Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.02.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1051 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника З.“
Б.И.„ АД, ***, подадена чрез пълномощника адв.М.Г. срещу
решение от 16.06.2017 г., постановено по гр.дело № 42315/2016 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 141 състав, в частта, в
която е отхвърлен предявения от З.“ Б.И.„
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Х.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/ отм./, вр. чл.86 ЗЗД за сумата 331,77 лв., претендирана
като вземане за изплатено на А.В.В., ЕГН **********, мораторно обезщетение
върху главница в размер на 3170,14 лв.- регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на валидност от 17.02.2015
г. до 16.02.2016 г. за имуществени вреди по л.а.“ Ауди Q 7“, с
рег. № ********в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2015 г., по пътя между
с.Извор и с.Реброво, на около 1000 м. от с.Реброво.
В
жалбата са изложени доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби на закона. В тази връзка, въззивникът-
ответник, чрез пълномощника си адв.М.Г., прави искане решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – уважен изцяло. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ищец А.В.В., не взема становище по подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна ответник- Х.А.И., не
взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от З.“ Б.И.„ АД, *** срещу Х.А.И., обратен иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 331,77 лв.
При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай правилно СРС е
съобразил обстоятелството, че регресното право на
суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от
закона. Неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като
кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото
правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се
провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на
паричното задължение - непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението
е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора,
съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Предвид главницата, претендирана по
реда на чл. 274, ал. 1, т.1 КЗ /отм./ ответникът по предявения обратен иск/
деликвента/ изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на
претендираното обезщетение, а не от датата на увреждането, както неоснователно
се излагат доводи във въззивната жалба.
В настоящия случай, претенцията на
въззивника- ответник срещу деликвента за заплащане на мораторна лихва за забава по предявения обратен иск е неоснователна и като
такава подлежи на отхвърляне. Вземането на застрахователя З.“ Б.И.“*** по регресния
иск срещу деликвента Х.А.И. произтича от
закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на
третото увредено лице. Това вземане не е срочно и на основание чл.84, ал.2 ЗЗД
за изпадане на длъжника в забава е необходима покана / в този смисъл – решение
№ 48 от 30.04.2009 год., постановено по
т.дело № 677/ 2008 год., ВКС, I т.о., решение №
89 от 30.06.2010 год., постановено по т.дело № 985/ 2009 год., ВКС, І т.о./ С
оглед на което мораторна лихва се дължи от момента на получаване на поканата за
доброволно изпълнение, каквато в случая не е отправена, поради което искът
срещу деликвента за заплащане на мораторна лихва за забава е неоснователен и
като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски,
такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ищец и на
въззиваемата страна- ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.06.2017 г., постановено
по гр.дело № 42315/2016 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 141 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.