РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Велико Търново , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500670 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена
от Ю. Е. М. против Решение № 79/30.06.2020г. , постановено по гр.д. №
916/2019г. на РС-П., с което са отхвърлени предявените от Ю. Е. М. , ЕГН
**********, гр. П., ул. „Ал. С." № ., искове с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. с чл. 415 ал. 1 ЗА признаване на установено по отношение на „Т.Г." ЕООД,
ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. П., п.к. .., ул. „М." № ..,
представлявано от управителя К.А.К., че на основание чл. 232, ал. 2 вр. с чл.
79 от ЗЗД дължи на ищцата сумата от 933.33 лева (деветстотин тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки), главница по договор за наем на недвижим
имот - търговски обект „Смесен магазин и кафе-аперитив" с площ от 55 кв.м.,
находящ се на първи етаж от двуетажна сграда, построена в УПИ- V - 480 в
кв. 54 по ПУП на гр. П., с административен адрес- гр. П., ул, „Ал. С." № .,
представляваща както следва: 400 лв. наемна цена за месец февруари 2018 г.,
400 лв. за месец март 2018 г. и 133.33 лв. за месец април 2018 г. до 10 число
по 13.33 лв. на ден, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на ищцата
сумата от 136.10 лева (сто тридесет и шест лева и десет стотинки),
представляваща общия размер на лихвите за забава върху дължимите наемни
плащания по посочения договор за периода от 11.05.2018 г. до 17.10.2019г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 455 от
29.10.2019 година по ч. гр. д. № 753/2019 г. по описа на РС-П., като
1
неоснователни и недоказани. В жалбата се навеждат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както следва :
Съдът е постановил акта си само въз основа на данните, налични в
приложение № 4 за доходи от наем за 2018г. към ГДД на ищцата. Според
жалбоподателката информацията, съдържаща се в приложението е
неотносима към повдигнатия пред съда спор. В приложението не е посочено,
че декларираните суми са от наем по процесния договор между страните.
Твърди се, че жалбоподателката има доходи и от други източници, като
напълно вероятно е да са декларирани в посоченото приложение.
-В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил задължението
си за заплати в пълен обем претендираната наемна цена за процесния период.
Според жалбоподателката той не е сторил това, а съдът е решил делото въз
основа на предположения. Сам ответникът посочил, че не е твърдял с
представеното приложение да се удостоверява получаване на конкретните
суми .
- решението е очевидно неправилно, което се установява пряко от
съдържанието му. Развити са подробни доводи в подкрепа на оплакванията,
като е посочена и подробно цитирана съдебна практика. Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност, като
твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Подробно в
отговора се обсъжда доказателствената сила на представената по делото
данъчна декларация по ч. 50 от ЗДДФЛ, като се сочи, че жалбоподателката не
е оборила материалната доказателствена сила на декларацията. Оспорват се
доводите в жалбата и твърденията на жалбоподателката, като се отправя
искане към съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
2
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за неправилно.
Съображенията за този извод са следните:
Ищцата Ю. Е. М. твърди, че по силата на сключен между нея и
ответника „Т.Г. “ ЕООД П. Договор за наем на недвижим имот е предоставила
на ответника за временно и възмездно ползване свой търговски обект
„Смесен магазин и кафе- аператив" с площ от 55 кв.м., находящ се на първи
етаж от двуетажна сграда, построена в УПИ У-480 в кв. 54 по ПУП на гр. П.,
с административен адрес - гр. П., ул. „Ал. С." № .. Съгласно условията на
договора дружеството- наемател се задължило да заплаща наемна цена от 400
лева месечно, до 10-то число от месеца, следващ текущия месец, по банков
път по сметка, посочена от наемодателя. Ищцата твърди, че по договора за
наем не е получила дължимите по смисъла на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 2 от
договора суми за месец февруари 2018 г., март 2018 г. и април 2018 г.. С
оглед на това, че ответникът не е платил наемните цени на датите, посочени в
договора претендира и заплащане на лихва за забава върху главниците за
периода от 11.05.2018 г. до 17.10.2019 г.
Ищцата твърди, че на 17.10.2019 г. е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист, по което РС-П. се е произнесъл и е издал по ч.гр.д. №
753/2019 г. Заповед № 455 за изпълнение на парично задължение от
29.10.2019 г., като след връчването на същата ответникът възразил. Поради
оспорването от страна на длъжника чрез възражение, с настоящите си искове
ищцата претендира установяване съществуването на паричното задължение
на ответника от главница и лихви за забава за следните суми: 400 лв. наемна
цена за месец февруари 2018 г., 400 лв. за месец март 2018 г. и 133.33 лв. за
месец април 2018 г. до 10 число по 13.33 лв. на ден, 136.10 лева (сто тридесет
и шест лева и десет стотинки) - лихва за забава за периода от 11 май 2018 г. г.
до 17 октомври 2019 г., за което вземане е издадена горната Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответното дружество-длъжник.
Претендират се и направените разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът „Т.Г." ЕООД, ЕИК .. оспорва предявения иск. Твърди, че
3
исковите суми са заплатени от него в брой, поради което моли съда да
отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
страните е бил сключен договор за наем на недвижим имот, с твърдените от
ищцата клаузи за предмет, размер на наемната цена и начин на плащане. Не е
спорно, че договорът за наем е бил действащ между страните за периода на
исковата претенция- февруари – април 2018г. Спорно е единствено
обстоятелството дали ответникът е заплатил на ищцата дължимият се по
договора наем за исковия период.
