Решение по дело №17688/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260605
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330117688
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260605                            26.02.2021 година                        град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17688 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД - противоречие със закона.

Ищецът Н.Д.Ш., ЕГН ********** *** е предявил против Р.К.Т., ЕГН ********** ***, искове с които се иска да се обявят за нищожни договори за дарение и продажба от 07,02,2019 г., обективирани в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти №*** на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие РС-Пловдив и Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижими имоти №***** на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, съгласно които ищецът е  дарил и продал на Р.Т. общо 1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***** и 1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор *****., поради противоречие на закона – чл. 152 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2018г.ищецът  взел на заем от ответника Р.Т. сумата от 4000 лв. За горното подписал Договор за заем, съгласно който трябвало да върна парите до 28.02.2019г. За да му даде парите,  Р.Т. поискал обезпечение-ищецът трябвало да подпише запис на заповед и да му даде като гаранция някаква вещ - имот или МПС.

Към онзи момент- 05.09.2018г. ищецът не притежавах недвижима собственост, нито автомобил. Поради това подписал запис на заповед за 4000 лв. и обещал, че ще уреди да бъде прехвърлена на ответника полагащите  се за в бъдеще на ищеца, като наследник на **** си Д. Н.Ш. идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***** и от Поземлен имот с идентификатор *****.

Р.Т. се съгласил, като се договорили, че, ако не му бъдат върнати парите до 28.02.2019г., той ще стане остане собственик на идеалните части, които следвало да му бъдат прехвърлени.

Ищецът, след като подписал записа на заповед и получих парите, започнал разговори с **** си, за да го убеди да прехвърли на Р.Т. това, което бил обещал.

На *****. ****та на ищеца - Д. Ш. починал.  След това ищецът прехвърлих на 07.02.2019г. на Р.Т. 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***** и 1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор *****., така както било уговорено между страните в договора за заем. Малка част от идеалните си части били прехвърлени с дарение, а останалите част- с продажба. Двете сделки - дарение и продажба били оформихме в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти №*****. на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие PC-Пловдив и Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижими имоти №*****. на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие РС-Пловдив.

До края на месец февруари 2019г. ищецът не успял да върне парите, поради което и не искал от ответника да му прехвърля обратно даденото като обезпечение.

Ответникът се снабди с изпълнителен лист №2625/18.03.2019г., издаден по ч.гр.д.№3557/2019г. по описа на РС-Пловдив, 2 бр.с., с което осъдил ищеца за сумата от 4000 лв., която му била дадена като заем.

В тази връзка счита, че Р.К.Т. не е придобивал собствеността върху идеалните части от имотите, предмет на посочените по горе нотариални актове, тъй като сделките, които били обективирани в тях били  нищожни поради нарушение на закона.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Ответникът твърди, че е собственик на прехвърлените му имоти, а именно:

На 1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. ***, Община ***, Област *** по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, с последно изменение със Заповед *****. на *****на СГКК- гр. Пловдив, с площ на имота от975 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване/ до 10 м./

и

На 1/12 идеална част Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. ****, Община ****, Област ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, с последно изменение със Заповед *****. на *****на СГКК- гр. Пловдив с площ на имота от 171 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване/ до 10 м./

Собствеността придобил в резултат на следното. В началото на септември месец 2018г. дал на заем на Н.Ш. сумата от 4000 лв. Ищецът поел задължението да му върне заема до 28.02.2019г. За да гарантира и обезпечи интереса си, Н.Ш. подписал и запис на заповед за дължимата сума, както и се задължил да му прехвърли като обезпечение и идеалните си части от двата имота. Записът на заповед ищецът подписал в деня, в който подписали и договора за заем - 05.09.2018г., а имотите  били прехвърлени на 07.02.2019г., тъй като имало забавяне със снабдяването с документите. Уговорката им била, след като ищецът му върне парите до 28.02.2019г., той да му прехвърли обратно идеалните части от имотите, а, ако парите не му бъдат върнати, ответникът оставам техен собственик и отделно от това имал право да си търся дадената сума като неустойка.

