Р Е
Ш Е Н
И Е № 1116
гр.Сливен,18.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1984 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото дружество „теленор българия”
ЕАД се твърди,
че ответникът - Т.Д.Г. дължи на ищцовото дружество сумите, за които по ЧГД № 83/2019
година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 60/08.01.2019
година. Твърди се, че сумата 349,30 лева представлява незаплатени абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.01.2019 година до окончателното й изплащане. Докладчикът
по ЧГД № 83/2019 година, с определение №
767/11.03.2019 година е установил редовността на връчване на
съобщението при условията на чл. 47, ал.
3 от ГПК на длъжника Т.Д.Г.. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът е указал
на ищцовото дружество, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението. В указаният срок от ищцовото
дружество са предявени исковите претенции въз основа, на които е образувано
настоящото гражданско дело.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Т.Д.Г. дължи на ищцовото дружество
сумата 349,30 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингови вноски по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер и
Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.01.2019 година до окончателното й изплащане. Претендира се за присъждане
на направените по делото разноски.
В законоустановения срок от
ответната страна не е депозиран отговор
на исковата молба. В съдебно заседание ответникът се представлява от
пълномощник, който оспорва основателността на исковите претенции и пледира за
отхвърлянето им.
В съдебно заседание,
редовно призованото ищцово дружество не се представлява. В писмена молба -
становище е заявено, че исковите претенции се поддържат и се иска уважаването
им. Към молба - становище вх. № 12419 от 10.06.2019 година по вх. рег. на СлРС
/л.52/ е инкорпориран списък по чл. 80 от ГПК за направените в хода на исковото
производство разноски, присъждане на които ищецът претендира, ведно с тези
направени в хода на заповедното производство.
Ответникът, редовно
призован в заседанието по същество се не се явява , но се представлява от
пълномощника си , който моли за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество „теленор българия” ЕАД и ответницата Т.Д.Г. са страни по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер, сключен на 23.05.2016 година и Договор
за лизинг от същата дата, както и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер,
сключен на 13.08.2016 година. Ответницата не е заплащала в договорените срокове
и размери абонаментни такси за предпочетен номер и лизингова вноска за
предпочетен номер, за които задължения от ищцовото дружество са издадени фактура
№ **********/10.09.2015 година за отчетен периода от 10.08.2016 година до
09.09.2016 година за сумата 79.82 лева, от която се претендира сумата 78.10
лева, фактура № **********/10.10.2016 година, за отчетен периода от 10.09.2016
година до 09.10.2016 година за сумата 50 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, фактура № 72485/10.10.2016
година, за отчетен периода от 10.10.2016 година до 09.11.2016 година за сумата 46.27
лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови
вноски и фактура № **********/10.01.2017
година за отчетен периода от 10.12.2016 година до 09.01.2017 година, издадена
за сумата 985,93 лева от която се
претендира част възлизаща на 174.93 лева
, представляваща начислени лизингови
вноски за предпочетен номер.
Сумите по
издадените фактури не са заплатени от ответницата.
Въз основа на подадено от заявителя - ищец заявление на 07.01.2019
година, е издадена заповед № 60 от 08.01.2019
година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно
гражданско дело № 83 по описа на СлРС за 2019 година за сумата 349,30 лева, представляваща
незаплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер и Договор за лизинг към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2019 година до окончателното
й изплащане и разноски по делото в размер на 385 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Заповедта
за изпълнение е приета за връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
В срока по
чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Исковата
молба е заведена пред РС - Сливен на 10.04.2019 година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустима, а разгледана по
същество и основателна. Сумата за главницата, представляваща сбор от непогасени
от ответницата задължения по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер, сключен на 23.05.2016 година и Договор за лизинг от
същата дата, както и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, сключен на
13.08.2016 година, за които са издадени фактура № **********/10.09.2015 година,
фактура № **********/10.10.2016 година,
фактура № 72485/10.10.2016 година и фактура № **********/10.01.2017
година са дължими от ответника по посочените в изложението по горе договори в търсените
от ищеца части и размери и не са заплатени.
Предвид изложеното исковете следва да се уважат изцяло,
като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за който
по ЧГД № 83 по описа на РС - Сливен за 2019 година е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 60/08.01.2019 година.
Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013
година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат
общо на 770 лева и включват държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Ръководен от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Д.Г. с ЕГН:
********** *** ДЪЛЖИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, п.к. 1766 сумата от 349.30
лева (триста четиридесет и девет лева и тридесет стотинки), представляваща
незаплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер и Договор за лизинг към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2019 година до окончателното
й изплащане, за която по ЧГД № 83 по описа на РС - Сливен за 2019 година е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 60/08.01.2019 година.
ОСЪЖДА Т.Д.Г. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, п.к. 1766 сумата 770 лева /седемстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски по
делото, включващи разходите по заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: