РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. гр. Хасково, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640201338 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Р. Г.. с адрес град Харманли, чрез адв.А.Г. от АК-
Хасково, срещу Наказателно постановление № 21-1253-001608 от 15.10.2021г. на Началник
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание –
"Глоба" в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. В жалбата се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил описаното в НП нарушение.
Излагат се доводи от адв.А.Г. в становище по делото, че има разминаване между
фактическото обвинение и правната квалификация на нарушението. Необосновано и
несправедливо било наложено наказание в максимален размер. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор
"ПП" при ОД на МВР – Хасково или да измени същото като наказанието се наложи в
минимален размер. Претендират се и разноски по делото. В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният представител.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор "ПП" при ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея
обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление –
потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
1
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността, и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 05.06.2021 г. около 22 часа свидетелите АНД. Д. Д. и В. Ф. В. и двамата служители в
РУ МВР-Хасково, били на работа в община Минерални бани. Там на път трети клас № 506
спрели за проверка лек автомобил Мазда с per №********. При проверката се установило, че
автомобилът се управлява от Р. Г.., ЕГН ********** с адрес град Харманли, ул.“Балкан“ №
15. При поискване от контролните органи жалбоподателят не представил СУМПС.
Установило се още, че автомобилът е собственост на Д.А.Х. с ЕГН **********. Освен това
при проверката се установило и че лицето мирише на алкохол поради което били извикани
служители от СПП при ОДМВР-Хасково, които изпробвали жалбоподателя за алкохол с
алкотест Дрегер, като същият отчел0.44 промила на хиляда алкохол в кръвта на Р. Г... За
констатираното нарушение а именно непредставянето на СУМПС на жалбоподателя бил
съставен АУАН като нарушението в него било квалифицирано по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
акта бил съставен от св.В., бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя. При
съставянето на АУАН, неговото предявяване и връчване няма данни по делото да е участвал
преводач, до колкото жалбоподателят е турски гражданин и е постояннопребиваващ в
Р.България. според свидетелите по делото жалбоподателят е разбирал и говорел български
език, а и не се твърди противното в жалбата.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната
санкция за описаното нарушение на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след като
пояснил, че наказанието се налагало, до колкото след извършена справка се установило, че
жалбоподателят е неправоспособен водач, като така е извършил нарушение по чл.150 от
ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите АНД. Д. Д. и В. Ф. В. относно обстоятелствата, свързани с
начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при
установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на
преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на
посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на
жалбоподателя на "водач" на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този
факт, последният всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за
авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от Закона за движението по пътищата- Чл. 150.
(Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и
2
при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 4.
По силата на чл. 177, ал. 1,т.2 от ЗДвП - Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) ал.
(1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
т.2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът
констатира такива процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и
поради това налагат отмяна на санкционния акт. Съставения акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично
на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице. Следва
да се отбележи, че жалбоподателят е разбирал български език и в случая не се е нуждаел от
преводач при съставянето и предявяването на АУАН за което свидетелства и двамата
свидетели, а и липсват твърдения от самия жалбоподател, да не е разбрал за какво
нарушение е бил съставен АУАН, както и че не владее български език. Тоест по отношение
на съставянето предявяването и връчването на АУАН, както и относно неговите реквизити
съдът намира, че липсва съществено процесуално нарушение.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си според съда не отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Тук следва да се отбележи, че в НП
наказващият орган на първо место е възприел нова правна квалификация а именно такава по
чл.150 от ЗДвП, като е записал същата фактическа обстановка възприета в АУАН. Наред с
това след възприетата санкционна разпоредба и наложените наказания, наказващият орган е
възприел и нови факти, а именно,че след проверка се установило, че жалбоподателя е
неправоспособен водач. Като така се обосновава и твърдението за извършено нарушение по
чл.150 от ЗДвП.
