Определение по дело №4206/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4055
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Мина Георгиева Мумджиева
Дело: 20191100604206
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

18.10.2019г.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VІІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание  на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета   година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМДЖИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

                                                                                АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия   М.Мумджиева  ВНОХД 4206 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба  от защитника на подсъдимия О.Д. – адв. Д.В.срещу присъда от 07.03.2019г. на СРС, НО, 1 състав по НОХД 3343/2013г., с която подсъдимият О.Д. е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 2, ал.2 вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“  НК, като е осъден на пробация за срок от една година при пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 (с периодичност два пъти седмично), по чл. 42а, ал.2,  т.2 НК, както и по чл. 42а, ал.2, т.6 НК (безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа за срок от една година. С присъдата на основание чл. 45 ЗЗД е уважен предявеният граждански иск в размер на 20 000 лева, от които сумата от 15 000 лева е присъдена като обезщетение за причинени неимуществени вреди от телесната повреда счупване на челюст, а сумата от 5000 лева – като обезщетение за причинени неимуществени вреди от счупването на петата дланна кост на дясната ръка. Съдът е присъдил и законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати разноски в размер на 100 лева по сметка на СДВР, сумата от 465 лева по сметка на СРС, сумата от 800 лева, представляваща ДТ, изчислена върху размера на уважения граждански иск, както и сумата от 10 лева за издаване на 2 бр. изпълнителен лист.

В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, неправилна и незаконосъобразна. Предлага се съдът да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимият за невиновен. В жалбата са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът е посочил, че ще изложи допълнителни възражения след като се запознае с мотивите на съда.

В хода на проведеното производство пред СРС посоченото в обвинителния акт пострадало лице – П.М.е конституиран като граждански ищец и частен обвинител (л.117, СП, СРС). Упълномощил е повереник, който да участва в наказателното производство ( пълномощно за адв. Ч.на л.14, СП, СРС).  

Процедурата по администриране на въззивната жалба не е била проведена законосъобразно, поради което образуваното съдебно производство следва да се прекрати. Защитникът на подсъдимия е посочил във въззивната си жалба, че ще изложи допълнителни съображения в подкрепа на исканията си след като се запознае с мотивите към присъдата. Междувременно е постъпила молба от 10.10.2019г., с която упълномощеният защитник е посочил, че делегираните му процесуални права да представлява подсъдимия Д. са оттеглени, поради което не е в състояние да продължи участието си в наказателното производство. В молбата е посочено и обстоятелството, че защитникът е в непреодолими противоречия с подсъдимия относно линията на защита. Подсъдимият обаче е бил уведомен за въззивна жалба, подадена от неговия защитник на 02.09.2019г., т.е. преди да бъде депозирана молбата на адв. В., съдържаща информация за непреодолими противоречия в линията на защита. При наличните данни, обсъдени по-горе, както и с оглед разпоредбата на чл. 253, т. 2 НПК, по силата на която  подсъдимият се явява самостоятелна страна в процеса, СРС е следвало да разпореди копие от молбата, постъпила от адв. В. (вх. № 1064226/10.10.2019г.) да се изпрати на подсъдимия, като се укаже срок за становище дали поддържа/оттегля въззивната жалба, становище относно участието на друг упълномощен от него защитник в наказателното производство (адв. Й.К.– л. 49, ДП), както и дали ще упражни правото си лично или чрез друг защитник да я допълни в указания от съда срок. Едва след изтичане на указания срок или след изразено становище на подсъдимия по посочените по-горе въпроси СРС е следвало да извърши преценка за администриране на жалбата пред въззивния съд.

На 10.07.2019г., 03.08.2019г., както и на 12.08.2019г. частният обвинител П.М.е бил търсен, но не е бил  намерен на посочения от него адрес (л.8, СП, СГС). По арг. от чл. 271 НПК промяната на адрес, без съдът да бъде уведомен за това и връзката на това обстоятелство с последиците от нередовна процедура по уведомяване се отнася до пострадало лице и неговите наследници, но не и до допълнително конституирана страна, за която систематично в същата разпоредба е предвидено отделно правило за уведомяване. Следователно преди администриране на делото районният съдия е следвало да изиска всички необходими справки с оглед връчване на документи на ЧО или да ги връчи чрез упълномощения по делото повереник при наличието на изрично изразено съгласие за това. Вярно е, че  упълномощеният повереник  - адв. К.Ч.е получил препис от постъпилата въззивна жалба, както и уведомление, че мотивите към присъдата са изготвени ( л.6, СП, СГС).  От съдържанието на съобщението обаче е видно, че адв. Ч.е получил уведомление и преписи от документи  за себе си, но не  и за ЧО със задължение да му ги предаде.  Задължение за уведомяване за постъпили документи на ЧО като заинтересована страна по смисъла на чл. 321 НПК произтича от  разпоредбата на чл. 253 НПК, съгласно която за разлика от ЧО повереникът не е самостоятелна страна в наказателния процес. Следователно повереникът, респективно – адв. Ч.упражнява не свои, а чужди права. При това положение задължението за уведомяване на допълнително конституирана по делото страна произтича именно от изброяването по чл.  253 НПК,  а по делото няма данни първоинстанционният съд при администриране на делото да  се е възползвал от възможността чрез адв. Ч.(при изрично изразено от него съгласие за това) да връчи на частния обвинител преписи съответните документи (въззивна жалба, съобщение за изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда). Отделно от това по делото няма данни частният обвинител да е бил търсен за връчването на документи и на посочения от него служебен адрес, както и да е бил призоваван за получаване на съобщение и препис от въззивната жалба на посочения от него мобилен телефон, за което съответни данни се съдържат на л.120, ДП.

По изложените съображения производството, образувано пред въззивния съд, следва да се прекрати, а делото да се изпрати на СРС за администриране на въззивната жалба съгласно указанията по-горе.

Така мотивиран, Съдът

 

О  П Р Е Д Е Л И:

            ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, образувано по ВНОХД 4206/2019г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав.

            ВРЪЩА делото на СРС за администриране на въззивната жалба съгласно указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

            Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      

 

        2.