№ 133
гр. Айтос, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20202110100584 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
«ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА» АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, със законни представители Р.И.Й., ЕГН ********** и
С.П.В., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.К.Д., с адрес: ***, ***
против Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено
спрямо ответника Ж.Г., съществуването на вземането му по издадена по
ч.гр.дело № 303/2011 г. на РС-Айтос Заповед № 200/07.04.2011г. и
Изпълнителен лист (ИЛ) по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение на
парично задължение в размер на: 82 066.39 лева (осемдесет и две хиляди и
шестдесет и шест лева и 39 ст.), от които: главница – 66 932.09 лева
(шестдесет и шест хиляди деветстотин тридесет и два лева и 09 ст.);
договорна лихва - 15002.15 лева (петнадесет хиляди и два лева и 15 ст.) за
периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г.; наказателна лихва - 132.15 лв. (сто
тридесет и два лева и 15 ст.) за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г.,
ведно със законната лихва от 11.03.2011 г. до изплащане на вземането.
Ищецът претендира заплащане на направените по делото
разноски, както и разноските в заповедното производство - в размер на
1
3166.12 лв. (три хиляди сто шестдесет и шест лева и 12 ст.) , включващи
1641.33 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и един лева и 33 ст.) държавна
такса и 1524.79 лв. (хиляда петстотин двадесет и четири лева и 79 ст.)
адвокатско възнаграждение.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на
ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно
производство – ч.гр.дело № 303/2011г. на РС-Айтос във връзка със
задължение по Договор от 24.04.2007 г. за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот. Твърди се, че още при подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК, договорът има всички кумулативно изискуеми от чл.535 от
Търговския закон реквизити и е предявен на длъжника по заявлението и
издател на Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим
имот, както повелява чл.538, ал.2 във връзка с чл.477 от Търговския закон.
Наред със съображенията за съществуване на процесното вземане, ищецът
твърди, че възражението на длъжника – ответник по делото е просрочено,
доколкото първоначално ПДИ, ведно със съобщение за издадената заповед и
ИЛ са връчени по изп.дело № 20118020400476 на ЧСИ Н.Г., вписан в РЧСИ
под № 802.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както
и преписи за връчване на ответника.
Направени са доказателствени искания, включително за
прилагане на ч.гр.дело № 303/2011г. на РС-Айтос.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът изпраща
писмен отговор. Излага становище за недопустимост и неоснователност на
иска. Представя писмени доказателства и заявява искания за задължаване на
ЧСИ Н.Г., вписан в РЧСИ под № 802 да представи пълен препис на изп.дело
№ 20118020400476. В съдебно заседание изложеното в отговора становище се
поддържа като процесуалния представител на ищеца адв.Ж.А. - БАК моли за
отхвърляне на иска в цялост, както и за присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски.
2
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 417 от ГПК, ищцовото дружество е поискало
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответник Ж. Г. Г.. В хода на образуваното заповедно производство по
ч.гр.дело № 303/2011 г. по описа на РС-Айтос е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 200/07.04.2011 год., с която е разпоредено Ж. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес ***, в качеството на длъжник, да заплати на
"ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *** сумата в общ размер от
82 066.39 лева (осемдесет и две хиляди и шестдесет и шест лева и 39 ст.),
от които главница 66932.09 лв. /шестдесет и шест хиляди деветстотин
тридесет и два лева и 09 ст./; договорна лихва 15002.15 лв.(петнадесет
хиляди и два лева и 15 ст.) за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г.;
наказателна лихва 132.15 лв. (сто тридесет и два лева и 15 ст.) за периода от
10.04.2009 г. до 10.03.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2011 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в общ
размер на 3166.12 лв. (три хиляди сто шестдесет и шест лева и 12 ст.) , от
които 1641.33 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и един лева и 33 ст.)
държавна такса и 1524.79 лв. (хиляда петстотин двадесет и четири лева и 79
ст.) адвокатско възнаграждение.
В заповедта е отразено, че вземането (за което е бил издаден
изпълнителен лист) произтича от следните обстоятелства: представен редовен
от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно: извлечение от
счетоводната книга на “ОББ” АД към дата 10.03.2011 г. за задълженията на
длъжника по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим
имот от 24.04.2007 г., относно съдържащи се в него задължения за заплащане
на парични суми, който документ удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане в полза на заявителя против длъжника за посочените в заявлението
суми. В приложеното към исковата молба банково извлечение е отбелязано,
че към 10.03.2011 г. кредитополучателят Ж.Г. е изпаднал в просрочие, поради
което на основание чл.18 от договора е настъпила предсрочна изискуемост,
обуславяща правния интерес на банката да поиска издаване на заповед за
3
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя.
Девет години след издаване на заповедта и ИЛ от името на
длъжника по заповедта Ж.Г. е постъпило Възражение с вх.№
3219/25.06.2020г, по повод на което (с определение № 369/26.06.2020 г. по
ч.гр.дело № 303 /2011г.) на заявителя е указана възможността да предяви иск
за установяване дължимостта на вземането си. На база на направени и от
двете страни възражения относно редовността на подадените възражение и
искова молба, в обобщение – по допустимостта на образуваното исково
производсво след запознаване с приложените доказателства, вкл. ч.гр.дело №
303/2011г. на РС – Айтос и изп.дело № 476/2011г. на ЧСИ Н.Г., настоящият
съдебен състав е приел, че производството по делото следва да бъде
прекратено, поради недопустимост на иска по чл.422 ГПК.
