Мениджъмт“ - ЕАД е едноличен собственик на капитала
на "Файнейшъл България“ – ЕООД и двете дружества са с един и същи адрес на
управление. Последното буди съмнения, които не могат да се опровергаят в
рамките на заповедното производство, че уговореното възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрита възнаградителна
лихва за кредитора по договора за потребителски кредит. По този начин се
постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит
на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и би
довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер
на дължимите от кредитополучателите разходи по кредита.
В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя
и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна. Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице
предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване
на заповед за изпълнение за сумите от 133.40 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
Аргументите
се отнасят и за сумата от 36 лв.-
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането. За съда е неясно
какво е основанието за претендиране на тази сума, при положение, че кредиторът
се ползва от съдебната защита на предвидените в ГПК производства.
И т.к. една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при
констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от Районен съд Бургас разпореждане
следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260602/12.01.21г.,
постановено по ч.гр.д.№122/21г. на Бургаски районен съд.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.