Тъй като ищецът не му възстановил сумата, която му била дадена в заем, ответникът се снабдил и с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело при ЧСИ *****да принудително събиране на сумата.

Оспорва твърдението на Н.Ш., че сделката за покупко-продажба на описаните по-горе идеални части от недвижими имоти е нищожна. Същите били прехвърлени като обезпечение на дадения заем и след като Н.Ш. не си изпълнил ангажимента за връщане на сумата, те останали собственост на ответника. Моли да бъде уважен иска.

С протоколно определение от 01,06,2020 г. съдът е конституирал Т.Д.Й., ЕГН ********** *** като трето лице помагач на ответника. Третото лице-помагач на страната на ответника оспорва иска като неоснователен. Моли същият да бъде отхвърлен.

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Образувано е гр. д. №5398/2019 г. със страни – ищец: Т.Д.Й., ЕГН ********** и ответници главните страните по настоящото дело с предмет искове по чл. 76 ЗН, 26, ал. 2 ЗЗД – поради привидност на сделката, липса на основание, чл. 26, ал. 1 ЗЗД противоречие със закона и добрите нрави и чл. 33, ал. 2 ЗЗД. Сделката която се атакува по посоченото по-горе дело е договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти №*****. на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие PC-Пловдив, с № *****по описа на СП- Пловдив. Поради това производството по гр. д. № 5398/2019 г. по  описа на ПдРС е спряно до приключване на настоящото производство.

От приложените нотариални актове /намиращи се на л. 9-11/ се установява, че с нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти №*** на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие РС-Пловдив, ищецът е дарил на ответника на 07,02,2019 г. 1/10 идеална част от 1/12 идеална част от: поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. ****, Община *****, Област ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, с последно изменение със Заповед *****. на *****на СГКК- гр. Пловдив, с площ на имота от 975 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване/ до 10 м./ и поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. ****, Община *******, Област ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № *****. на *****на АГКК, с последно изменение със Заповед *****. на *****на СГКК- гр. Пловдив, с площ на имота от 171 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване/ до 10 м./. С нотариален акт за продажба на идеални части от недвижими имоти №***** на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие РС-Пловдив ищецът е продал на ответника на 07,02,2019 г. 9/10 идеални части от 1/12 идеална част от посочените по-горе поземлени имоти.

Видно от договор за заем от 05,09,2018 г. ответникът в качеството си на заемодател е дал в взел на заем от ищеца, в качество си на заемател сумата от 4000 лв.  Заемът следвало да бъде върнат до 28,02,2019 г. – чл. 2 от договора. За обезпечаване на задължението си заемателят следва да осигури прехвърлянето на 1/12 част  от поземлени имоти с идентификатор ***** и с идентификатор *****- процесните имоти- чл. 4, ал. 1 от договора. В чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от договора страните са постигнали съгласие, че след като ищецът върне парите на ответника до 28,02,2019 г., ответникът е следвали да прехвърли собствеността върху процесните имоти. Ако не му бъдат върнати дадените в заем пари до 28,02,2019 г. ответникът ставал собственик на процесните имоти.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. Първо ЗЗД предвижда, че са нищожни  договорите, които противоречат на закона. Под закон следва да се разбира всеки нормативен акт, който има общо обвързващо действие и който Народното събрание приема по силата на чл. 84, т. 1 от Конституцията; постановленията, разпорежданията и решенията, които Министерския съвет приема в изпълнение на законите, съгласно чл. 114 от Конституцията; международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България, които имат предимство пред вътрешното си законодателство, ако им противоречи (чл. 5, ал. 4 от Конституцията); наредбите, приемани от отделни министерства въз основа на законова делегация, регламентите и т.н. За бъде осъществен фактическия състав на това основание за нищожност следва да е налице противоречие с конкретна правна норма, която следва да е императивна. Съставът на това основание за нищожност е обективен, т.е. изцяло е без значение субективното отношение на страните към наличното противоречие, и той важи за всички видове сделки. В разглеждания случай се твърди, че е налице противоречие с чл. 152 ЗЗД, който предвижда, че съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

 Ищецът следва да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.

