РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. гр. Хасково, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20245640100315 по описа за 2024 година
Предявен е от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Сакар” №2,
представляван от управителя Б. А. Ж., със съдебен адрес
*************************, адв. Н. Г. К., против „Константин-07“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, пл."Кочо
Честименски" №5, ет.1, офис 1, представляван от управителя Г. К. С., иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че като ВиК оператор по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗРВКУ,
предоставял на потребителите услуги на територията на област Хасково, като
отношенията им се уреждали от публично известни общи условия. Ответното
дружество притежавало урегулиран поземлен имот пл. №VI-1125,1104,1126,
ведно с построената в него сграда - семеен хотел, находящи се в
гр.Ивайловград, ************** предвид на което то имало качеството на
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца. В тази връзка, за
обслужване на водоснабдения имот на ответника, била надлежно открита
потребителска партида с ******. Съгласно чл.23 ал.1 и ал.З от ОУ, ищцовото
дружество начислявало ежемесечно количество изразходвана вода на
ответника, съобразно реално отчитане на водомера му, а в месеците, когато
ответното дружество не осигурявало достъп до измервателното си средство,
консумацията на ВиК услуги била определяна служебно на база средния
месечен разход от предходните два редовни отчета на водомера. На основание
чл. 32 ал.4 от Наредба №4 и чл.23 ал.4 от ОУ, отчитането на водомера се
осъществявало чрез използването на електронен карнет, чрез въвеждане на
1
показанията на водомера в таблет от инкасатора и дистанционно пренасяне на
данните от таблета в електронния карнет на потребителя с партиден
№1080042.
В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество ежемесечно
издавало фактури, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ задълженията по тях
следвало да бъдат заплатени в 30- дневен срок от датата на фактурата, а след
изтичане на този срок потребителят изпадал в забава.
Твърди се, че в изпълнение на посочените правила, за периода от
31.03.2023г. до 28.04.2023г. ищцовото дружество издало 2 броя данъчни
фактури за доставени на ответното дружество ВиК услуги, представляващи
доставяне и отвеждане на питейна вода, на обща стойност 4312,86 лв. с
начислен ДДС. Посочените задължения не били заплатени от ответника,
поради което на основание чл.86 от ЗЗД му била начислена законна лихва,
която към 31.10.2023г. била в общ размер от 285,05 лв. Сочи се, че
задълженията на ответното дружество били детайлно описани в
инкорпорираната в исковата молба таблица.
Тъй като посочените просрочени задължения не били платени
доброволно, ищецът подал пред РС-Хасково заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията си срещу ответника,
въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 2391/2023г. по описа на съда. По
делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение с
предмет гореописаните вземания, срещу която ответникът подал възражение в
срок, с което заявил, че не дължи предявените му вземания. Съдът указал на
ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което
обуславяло правния му интерес да предяви настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да
се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4312,86 лв.
с ДДС, представляваща стойността на доставени и потребени от ответника
ВиК услуги, за които са издадени фактури
******************************************, както и сумата в размер на
285,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
01.05.2023г. до 31.10.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на главницата. Ищецът претендира присъждане на направените
разноски в настоящото и в заповедното производство.
В съдебно заседание по искане на ищеца съдът допусна изменение на
размера на предявените искове, като намалява същите и се считат предявени
за сумите от 4237лв. за главница и 279,99лв. за лихва.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по
чл.131 от ГПК, не се явява и не изпраща свой представител в съдебно
2
заседание, не взема становище по предявения против него иск и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са налице
визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение,
съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и
че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност
на исковата претенция и предвид липсата на оспорване на твърденията на
ищеца, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК. Следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца и направените в заповедното и настоящото производство разноски в
размер общо на 1272,51лв., от които 222,51лв. – държавна такса; 700лв. –
адвокатско възнаграждение; 50лв. – юрисконсултско възнаграждение; 300лв. –
възнаграждение за вещо лице, с оглед изричните указания в тази насока,
дадени в ТР №4/18.06.2014г., постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Константин-07“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
пл."Кочо Честименски" №5, ет.1, офис 1, представляван от управителя Г. К. С.,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Сакар” №2, представляван от
управителя Б. А. Ж., сумите от 4237 лв. с ДДС, представляваща стойността на
доставени и потребени от ответника ВиК услуги, за които са издадени
фактури ******************************************, както и сумата в
размер на 279,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 01.05.2023г. до 31.10.2023г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.11.2023г.
до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №982/08.11.2023г. по ч.гр.д.
№2391/2023г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА „Константин-07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, пл."Кочо Честименски" №5, ет.1, офис 1,
представляван от управителя Г. К. С., да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.„Сакар” №2, представляван от управителя Б. А. Ж.,
направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер
общо на 1272,51лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Т. Т.
4