Определение по дело №33/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. Пловдив, 18 януари 2022 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,  XI с.,

в закрито заседание на  осемнадесети  януари през две хиляди  двадесет и втора  година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

като разгледа   адм. дело № 33  по описа за 2022 г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на “Нас 1“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Куклен, обл.Пловдив, Индустриална зона, ЕИК *********, представлявано от управителя Атанас Стефанов Гънчевски, против решение № 292/26.10.2021 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив.

В жалбата е инкорпорирано особено искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнение на Постановление за възлагане на движима вещ изх. № С210016-091-0000044/04.02.2021 г., издадено от Красимира Чолакова по изп.дело № 16140000888/2014 г. по описа на ТД на НАП Пловдив.

Искането следва да бъде оставено без уважение.

Въпросното постановление е връчено на купувача на движимата вещ – портален /мостов/ кран 12,5 това, 1982 г., на 10.02.2021 г., преди постъпване на настоящата жалба, и от този дата вещта е предадена на новия ѝ собственик. От този момент вещта не е в патримониума на длъжника  и е извън процеса на принудителното изпълнение.

Разпоредбите на глава Двадесет и седма от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на ТД на НАП и съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре изпълнението, респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. Компетентен да спре принудителното изпълнение /действие/, според чл. 222 и чл. 222а ДОПК, е публичният изпълнител в изчерпателно изброените случаи. Изключение от това правило е въведено в чл. 267, ал. 2, т. 2 ДОПК, съгласно който решаващият орган може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс, чието решение подлежа на самостоятелно обжалване, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.

Съгласно чл. 266, ал. 4 ДОПК оспорването не е спряло действието на принудителното изпълнение, което може да се спре от публичния изпълнител в хипотезите на чл. 222 и чл. 222а ДОПК, които основания не се твърдят от частния жалбоподател. При наличие на изрична уредба в ДОПК са неприложими субсидиарно по силата на § 2 от ДР на ДОПК нормите за спиране на принудителното изпълнение на АПК или ГПК. Правото да се иска спиране на принудителното изпълнение е предоставено на длъжника и на третите лица, чиято защита е изрично уредена в чл. 222, чл. 222а, чл. 266, ал. 4 и чл. 267, ал. 2, т. 2 ДОПК, които хипотези в настоящия случай не се установяват.

 

Ето защо,  Съдът

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особено искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнение на Постановление за възлагане на движима вещ изх. № С210016-091-0000044/04.02.2021 г., издадено от Красимира Чолакова по изп.дело № 16140000888/2014 г. по описа на ТД на НАП Пловдив.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.        

     

Административен съдия: