Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
11.11.2019г., гр.Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, в
закрито съдебно заседание, на единадесети ноември през двехиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр.дело №2466/2013г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.619 от ГПК.
Постъпила е молба от „Алианц
Лизинг България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Столична община, район „Подуяне“, ул.”Резбарска” №5, представлявано от Стойчо
Тодоров Кръстев – Изпълнителен директор и Цветелина Йорданова – Изпълнителен
директор, чрез пълномощника адв.Я.М.,*** с искане на основание чл.619 ал.1 от ГПК да им бъде издадено Удостоверение
по Регламент /ЕО/ №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане
на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, което да
удостоверява вземането на дружеството-молител срещу физическото лице, действащо
като едноличен търговец с фирма ЕТ„ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ“, ЕИК *********, предмет
на влезлите в сила съдебни решения по гр. дело №2466/2013г. по описа на Районен
съд-Пазарджик и на издадения по делото изпълнителен лист. Сочи, че
удостоверението ще послужи за изпълнение на вземанията на територията на
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, където към момента се
намира длъжникът. Посочва, че по изпълнителния лист своевременно е предприето
принудително изпълнение по реда на ГПК, което продължава и към момента, но не е
довело до пълно погасяване на дължимите вземания.
С допълнителна уточняваща
молба, дружеството молител е обосновало наличието, според него на „безспорно
вземане“ по смисъла на чл.3 от Регламента.
Съдът намира молбата за процесуално допустима като подадена от страна в проведеното исково производство, а именно ищеца. Молбата е подадена пред първоинстанционния съд, разгледал делото - в случая предявения установителен иск с правно основание чл.422 ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и постановил влязлото в сила Решение №190 от 11.03.2014г. по гр. дело №2466/2013г. по описа на Пазарджишкия
районен съд.
По съществото си молбата е неоснователна и следва да се отхвърли по
следните съображения:
Видно
от книжата по делото и по приложеното заповедно производство е, че срещу
издадената Заповед №3549 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 09.12.2011г., постановено по ч.гр.дело №5327/2011г.
в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника ЕТ“ФЕЙГИ –
Ангел Тоточев“, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Георги Бенковски“
№92, ет.3, ап.31, ЕИК *********, представляван от Ангел Христов Тоточев.
Предвид подаденото възражение и на основание чл.415 ал.1 от ГПК, с разпореждане от 19.06.2012г., постановено в производството по ч.гр.дело №5327/2011г. по описа на ПРС, съдът е указал на заявителя „Алианц Лизинг България” АД, ЕИК *********, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника ЕТ“ФЕЙГИ - Ангел Тоточев“, ЕИК ********* в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок. Указал му е, че в противен случай, съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, видно от изпратеното и връчено съобщение.
В срока по чл.415 ал.1 от ГПК, заявителят е предявил срещу длъжника установителен иск с правно основание чл.422 ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, въз основа на който е образувано производството по настоящето гр. дело №2466/2013г. по описа на Пазарджишкия районен съд. С подадения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, ответникът-едноличен търговец, чрез пълномощника си адв.Д., е оспорил предявения иск като неоснователен и е поискал отхвърлянето му. Видно от постановеното и влязло в сила решение на исковия съд – Решение №190 от 11.03.2014г. по гр. дело №2466/2013г. по описа на Пазарджишкия районен съд е, че установителният иск е уважен частично - за главницата от 3857,93 евро и е отхвърлен в останалата му част - над посочения размер и до претендирания размер от 7403,41 евро. Присъдени са разноски по компенсация. В исковото производство, едноличният търговец-ответник е имал свой упълномощен процесуален представител, който е не само е подал отговор на исковата молба, но и се е явил в проведените по делото две открити съдебни заседани, както и е представил писмени бележки, с които е поддържал оспорването на иска.
При тези данни, съдът счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.619 ал.1 от ГПК за издаване на Удостоверение по Регламент /ЕО/ №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. Не е налице безспорно вземане по
смисъла на разпоредбата на чл.3 ал.1 от посочения Регламент. Поради това същият не следва да се прилага за процесното искане.
Решаващо значение за прилагане на Регламент /ЕО/ №805/2004г. има безспорността на вземането, т.е. дали подлежи на принудително изпълнение в държавата по произход и спазени ли са минималните изисквания по глава ІІІ от Регламента. От систематичното тълкуване на чл.3, във връзка с чл.4 и чл.6 от Регламент /ЕО/ №805/2004г. следва, че безспорно е вземането, което е признато с акт, представляващ изпълнително основание по националното законодателство на държавата-членка, където не се оспорва от длъжника изрично или с оглед на процесуалното му поведение и въведените минимални стандарти по глава ІІІ от Регламента. В този смисъл Определение №518 от 03.11.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№1240/2016г., ІV г.о.
В настоящия случай от процесуалното поведение на длъжника, който е възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а впоследствие е оспорил и предявения срещу него установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и е поддържал, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, това оспорване в хода на исковото производство следва, че вземането не може да се счита за „безспорно“ по смисъла на чл.3 от същия Регламент /ЕО/ №805/2004г.
По
изложените съображения, Пазарджишкият районен
съд
Р
А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Алианц Лизинг България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, район
„Подуяне“, ул.”Резбарска” №5, представлявано от Стойчо Тодоров Кръстев –
Изпълнителен директор и Цветелина Йорданова – Изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв.Я.М.,*** с искане на
основание чл.619 ал.1 от ГПК да им бъде издадено Удостоверение по Регламент
/ЕО/ №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на
европейско изпълнително основание при безспорни вземания по гр. дело №2466/2013г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
На основание чл.619 ал.3 от ГПК,
разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се
представя, пред Окръжен съд-Пазарджик в едноседмичен
срок от съобщаването му на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: