№ 930
гр. Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430107033 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от П. Й. П., против *** *** АД с цена на иска 100 лв,
предявен като частичен от 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.
432, aл. 1 KЗ. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди *** АД да заплати
на П. Й. П. сумата от 100 лв. (сто лева), предявен като частичен иск от 10 000 лв. (десет хиляди
лева), представляващи обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, свързани с
увреждането на МПС марка Ф., модел П., с рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на
**.**.**** г. на ПП 1-3 (път Бяла -Ботевград), ведно със законната лихва върху същата сума,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се
оспорва предявеният иск. .
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:
Предявената искова претенция за имуществени вреди по основание и по размер,
респективно и дължима лихва върху тази сума, е неоснователна, недължима, прекалено завишена
по размер.
Вина за процесното ПТП има и водачът- ищец, поради обстоятелството, че към момента на
инцидента водачът на л.а. „Ф. П.“ с рег.№ ********* е бил без задължителна застраховка
гражданска отговорност, видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица л.а. „Ф. П.“ с
рег.№ ******** е имал сключена ГО в *** АД до **.**.****г., а ПТП е на **.**.****г.
Информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни от
датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка.
1
Преди да се пристъпи към дерегистрация на автомобила, има две уведомления до
собственика на автомобила, като в конкретния случай собственик на автомобила е ищецът.
Първото уведомление е от страна на Гаранционния фонд до собственика на автомобила. В
срок до 14 дни след датата на уведомлението собственикът на автомобила трябва да представи
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Ако
след този срок автомобилът продължава да няма такава застраховка, Гаранционният фонд
предоставя наличната си база данни на съответните 28 регионални структури на Пътна полиция.
Регионалните структури на МВР уведомяват за втори път собственика на автомобила, че няма
застраховка „Гражданска отговорност“ и че трябва да си я поднови. Ако в 14 дневен срок след
това второ уведомление, собственикът не предприеме действия по сключването или
подновяването на застраховката и не предостави доказателства за валидна такава застраховка,
следва автоматична дерегистрация на автомобила (служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила - служебно спиране от движение на автомобила), като налагат и съответните
административни наказания на собственика. Когато един автомобил е служебно дерегистриран
(поради липса на валидна застраховка Гражданска отговорност), той няма право да се движи по
пътната инфраструктора. В конкретния случай л.а. „Ф. П.“ с рег.№ ********* е имал сключена ГО
в *** АД до **.**.****Г. до датата на процесното ПТП са минали 35 дни, т.е. от това следва, че е
настъпила служебна дерегистрация на процесното ППС и съответно е нямало право да се движи
по пътната инфраструктура. Л.а. „Ф. П.“ с рег.№ ********* предвид годината на производство
1998г. и вероятно липса на Годишен технически преглед и обстоятелството, че същият е бил и с
изтекла полица за задължителна застраховка на автомобилистите Гражданска отговорност, не е
бил със включени светлини, а ако същите са били включени, то те не отговарят на Европейските
стандарти. Процесният автомобил е бил слабо видим или невидим за водача Г.ев. П. е карал с
несъобразена с метеорологичните условия скорост и същият не е могъл да спре в безопасната зона
и да предотврати настъпването на ПТП. Ищецът не се е съобразил нито с конкретната пътна
обстановка, нито със знаците, регулиращи движението в конкретния участък от пътя, нито с
особеностите на извършваната маневра и на самото превозно средство, което поведение е причина
за настъпване на транспортния инцидент, съответно - за възникване на заявения вредоносен
резултат. Формираната по въпроса тълкувателна практика посочва, че съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД,
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да бъде намалено, ако самият пострадал
е допринесъл за тяхното настъпване, респ. в случаите, при които е налице установен принос за
осъществяване на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият следва да е допринесъл за
тяхното настъпване, като този принос следва да бъде конкретен - изразен в определено действие.
Съгласно съдебната практика обективирана в Решение №165 от 26.10.2010г. на ВКС по т.д №
93/2010г., II т.о., ТК, , Пpuнoc по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението
си пострадалия е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди“.
Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД дават основание да се
приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане неправомерно поведение, до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51,
ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. (т.к. Р № 2172/79 год., по гр.д.№ 1278/ 79 год. на 1-во г.о., ВКС и Р № 1004/71
год., по н.о.х.д.№ 87/71 год. на трето наказателно отделение., ВКС - в частта му, касаеща
предявените от пострадалите граждански искове). Претенцията за имуществени вреди от страна на
ищеца е била разгледана от застрахователно-експертна комисия при *** АД, като предвид
представените документи, годината на производство на автомобила 1998г., модела и марката
автомобил- Ф. П. е прието, че сумата, която ще възстанови загубата на ищеца е 1779,75лв. и
2
същата е преведена по сметка на ищеца на дата ***г. Поради, което гражданските права на ищеца
П. са защитени и удовлетворени. Входящият номер на исковата молба, с която е образувано
настоящото дело е от дата *** г, а на ***г. на П. П. е преведена сумата от 1779,75лв., поради което
материалните интереси на пострадалото лице към настоящия момент са възстановени от *** АД и
други такива не следва да бъдат отсъждани. От приетата и изготвена по делото САТЕ се
установява, че възстановяването на автомобила е икономически неизгодно. Сумата на
автомобила към датата на ПТП е 3558,82лв., като неправилно вещото лице е определило, че
остатъчната стойност е 798,52лв., поради обстоятелството, че частите на процесния автомобил към
датата на възможна продажба, днешна дата са на по- висока стойност. Поради това, сумата, която е
преведена на ищеца по делото от 1779,75лв. е обезщетила пострадалото лице и друга сума и
обезщетение не следва да бъде определяно и отсъждано. На самостоятелно основание настоящата
претенция е неоснователна и по аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно
която с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;“. В случая, ищецът НЕ Е ТРЕТО
ЛИЦЕ СПРЯМО ПРОЦЕСНОТО ПТП, поради което за него не е възникнало право за обезвреда.
Съдът намира, че следва да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани поради гореизложените съображения. При този изход на делото,
направените съдебни разноски се възлагат върху ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от П. Й. П.,
ЕГН **********,гр ***,
против *** *** АД ( *** АД), ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***
*** № ***, представлявано от М.С.М.-Г., П.
В.Д. и Г.Н.Г. - изпълнителни директори с
цена на иска 100 лв, предявен като частичен от 10 000 лв. обезщетение за
имуществени вреди с правно основание чл. 432, aл. 1 KЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, П. Й. П.,
ЕГН **********,гр . ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА *** *** АД ( *** АД), ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***
*** № ***, представлявано от М.С.М.-Г., П.
В.Д. и Г.Н.Г. - изпълнителни директори, направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3