№ 19
гр. Разград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200571 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от К. Н. ИВ. от гр. Търговище, срещу Наказателно постановление
№38-0002037/28.07.2021г. на Директор на Регионална дирекция «Автомобилна администрация»
гр. Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата във
вр. с чл.6, ал.1, т.3, б. «а» от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба от 1500 лв. В
жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
същото да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и представител.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е само частично основателна относно
размера на санкцията и неоснователна в останалата част.
С обжалваното Наказателно постановление №38-0002037/28.07.2021г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б. «а» от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 1500 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№290730/16.06.2021г., съставен на жалбоподателя от старши инспектор към наказващия орган. В
акта и НП се сочи, че на 16.06.2021г. около 10:25 на гл.път Е70 в района на гр. Цар Калоян,
местност „Дервента“ жалбоподателят управлявал товарен автомобил Скания Р164 с рег. №*** от
категория N3, с прикачено полуремарке с peг. № *** от категория О4, собственост на „Бербер
1
Транс“ ЕООД, като извършвал обществен превоз на товар –пясък, с маршрут на движение гр. Русе
– гр. Търговище, с пътен лист № 054663 от 16.06.2021г., с товарителница №597676 и
експедиционна бележка №184003 от 16.06.2021г., като при проверката било констатирано
следното нарушение: Водачът извършва превоз на товар със съчленено пътно превозно средство,
състоящо се от товарен автомобил с две оси и полуремарке с три оси, като при допустима
максимална маса от 40000кг., масата на управляваното от него съчленено ППС е 42180 кг., което
било установено от експедиционна бележка №184003 от 16.06.2021г.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Й. П., ст.инспектор към
наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП. Сочи,
че на процесната дата била извършена проверка на автомобила и полуремаркето, управлявани от
жалбоподателя и на база на представената експедиционна бележка било констатирано реалното
тегло на съчлененото МПС с товара. В експедиционната бележка /копие на л.8 от НАХД
№606/2021г. на РС Русе/ е посочено нето и тара тегло и общото /бруто/ тегло за съчлененото ППС
с товара /42180кг./. Експедиционната бележка има качество на първичен счетоводен документ по
смисъла на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството, който установява реалното количество на товара
и в случая общата маса на натовареното съчленено ППС. Именно на базата на тази експедиционна
бележка се установява по неоспорим начин общата маса, въпреки че измерване с технически
средства не е извършено /в товарителницата тегло не е отразено/. Не е спорно, че жалбоподателят
не е разполагал с квитанция за претораване при процесния превоз. С оглед показанията на
актосъставителя и представените писмени доказателства /копие от експедиционна бележка/ съдът
приема обстоятелствата по акта и НП за доказани.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно – съставено е от компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания.
Не са допуснати нарушения при административнонаказателното производство. Възраженията на
жалбоподателя, че в НП не се сочи дали имал документ за платена такса за претоварване, не са от
естество да обусловят съществен порок на НП. Принципно претоварването е допустимо само при
определени предпоставки /разрешение/, които явно не са били налице в конкретния случай и в
този смисъл жалбоподателят не е имал право да извърши този превоз. Фактически не е спорно, че
не е разполагал с квитанция за претораване при процесния превоз. От фактическа страна
относимите обстоятелства са описани по ясен и пълен начин. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т.
2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос,
които не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата на чл. 139 от ЗДвП е
бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а"
въвежда допустима максимална маса от 40 тона за съчленени ППС от моторно превозно средство с
две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t. Процесният случай попада именно под действието
на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се
състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път,
отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с изискуемата максимална маса до 40 тона, е
управлявано с общо тегло от 42180 кг. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от
представената от жалбоподателя по време на проверката експедиционна бележка. Жалбоподателят
е следвало да държи сметка за установените изисквания относно допустимата маса на ППС и след
като не се е съобразил с тези изисквания, то същият е действал най-малкото небрежно. При всички
2
случаи е следвало да знае съдържанието на процесната експедиционна бележка, като документ
свързан с извършвания от него превоз. Извършвайки превоза в нарушение на тези изисквания, без
да има съответна квитанция допускаща претоварване, жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение и основателно е санкциониран по чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Съдът
обаче намира, че наложеното му наказание е несправедливо завишено. Няма данни за други
нарушения на водача. При това съдът намира, че няма основание наложеното наказание да
надхвърля минималния размер на глобата от 500 лв и в този смисъл НП следва да бъде съответно
изменено. С оглед тежеста на разглежданото нарушение, явната масовост на този тип нарушения и
предвид възможните неблагоприятни последици от тях, то не може да се говори за маловажност на
случая по чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №38-0002037/28.07.2021г.на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе, с което за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б. «а» от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата на
К. Н. ИВ. от гр. Търговище му е наложено административно наказание глоба от 1500 лв. като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 1500 лв на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №38-0002037/28.07.2021г.на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3