Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 631 от 12.01.2012 година по гр. д. № 1315/2011 година Районен съд – град Г. О. е осъдил К. Л. Н. и А. А. Н. да заплатят солидарно на Б. И. Я. и П. Н. Я. сума в размер на 2 881.72 лева, представляваща неплатена стойност на консумирана ел. енергия за периода 09.01.2008г. – 03.07.2010г. за нает недвижим имот – апартамент № 19 на трети етаж, В. А, находящ се в град Г. О., ул. „П. Р. С.” № 21, по силата на сключен между тях устен договор за наем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2010г. до окончателно изплащане на сумата. К. Л. Н. и А. А. Н. са осъдени да заплатят солидарно на Б. И. Я. и П. Н. Я. сума в размер на 69.20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената стойност на потребена ел. енергия от 2 881.72 лева, за периода от падежа 06.09.2010г. до датата на подаване на исковата молба – 01.12.2010г. С решението К. Л. Н. и А. А. Н. са осъдени да заплатят на Б. И. Я. и П. Н. Я. сума в размер на 610.27 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски, като е отхвърлена претенцията на Б. И. Я. и П. Н. Я. за съдебни разноски за разликата от 67.65 лева, като неоснователнÓ. С решението е оставено без разглеждане искането на Б. И. Я. и П. Н. Я. за присъждане на направените от тях съдебни разноски общо в размер на 73.00 лева по водени срещу тях от „В. К. Й.” ООД – град В. Т. заповедно и изпълнително производство, като процесуално недопустимо. Отхвърлена е претенцията на К. Л. Н. и А. А. Н. за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като неоснователна. Недоволни от така постановеното решение в частта му, с която са уважени предявените искове са ответниците по делото К. Л. Н. и А. А. Н., които го обжалват, чрез процесуалния си представител, в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си адвокат А. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от него част. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялата й същност назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Посочва, че видно от същата общото задължение за електроенергия е натрупано за период от 30 месеца, както и че е общоизвестен фактът, че при неплащане на консумирана електроенергия за период от 2 месеца, дружеството доставчик прекъсва електрозахранването. Твърди, че в случая се касае за 30 отчетни периода, за които следва да има издадени 30 фактури, а не само една с посочване на период от 09.01.2008г. – 03.07.2010г. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Не претендира разноски. Въззиваемите Б. И. Я. и П. Н. Я. заемат становище, че въззивната жалба на К. Л. Н. и А. А. Н. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Претендират да им бъдат заплатени направените от тях разноски във въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на К. Л. Н. и А. А. Н. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Б. И. Я. и П. Н. Я. основават исковите си претенции по делото съответно на чл. 232, ал. 2, пр. 2-ро, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендират К. Л. Н. и А. А. Н. да бъдат осъдени да им заплатят сумата в размер на 2 881.72 лева, представляваща разноски за ползване на недвижим имот по договор за наем, както и сумата 69.20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2010г. до 01.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2010г. до окончателното й изплащане. Безспорно по делото е, че Б. И. Я. и П. Н. Я. от 29.04.1991г. до 04.08.2010г. са били собственици на недвижим имот, находящ се в град Г. О., ул. „П. Р. С.” № 21, В. А, . 3 – апартамент № 9. Страните по делото не спорят и, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало от сключен между тях устен договор за наем на процесния недвижим имот, за периода от 09.01.2008г. до 03.07.2010 година. По делото се спори изпълнили ли са ответниците по делото, сега въззивници, задължението си за заплащане на разходите свързани с ползването на посочения по-горе недвижим имот. От представената по делото справка от 12.08.2011г. на „Е.О.Б. П.” – град В., Център за обслужване на клиенти град Г. О. /л. 23-24 от първоинстанционното дело/, се установява, че консумираната ел. енергия за процесния недвижим имот за периода от 09.01.2008г. до 04.07.2010г. е в размер общо на 2 881.72 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза /л. 34-40 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено се установява, че стойността на начислената ел. енергия за периода от 09.01.2008г. до 03.07.2010г. за процесния недвижим имот е 2 881.72 лева. За същата е издадена фактура № */06.09.2010г. с получател Б. И. Я. и стойността й не е платена. На 17.08.2010г. Б. Я. е заплатил сумата 19.00 лева, представляваща такса за присъединяване. Претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение с падеж 06.09.2010г. до датата на подаване на исковата молба по делото – 01.12.2010г., е в размер на 69.20 лева. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи. За да бъде уважен искът по чл. 232, ал. 2, предложение 2 ЗЗД за заплащане на разходите свързани с ползването на недвижим имот по договор за наем, ищецът следва да докаже, с оглед доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че е налице валиден договор за наем върху конкретна вещ и че е изпълнил задължението си по предаване на вещта на наемателя. От своя страна, наемателят следва да докаже, че е изпълнил задължението си за направените от него разходи за ползването на вещта, т.е. фактите, на които основава своите правоизключващи или правопогасяващи възражения. По принцип, договорът за наем, включително и на недвижим имот, е уреден като неформален, поради което за действителността му не е необходимо той да бъде сключен при спазване на писмена или друга по-тежка форма. В конкретния случай не се спори по делото и настоящият състав приема, че между страните е съществувал валиден договор за наем на недвижим имот, находящ се в град Г. О., ул. „П. Р. С.” № 21, В. А, . 3 – апартамент № 9 за периода 09.01.2008г. до 03.07.2010 година. По силата на същия ищците по делото, сега въззиваеми, са поели задължение да предадат за ползване недвижимия имот на К. и А. Н., срещу заплащане на наемна цена и разходите свързани с ползването му. По делото не се спори и че ищците са изпълнили точно задължението си по предаване на процесния недвижими имот на наемателите. След като наемодателите са изпълнили точно задължението си по предаване на вещта, съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предложение 2 ЗЗД, наемателите са длъжни да заплащат разходите, свързани с ползването на вещта. В тази връзка не намират опора в закона възраженията на процесуалния представител на жалбоподателите във въззивното производство. По делото по несъмнен начин е доказано наличието на задължение за разходи за електроенергия за ползване на имота, както от справката на „Е.О. Б. П.”, така и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. За процесното задължение е издадена фактура № */06.09.2010г. с получател Б. И. Я.. Обстоятелствата, свързани с периода, за който е издадена фактурата, дали е прекъсвано електрозахранването и т. н. са ирелевантни за спора по делото. По категоричен начин са установени консумираната ел. енергия и нейната стойност, при което се касае за период от време, в който ответниците, сега въззивници, са ползвали процесния недвижим имот. Ето защо те са тези, които дължат нейното заплащане. Те не са ангажирали никакви доказателства нито в първоинстанционното производство, нито пред въззивната инстанция за доказване изпълнението на това им задължение, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Видно от изготвената по делото експертиза издадената за задължението фактура е с падеж 06.09.2010година. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, следва да се приеме, че изпадането в забава на К. и А. Н. е станало на 06.09.2010 година. Доколкото се касае за едно забавено изпълнение на парично задължение, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от датата на настъпване на падежа до подаването на исковата молба. Предвид изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, то правилно първоинстанционният съд е изчислил както периода, за който се дължи, така и размера на обезщетението за забава, а именно 69.20 лева. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на К. Л. Н. и А. А. Н. е неоснователна и недоказана. Решението, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Л. Н. и А. А. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на Б. И. Я. и П. Н. Я. направените от тях разноски за въззивната инстанция в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 631 от 12.01.2012 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 1315/2011 година. ОСЪЖДА К. Л. Н., с ЕГН * и А. А. Н., с ЕГН *, двамата от село К., община Е., ул. „К. Р.” № 13 да заплатят на Б. И. Я., с ЕГН * и П. Н. Я., с ЕГН *, двамата от град Г. О., ул. „П. Р. С.” № 21, В. А, . 3, сумата в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените от тях разноски по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |