Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………….. год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МЛ.СЪДИЯ: БИЛЯНА
КОЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Коева ч.гр.дело №12033 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба от 04.07.2019 год. на длъжника Н.Н.Б. срещу действията на частен съдебен изпълнител Н.К., с рег.№789, по изпълнително дело 20187890400092, изразяващи се в насочването на изпълнението – извършване на опис на имущество и апартамент находящ се в гр. София, бул. “**********на 25.06.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че не е бил известен надлежно за провеждането на описа, съгласно уведомлението от 19.06.2019 г. на ЧСИ К.. Твърди, че описът е извършен в единственото семейно жилище, което е несеквестируемо, а описаните вещи не са собственост на длъжника, като претендираното вземане е едва 1055 лв. Поддържа се, че изпълнителинят лист е въз основа на порочно решение и обжалвано по чл. 414 ГПК, за което ЧСИ е известена.
Взискателят Етажна собственост, адрес: гр. София, бул. “**********счита, че жалбата на длъжника е неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но е неоснователна, излага съображения, че длъжникът е бил надлежно уведомен за проведените изпълнителни действия, а последният е собственик на два апартамента, за които липсват доказателства да са били обединени.
Софийският градски съд, като прецени данните по делото и обсъди
наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, приема за установено следното:
Процесното изпълнително дело е
образувано по молба от 18.05.2018 год. на Етажна собственост с адрес гр. София,
бул. “********, гр. София въз основа на изпълнителен лист от 16.10.2017 год.,
издаден по ч.гр.д. №30906/2017 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, срещу длъжника
Н.Н.Б. за следните суми: 1050,48 лв. – за задължения към ЕС и 160,50 лв. – лихва
от 09.11.2014 г. до 09.05.2017 г. и законна лихва от 17.05.2017 г., както и
сумата от 375 лв. – разноски по делото.
На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била надлежно връчена на 03.10.2018 год.
Така обжалваният опис е бил осъществен в присъствието на С.Б.и представител на взискателя, както и представител на III-то РПУ – инж. И., за което е бил съставен протокол от 25.06.2019 год., с който е била описана и оценена следната недвижима вещ – апартамент № 13 с идентификатор 68134.305.287.5.13, находящ се в гр. София, бул. *********№ **етаж 3.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице – от длъжника срещу подлежащо на обжалване действие по
чл. 435, ал. 2 ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо. Същата е подадена и в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК,
длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Видно е от разпоредбата, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не
изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо
е с/ несеквестируемостта – в този смисъл са и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело №2 /2013 год., ОСГТК. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Допустим е описът на
непотребими вещи, забранено е осребряването им и поради това при описа
несекведтируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от
дома на длъжника. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се
иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване
на пазач, насрочване на продан и др.Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
Съгласно т. 1 от Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. постановено по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС,
налагането на възбрана върху несеквестируема непотребима вещ и извършването на
опис, е допустимо, тъй като действята не са несъвместими с несеквестируемостта
и в този смисъл не я нарушават.
В разглеждания случай длъжникът се позовава
на несеквестиуемост по чл. 444, т. 7 ГПК на процесния апартамент в гр. София, върху който е насочено
изпълнението. Съгласно посочената разпоредба, изпълнението не може да бъде
насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живеят заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищната нужда на длъжника
и членовете на семейството му, определени с наредбата на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2
от Закона за собствеността.
От доказателствата по делото се установява,
че към датата на налагане на възбраната длъжникът е имал два апартамента, за
които твърди да са били обединени.
Законът брани единственото жилище на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с което живее заедно,
нямат друго жилище, независимо дали длъжникът живее в него. Когато длъжникът
притежава жилище, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК и да се прецени дали то е секвестируемо или не. Целта на
разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК е да гарантира на длъжника и неговото
семейство подслон – жилище, който да имат възможност необезпокоявано да
обитават. В случая от доказателствата по делото се установи, че длъжникът е
притежавал два апартмента. Обстоятелството, дали последният е извършвал
действия по обединяването на двете жилища е без значение.
Следва да се отбелжи, относно доводите за
порочността на съдебния акт, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело, че съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право,
което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не.
Съобразно гореизложеното подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н.Н.Б. от 04.07.2019 год. срещу действията на частен съдебен изпълнител Н.К., с рег.№789, по изпълнително дело 20187890400092, изразяващи се в насочването на изпълнението – извършване на опис на имущество и апартамент находящ се в гр. София, бул. “**********на 25.06.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/