По делото липсват данни да е било налице плащане на наемната цена
по процесния договор за процесните месеци съобразно уговореното в същия,
а именно- по банков път. Твърденията на самия ответник са, че сумите са
изплатени на ищцата в брой, като и за това според настоящия състав липсват
доказателства. Представената по делото декларация по чл. 50 ЗДДФЛ (
приложение за доходи от наем и друго възмездно ползване на права и
имущество), с която ищцата е декларирала получени от нея доходи за 2018г.
също според настоящия състав не удостоверява заплащането на сумите,
претендирани от ищцата за исковия период по процесния договор за наем.
Действително тази декларация представлява частен свидетелстващ документ,
подписан от ищцата и удостоверяващ, че същата е получила доходи от наем
за 2018г. в размер на 2133лв. платени от ответника. От приложението не става
ясно обаче дали тези доходи са получени от конкретно сключения между
страните договор за наем. Имайки предвид , че договорът между страните е
действал до 10 –ти април 2018г. , както и имайки предвид уговорената наемна
цена, полученият от ищцата наем по този договор би следвало да е в размер
на 1233 лв. и в този размер би следвало той да е бил деклариран от нея, ако
между страните е съществувало само процесното правоотношение.
Декларираната сума е в по- висок размер, поради което съдът не може да
приеме за категорично доказано обстоятелството, че в нея е включена
исковата сума .
Приложената справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, издадена от ответното
дружество пък удостоверява изплащане на суми на ищцата от ответника в
размер на 1533 лв. ведно с удържан данък 137,97лв. за 2018г. Този документ
обаче не носи подписа на ищцата и удостоверява само изгодни за ответника
факти, които не се потвърждават от другите събрани по делото доказателства.
И по отношение на този документ следва да се отбележи, че посочените в
него суми не съответстват на дължимия на ищцата наем за периода, през
който е действал процесният договор през 2018г., а освен това се разминават
и с декларираните от ищцата суми от наем за същата календарна година .
Поради това съдът счита, че представените два документа не са годни
4
да докажат погасяване на задълженията на ответника по процесния договор за
наем за исковия период.
Ответникът е този, в чиято тежест е възложено да докаже плащането на
исковите суми, доколкото по делото не се спори, че между него и ищцата е
съществувало валидно наемно правоотношение за периода от февруари – до
10-ти април 2018г. По този начин и първоинстанционният съд е разпределил
доказателствената тежест по делото. Ангажираното от ответника
доказателство – приложение към декларация по чл. 50 ЗДДФЛ , както и
приложената справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на ищцата не
доказват извършено погасяване на вземането на ищцата за наем по процесния
договор чрез плащане. Липсват доказателства погасяването на вземането на
ищцата чрез друг погасителен способ, а и липсват твърдения от страна на
ответника в тази насока.
Неизпълнението от страна на ответника на възложените му доказателствени
задачи влече след себе си неблагоприятната последица на уважаване на
предявения срещу него положителен установителен иск за съществуване на
вземането на ищцата по издадената в нейна полза заповед за изпълнение на
парично задължение.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд не
съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение е
неправилно и следва изцяло да се отмени като претенцията на ищцата бъде
уважена изцяло.
При този изход на делото в полза на ищцата следва да се присъдят и
сторените от нея разноски пред двете инстанции съобразно представените
списъци, а именно – 400 лв. разноски пред първата инстанция и 376,31лв.
разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 79/30.06.2020г. , постановено по гр.д. №
916/2019г. на РС-П., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че вземането на Ю. Е. М. , ЕГН **********,
гр. П., ул. „Ал: С." № против „Т.Г. ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление гр. П., п.к. .., ул. „Мусала" № .. за сумите от : 400 лв. наемна цена
за месец февруари 2018 г., 400 лв. за месец март 2018 г. и 133.33 лв. за месец
април 2018 г. до 10 число по 13.33 лв. на ден, сумата от 136.10 лева (сто
тридесет и шест лева и десет стотинки), представляваща общия размер на
лихвите за забава върху дължимите наемни плащания по договор за наем на
недвижим имот - търговски обект „Смесен магазин и кафе-аперитив" с площ
от 55 кв.м., находящ се на първи етаж от двуетажна сграда, построена в УПИ-
V - 480 в кв. 54 по ПУП на гр. П., с административен адрес- гр. П., ул, „Ал.
С." № . за периода от 11.05.2018 г. до 17.10.2019г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 455 от 29.10.2019 година по ч. гр. д.
№ 753/2019 г. по описа на РС-П. , СЪЩЕСТВУВА И Е ДЪЛЖИМО.
Осъжда „Т.Г. ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. П., п.к. ..,
ул. „М." № .. да заплати на Ю. Е. М. , ЕГН **********, гр. П., ул. „Ал: С." №
.. сумата от 400 лв. ( четиристотин лева ) разноски по водене на делото пред
първата инстанция и сумата от 376,31 лв. ( триста седемдесет и шест лева, 31
ст.) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6