От събраните по делото доказателства се установява, че договорът за заем е сключен на 05,09,2018 г., а прехвърлителните сделки, които се атакуват са сключени на 07,02,2019 г. /близко до датата на падежа на задължението на ищеца/.

Трайната съдебна практика/ вж. Решение № 33 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 2112 / 2017 г. на Върховен касационен съд, -1-то гр. отделение; Решение № 144 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 4728/2008 г„ II г.о. на ВКС, Решение № 92 от 6.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 761/2011 г., III г. о., ГК/  приема, че в случаите, когато съглашението за продажба се постигне след главното вземане, прехвърлителната сделка не е в нарушение на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от предвидените в закона начини, защото длъжникът е освободен от принудата да се съгласи с волята на кредитора. Подобно съглашение представлява уговорка за даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65 ЗЗД. Съобразно принципа за свобода на договарянето /чл.9 ЗЗД/ страните могат да уговарят изпълнение, различно от първоначално уговореното. Последното не противоречи нито на императивни законови разпоредби, пито на добрите нрави. Страните се съгласяват да престират нещо различно от дължимото. По същество това представлява последващо споразумение за погасяване на облигационното отношение чрез даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора. Това също е в рамките на посочената по-горе договорна свобода. Ето защо и последвалите договори за дарение и за покупко-продажба на идеални части, не са нищожни като сключени в противоречие на чл.152 ЗЗД.

 Забраната, която законодателят е въвел в чл. 152 ЗЗД се отнася само до сделки, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане /в случая Договор за заем от 05.09.2018 г./.

От друга страна така сключения договор за заем няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК за третото лице помагач на ответника.  Съгласно посочената разпоредба, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня. в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт. установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

Съдебната практика приема, че „трето лице" по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране./ Решение № 235/ 04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/ 2010 г., на ВКС, II г.о./ Когато се касае за договори, сключени в обикновена писмена форма, такъв документ е частен и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не и по отношение на  фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011 г. по гр. д. 801/ 2009 г., IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/ 2013 г., III г.о.)

Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., IV г.о.. решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.Д-N 7175/ 2014 г., IV г.о.).

Ето защо третото лице помагач Т.Д.Й. представлява „трето лице“ по смисъла на чл. 181. ал. 1 ГПК като за нея представеният договор за заем има достоверна дата от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

Такъв друг факт по смисъла на чл. 181 от ГПК, установяващ по безсъмнен начин прехождащото го съставяне на процесния договор за заем, е прилагането му от страна на Н.Д.Ш. към исковата му молба, по повод на която е образувано настоящото дело – 29,10,2019 г. и от тази дата същият е придобил достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.

В случая, предвид факта, че представеният по делото договор за заем няма достоверна дата, по изложените подробно по-горе мотиви, то очевидно такива договорки за прехвърляне на собствеността върху идеални части от поземлените имоти са постигнати далеч след предаване на сумата и възникване на самото заемно правоотношение.

По делото липсват годни доказателства, които да са противопоставими на третото лице помагач и които да подкрепят твърдяната от главните страните в процеса теза, че уговорката за прехвърляне на собствеността върху поземлените имоти е постигната преди изповядването на сделките пред нотариус.

В тази връзка, прехвърлянето на процесиите имоти е валидно, тъй като по своята правна природа представлява даване вместо плащане, което е допустимо от закона.

Ето защо предявените искове с правно основание чл.26, ал. 2, предл. първо ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

 

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски, но такива не се претендират, поради което не следва да му се присъждат.   

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.Ш., ЕГН ********** ***, искове против Р.К.Т., ЕГН ********** ***, с които се иска да се обявят за нищожни договори за дарение и продажба от 07,02,2019 г., обективирани в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти №*****. на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, с район на действие РС-Пловдив и нотариален акт за продажба на идеални части от недвижими имоти №*****. на нотариус ***, рег.№*** на Нотариалната камара, с които са прехвърлени общо 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***** и 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор *****, поради противоречие на закона – чл. 152 ЗЗД.

Решението е постановено при участието на Т.Д.Й., ЕГН ********** *** като трето лице помагач на ответника   Р.К.Т., ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             СЪДИЯ /п./Н.С.

 

Вярно с оригинала.

К.К.