Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.04.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница
Делчева
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 174 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от юрисконсулт Р.К.П. - процесуален представител на ТД на
НАП гр. Пловдив срещу Решение №260031/28.01.2021 г., постановено по АНД № 1215/2020 г.
по описа на Районен съд - гр. Казанлък.
В касационната
жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд,
поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Неправилно
било приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В конкретния случай не можело да се обоснове маловажност на нарушението поради
липса на настъпили вредни последици. Не била налице по-ниска степен на
обществена опасност не деянието.Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – „
Тиара-3” ООД с. Енина,
редовно призовано,
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат С., която оспорва касационната жалба. Излага съображения за
законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се остави в сила.
Представителят
на Окръжна
прокуратура. - гр. Стара
Загора дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното
решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Пред
настоящата инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Касационната
жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Административен съд - гр. Стара
Загора, като провери данните
по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по
чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред Районен съд – Казанлък е било Наказателно постановление № 527519-F541946/24.07.2020 г. на началник отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите
гр. София, с което на основание
чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, на ответника по касационната жалба
"Тиара-3
” ООД. С. Енина е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
За да
постанови обжалваното решение и отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че от материалите по делото е видно, че ФУ ползвано в търговския
обект на жалбоподателя (сега - ответник по касационната жалба) е притежавало
операции по ал. 1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е
следвало да се отразява в устройството. Приел е, че от представените като
писмени доказателства по делото протокол за извършена проверка , опис на
касовата наличност, дневен отчет, както и от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства се установило по безспорен начин, че в
проверявания обект била налице разлика между фактическата наличност в касата и
тази разчетена от ФУ в размер на 68, лв.. Районният съд е приел, че данъчно задълженото
лице не е отразило въвеждане на сумата 68 лв. в касата в момента на нейното действително
въвеждане и с точност до минута и като не е изпълнил задължението си да
отбележи във ФУ промяната на касовата наличност
в момента на извършването й с точност до минута, а именно въвеждането в
касата на сумата 68
лв. едноличният търговец е осъществил състава на нарушението визирано в
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съдът е
приел, че деянието, във връзка с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството представлява маловажен случай на административно
нарушение. Приел е, че са маловажни нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение е типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение. Районният съд е приел, че в конкретния случай са били
налице предпоставките на закона за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Приел е, че в резултат на деянието фискът не е ощетен. Съдът е приел, че АНО не
е ангажирал доказателства за санкциониране на дружеството за нарушение на данъчното законодателство, поради
което нарушението се явява изолирано и инцидентно за дружеството Приел е, че констатираната положителна касова
разлика в размер на 68
лв. касае малка сума пари, както и че АНО не е следвало да налага на
жалбоподателя административно наказание, а да отправи предупреждение. Поради
изложеното, районният съд е отменил наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при
спазване на материалния закон, поради следното:
Правилен и законосъобразен е извода на районния съд
за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Безспорно
установените по делото фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма
и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. С оглед
данните по делото настоящият касационен състав приема, че санкционираното
дружество е извършило вмененото му нарушение (неизпълнение на задължение към
държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН).
От събраните
по делото доказателства се установява процесното неизпълнение на задължение да
притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби по силата на чл.
11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производствата по налагане на
административни наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно посочената
по-горе дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Т. е.
преценката за "маловажен случай" се прави на база конкретните
фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на
вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност:
време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за
осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи
към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци,
касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с
други сходни и типични за деянието хипотези. Районният съд е анализирал
фактическите данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на
вредните му последици, данните за търговеца и всички други обстоятелства,
релевантни за степента на обществена опасност, като е направил верни фактически
и правни изводи, които настоящата инстанция споделя.
В разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно
наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. В Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2007 г., Общото събрание на наказателната
колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката
на административно наказващият орган за "маловажност" на случая по
чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно, административнонаказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма,
във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на
преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен"
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Изразът в закона "може" означава
възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващият
орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред и при наличие на
основанията по чл. 28 от ЗАНН,
да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека по приложението на чл. 6 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да
бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.
Съдът не може
да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни на
спора, с които е сезиран, да изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл настоящият
състав счита, че преценката на районния съд за отмяна на наказателното
постановление, поради маловажност на деянието не е в противоречие с материалния
закон, каквото е оплакването в касационната жалба.
В Закона за
административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за
маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Районният съд е взел
предвид обстоятелството, че от описанието в самото наказателно постановление се
установява, че това е първо нарушение на търговеца, извършеното е за първи път,
че от нарушението не са настъпили каквито и да било вредни последици, тъй като
е за малка парична сума, която е следвало да бъде въведена служебно. Съобразил
е за смекчаващи обстоятелства, част от които са посочени в мотивите на
постановлението и от наказващия орган, но като основание за налагане на
наказание в минималния размер. Според събраните по делото доказателства от
извършеното нарушение няма реално настъпили вредни последици. По делото не са
налични данни ответникът по касационната жалба да е бил санкциониран за други
нарушения на данъчното законодателство. Изложеното обосновава извода, че
очевидно описаното в акта и наказателното постановление административно
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушенията по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Извършеното е за първи път, съответно нарушението се
явява изолирано и инцидентно за нарушителя. Касае се за малка парична сума,
която е следвало да бъде въведена служебно и от нарушението не са настъпили
реално вредни последици. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи и
не са причинени вреди на бюджета.
В конкретния
случай деянието формално осъществява признаците на административното нарушение,
но съобразявайки установените обстоятелства за липса на реално настъпили вредни
последици, незначимостта на увредените обществени отношения, неговата
обществена опасност е с ниска степен. Затова налагането на санкция, макар и
минимално предвидената в закона се явява несъразмерно тежка и не съответства на
характера и тежестта на нарушението (неизпълнението на задължение към
държавата).
Поради
горното, настоящият касационен състав приема, че при постановяване на решението
Районен съд - гр. Казанлък не е допуснал соченото в касационната жалба
нарушение на закона, представляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК
за неговата отмяна по касационен ред, поради което същото решение следва да се
остави в сила като правилно и законосъобразно.С оглед изхода на
делото на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 240 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и
правна помощ и че същият е определен под минимума по чл.18,ал.4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения по силата на която за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.
221, ал. 2 от АПК, Старозагорския административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №260031/28.01.2021 г., постановено по АНД № 1215/2020 г.
по описа на Районен съд - гр. Казанлък.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да
заплати на „ Тиара-3” ООД с. Енина направените по делото разноски в размер на
240/ двеста и четиридесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.