Във връзка с горното следва да се отбележи, на първо место, че така както е
описана фактическата обстановка и обстоятелствата при които е извършено нарушението то
тя не съответства на дадената правна квалификация. Действително жалбоподателят се
защитава по фактите не по правната квалификация но описаното с думи по никакъв начин
не може да обоснове извършено нарушение по чл.150 от ЗдвП, тоест даже и наказващият
орган да има възможност в рамките на правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, до колкото
обвинението е едно и също, да променя правната квалификация то тя следва да отговаря на
фактическото обвинение, или необходимо е да е на лице съответствие и релативност между
двете. В случая това не е така. Липсват твърдения в АУАН, а и в НП за това че
жалбоподателят е неправоспособен водач. Има такива само, че не е представил СУМПС,
което от своя страна не изпълва от обективна страна състава на чл.150 от ЗДвП и този на
3
чл.177, ал.1,т.2 от ЗдвП, в който последен текст е включено и нарушението по чл.150 от
ЗдвП.
В тази връзка е уместно да бъде отбелязано, че изложението на фактическата
обстановка от актосъставителя, възприето и от наказващия орган при издаване на
наказателното постановление, съдържа твърдения за непредставяне на СУМПС от
жалбоподателя след като е бил спрян за проверка.
Безспорно е, че наказващият орган в последствие при издаването на НП е
остановил, че жалбоподателят не е правоспособен водач или най-точно няма издадено
СУМПС от Р.България. именно затова и с НП са въведени нофи факти или е възприета нова
фактическа обстановка. Тя обаче за пръв път е възприета и установена от наказващият орган
и за пръв път е описана в НП. Последното според съда е абсолютно недопустимо. Няма как
наказващият орган да действа едновременно като контролен орган установяващ фактите и
обстоятелствата при които е извършено нарушението и наказващ орган. Тоест
установяването на нарушението и неговото описание не е от компетентността на
наказващият орган. НЯМА КАК НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН ДА ДЕЙСТВА
ЕДНОВРЕМЕННО КАТО КОНТРОЛЕН ОРГАН уСТАНОВИЛ НАРУШЕНИЕТО -
АКТОСЪСТАВИТЕЛ И НАКАЗВАЩ ОРГАН.
Затова и съдът намира, че е налице допуснато процесуално нарушение, още от
категорията на съществените, съобразно въведените критерии за това, а именно накърняване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви факти се цели
ангажиране на отговорността му, тъй като ясно в съставения АУАН е посочено, че става
въпрос за управление на МПС, при което не е представено СУМПС, а в НП се твърди, че
жалбоподателят е неправоспосочен водач. Следователно, възраженията на жалбоподателя в
тази насока следва да се приемат за състоятелни. Както вече бе отбелязано по-горе в случая
е недопустимо да се приема нова фактическа обстановка от наказващият орган, като така се
позовава на правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото на пракика е
прието ново обвинение, което е различно от това повдигнато с АУАН и описаното в него от
контролният орган нарушение.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка Мазда с per №********. При проверката Р. Г.., ЕГН ********** не представил
СУМПС.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците
на състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 от
Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано в АУАН.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр. причиняване на ПТП.
Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при
индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността
на деянието.
Тоест според съда неправилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя
наказание по чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП, още по-малко в максимален размер, като не е изложил
конкретни мотиви за това. следвало е по описаната първоначална фактическа обстановка
нарушението да се санкционира по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗдвП.
Според съда недоказано остава твърдяното от наказващият орган нарушение по
чл.150 от ЗдвП. да от справката изготвена от сектор ПП при ОДМВР-Хасково е видно, че
жалбоподателят не е правоспособен водач, тоест няма издадено СУМПС от Р.България, но
до колкото е чужд гражданин липсват данни за това дали няма друго такова свидетелство.
4
Тоест това нарушение не е доказано и неправомерно е санкционирано. Иначе с оглед
посочената правна квалификация в НП правилно е приложена разпоредбата на чл. чл.177,
ал.1,т.2 от ЗДвП.
От изнесеното по-горе съдът намира , че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5.
Предвид изхода на спора, следва в полза на жалбоподателя да бъдат възложени направените
по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат в размер на 300 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-001608 от 15.10.2021г. на
Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Р. Г.., ЕГН ********** с адрес град
Харманли, ул.“Балкан“ № 15 сумата определена от съда в размер на 300 лв. - адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция,.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА !!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
5