В конкретния случай обаче с Определение № 136/08.04.2022г. по
ч.гр.д.№ 1269/2022г. на ВКС, с което е отменен акт на БОС (оставящ в сила
определение № 261/22.07.2021г. на РС-Айтос) категорично е посочено, че
възраженията на представителя на “ОББ” АД за нередовност на подаденото
от длъжника Г. възражение срещу заповедта, не се споделят от касационната
инстанция. От друга страна не е възприето за основателно и оплакването на
ответника досежно нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса
на представителна власт на подписалия я юрисконсулт. В обобщение
касационната инстанция е приела, че производството по чл.422 ГПК пред РС
– Айтос е допустимо, поради което и е върнала делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съобразно дадените в определението на ВКС задължителни
разяснения, настоящият състав счита, че подробно са обсъдени всички
възражения на страните досежно редовността на исковата молба, като приема
претенцията, за допустима, а разгледана по същество и за основателна и
доказана по следните съображения:
Предвид установеното от писмените доказателства, безспорно е
налице валиден Договор № МG0713700014 за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот, сключен между банката – ищец и отв.Ж.Г. на
24.04.2007г. С Анекс към същия Договор, подписан на 16.05.2007г. страните
са се споразумели допълнително, че кредитът ще се издължава от длъжника
на 359 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 682,00 лева, включващи
4
главница, лихва и такси за управление и обслужване, считано от 10.06.2007г.
Не е спорно, че договореният кредит е бил в размер на 67 600,00 лева, като
същият е изцяло усвоен на 17.05.2007г. (удостоверен с изходящ превод ПН и
обективиран в НА за покупко-продажба на имот № 186/27.04.2007г.).
От предоставените от „ОББ“АД извлечения, след анализирането
им от експерта по назначена ССчЕ се установява, че по сключения договор от
ответника са извършени плащания в общ размер на 16 346,07лв., като след
образуване на заповедното производство (ч.гр.дело № 303/2011г. на РС-
Айтос) не са постъпвали плащания в резултат на доброволно погасяване на
вземането на длъжника. Чрез осъществено принудително удовлетворяване на
вземането, по образуваното изпълнително производство на база издадения ИЛ
са постъпили суми с общ размер на 22 484,48 лева. В подкрепа на изложеното
са констатациите, отразени в първоначалното заключение на ССчЕ, като в
обобщение според ВЛ, вземането на ищеца към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК е в претендирания от банката размер, както
следва: главница – 66 932.09 лева (шестдесет и шест хиляди деветстотин
тридесет и два лева и 09 ст.); договорна лихва - 15002.15 лева (петнадесет
хиляди и два лева и 15 ст.) за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г.;
наказателна лихва - 132.15 лв. (сто тридесет и два лева и 15 ст.) за периода
от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г. Макар приложения към първоначалното
заключение Погасителен план да не е подписан от страните, съдът намира, че
заключението следва да бъде ценено, доколкото при поставена допълнителна
задача експертът сочи, че както размерът на главницата, така също и базовият
лихвен процент са били фиксирани и съответно са останали непроменени.
Следва да се отбележи, че както основното, така и допълнителното
заключение на ВЛ Р.Д., по назначената ССчЕ са обосновани и изготвени на
база на събраните доказателства. Ето защо съдът приема, че доколкото по
делото не се представиха доказателства, опровергаващи информацията,
отразена в заключението на експерта Д. и предвид факта, че същото е
базирано на обективни данни, съдът намира, че възраженията на ответната
страна досежно начина на изчисляване на задължението – главница и лихви,
се явяват неоснователни. По изложените съображения и с установяване
съществуването и дължимостта на главното вземане, съдът намира, че следва
да бъде уважена и претенцията за лихва.
5
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при
пълно уважаване на исковата претенция, ответникът следва да заплати
сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски от 2341,33 лева в
настоящото производство, от които: 300,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 400,00лв. - внесен депозит за вещо лице и 1641,33лв. –
държавна такса, както и направените в хода на заповедното производство
разноски от 3166,12 лева, т.е. в общ размер на 5507,45 лева ( пет хиляди
петстотин и седем лв. и четиридесет и пет ст.).
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на
«ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА» АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, със законни представители Р.И.Й., ЕГН ********** и
С.П.В., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.К.Д., с адрес: ***, ***
против Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *** по издадена по ч.гр.дело №
303/2011 г. на РС-Айтос Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 200/07.04.2011г. и Изпълнителен лист (ИЛ) по чл.417 от ГПК в
размер на: 82 066.39 лева (осемдесет и две хиляди и шестдесет и шест лева
и 39 ст.), от които: главница – 66 932.09 лева (шестдесет и шест хиляди
деветстотин тридесет и два лева и 09 ст.); договорна лихва - 15002.15 лева
(петнадесет хиляди и два лева и 15 ст.) за периода от 10.04.2009 г. до
10.03.2011 г.; наказателна лихва - 132.15 лв. (сто тридесет и два лева и 15
ст.) за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г., ведно със законната лихва от
11.03.2011 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ж. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на
«ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА» АД, ЕИК ***, направените съдебно-
деловодни разноски, от които 3166,12 лева (три хиляди сто шестдесет и шест
лв. и дванадесет ст.) - в заповедното производство и 2341,33 лева (две хиляди
триста четиридесет и един лв. и тридесет и три ст.) – в исковия процес, т.е. в
общ размер на 5 507,45 лева ( пет хиляди петстотин и седем лв. и
6
четиридесет и пет ст.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7