№ 15212
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110132250 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу с, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1,
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 20 599,85 лева, представляваща регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско
Стандарт“ за вреди на МПС „Мерцедес МЛ“, с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на
25.11.2022 г. в гр. София, поради падане на метален стълб с указателни табели върху
автомобила, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба – 12.06.2023 г., до окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата в размер на 117,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 22.05.2023 г. до 08.06.2023 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 20 599,85 лева, като
в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение. Твърди, че причина за ПТП е падането на метален стълб с указателни табели
върху автомобила, поради което виновен за настъпването на щетите бил ответникът, поради
което отправил регресна покана до него за възстановяване на платеното обезщетение, но с
писмо от 05.06.2023 г. ответникът отказал. По така изложените съображения предявява
разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди липса на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“. Излага твърдения за наличие на непреодолима
сила, като поддържа, че силният вятър в деня на инцидента бил причина за падането на
стълба върху процесното МПС. Отделно от това твърди, че водачът на процесното МПС не
спазил изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 7 от Наредбата за организацията на движението на
територията на с, като се движел в най-дясната лента - по обособено трасе за превозните
средства на обществения транспорт, с което допринесъл за настъпване на инцидента.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и настъпилото ПТП,
1
както и размера на твърдените вреди. В условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, изразяващо се в несъобразяване
поведението на водача на МПС с пътната обстановка. По така изложените доводи счита
предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № 4704220250000115 от
06.01.2022 г., се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 25.11.2022 г. между
ищеца и собственика на МПС „Мерцедес ML“ с рег. № , е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“. Не се спори между
страните, а и от неоспореното и прието по делото преводно нареждане се установява, че на
23.02.2023 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за процесното събитие в общ
размер на 20 599,85 лева. Освен това по делото са представени общи условия на з за
застраховка на моторни превозни средства „Каско Стандарт“, от които е видно, че
покритието обхваща щети, причинени при пътно-транспортно произшествие – възникнало в
процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – протокол за ПТП №
1866153 от 25.11.2022 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, описи на
претенция, опис-заключение по претенция, доклад по щета, административно-наказателната
преписка, образувана по повод процесното ПТП, както и показанията на свидетеля П. Х. М.,
се установява, че на 25.11.2022 г. в гр. София, при движение на МПС „Мерцедес МЛ“, с рег.
№ , по бул. „Цариградско шосе“ с посока от кв. Горубляне към Орлов мост и срещу № 11
върху превозното средство паднал стълб с указателна табела, вследствие на което били
причинени щети по автомобила. Така описаният механизъм на ПТП се установява от една
страна от протокола за ПТП, който като съставен от служител на МВР в кръга на
служебните му задължения в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия, а в случая – за възприетия от
него при посещение на мястото на ПТП – стълб, който е паднал върху процесното МПС.
Така описаният механизъм се потвърждава и от показанията на свидетеля П. М., който
подробно описва настъпването на събитието. Така свидетелят посочва, че се е движел по
Цариградско шосе в посока към дома си на ул. „Каймакчалан“, когато изведнъж върху
управлявания от него автомобил се стоварил метален стълб. Свидетелят посочва, че стълбът
е бил скъсан в основата си и е паднал върху предната част на автомобила му. Не е налице
основание показанията на свидетеля да не бъдат взети предвид, доколкото същите са
последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Мерцедес МЛ“, с рег. № ,, за които
ищецът е изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, като собствеността на пътя се
разпростира върху всички основни негови елементи по силата на чл. 8, ал. 5, вр. чл. 5, ал. 1,
т. 3 от Закона за по пътищата (ЗП). Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗП пътищата (пътната
инфраструктура) имат следните основни елементи: 1. обхват на пътя; 2. пътни съоръжения;
3. пътни принадлежности, в които съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗП се включват и пътните
знаци. Следователно на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява
2
дейностите по управлението на пътя, включително поддържането на пътните съоръжения е
именно с. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата,
стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на §1, т. 4 от ДР на
ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат
мерки за отстраняването им. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 167 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя и по-конкретно поддържането на пътните знаци в състояние,
което да не създава опасност за движението, е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага
извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника. Не се установява в разглеждания
случай твърдяното от ответника обстоятелство именно силният вятър да е бил причина за
падане на стълба върху процесното МПС. Извод в обратен смисъл не се обуславя от
представената от справка от НИМХ, доколкото от същата не се установява нито дали в
процесния участък е имало вятър със сила 5 м/s, в какъвто смисъл са твърденията на
ответника, нито че именно вятър с такава скорост би бил единствената причина за падането
на стълба. Други доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани, поради което се
налага извод, че не се установява при дължимото от ответника главно и пълно доказване на
възражението му за наличието на такова събитие от извънреден характер, водещо до
изключване на отговорността на ответника.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост, респ. да се е движел по обособено трасе за превозни средства на
обществения транспорт. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си като водач с пътните и метеорологични условия, респ. в нарушение на чл.
15, ал. 6 ЗДвП да се е движел в пътна лента сигнализирана за движение само на превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и именно с това му поведение
да е допринесъл за настъпване на вредите по процесното МПС.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 21 427,31 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете
суми – на действителните вреди и на извършеното плащане /20 599,85 лева/ - в случая - на
3
извършеното плащане. Именно в този размер е и претенцията на ищеца, поради което се
налага извод за основателност на предявения иск и същият следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По така предявения акцесорен иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването от ответника. Между страните не се
спори, а и от представената по делото регресна покана се установява, че ответникът е
получил покана за заплащане на процесната сума на 20.04.2023 г. Ето защо съдът намира, че
с оглед доказването на главния дълг и получаването на съобщението от с, ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което
определено по реда на чл. 162 ГПК за процесния период от 22.05.2023 г. до 08.06.2023 г.
възлиза на сумата от 117,62 лева в какъвто размер е и предявеният иск. При това положение
акцесорната претенция на ищеца за обезщетение за забава в размер на 117,62 лева за периода
22.05.2023 г. до 08.06.2023 г. се явява основателна и също следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в общ размер на 4061,48
лева, от които 874 лева – платена държавна такса, 400 лева – депозит за вещо лице, 70 лева –
депозит за свидетел и 2717,48 лева – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Ответникът
релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като претендираното такова е
съобразено с цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото, както и че
адвокатското възнаграждение включва и ДДС. Ето защо претендираните от ищеца разноски
следва да бъдат присъдени в пълния претендиран общ размер от 4 061,48 лева.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, с БУЛСТАТ , и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на з, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано“ № 1, на основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в
размер на 20 599,85 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за вреди на
МПС „Мерцедес МЛ“, с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 25.11.2022 г. в гр.
София, поради падане на метален стълб с указателни табели върху автомобила, ведно със
законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 117,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 22.05.2023 г. до 08.06.2023 г., както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 4 061,48 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4