№ 85
гр. Л., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № *************3 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0906-000972 от 19.10.2021 г. на Началник сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Л. е наложено на Т. Г. Г. от гр.Л., административно
наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Г., който го е обжалвал и
моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата си
изтъква, че по време на управлението на личния си автомобил е получил здравословен
проблем – мозъчен инсулт. В резултат на него му е прилошало, получил е световъртеж и е
изпаднал в безсъзнание, в следствие на което се е случило ПТП. Сочи също така, че
притежава златен талон и никога не е имал наказания налагани с НП или фишове.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован,
жалбоподателят Г. се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея
възражения и доводи и пледира наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно издадено. Изтъква, че АУАН му е бил съставен в болницата, когато е
бил в неадекватно състояние в следствие на получения мозъчен инсулт. Сочи, че има златен
талон, няма нарушения по ЗДвП и е пенсионер с ниска пенсия, поради което наложената му
глоба от 200 лева е непосилна за него.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено в
съпроводителното писмо заявяват, че жалбата е неоснователна и молят да бъде потвърдено
наказателното постановление. Направили възражение за прекомерност на претендираните
разноски по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) в случай, че жалбата бъде
1
уважена.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Д. П.
Пл., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 08.10.2021 г. жалбоподателят Т.Г. управлявал собствения си лек автомобил
„Ситроен” с рег.№ ОВ **** ВВ по път III-301, с посока на движение от гр.Л. към
гр.Летница. Бил сам в автомобила. Превалявал слаб дъжд и пътната настилка била мокра.
На километър 48+820, около 08:05 часа, на лява крива от пътя с лек наклон, излязъл отдясно
извън пътното платно и се блъснал в бетонна подпорна стена, в следствие на което
реализирал ПТП с материални щети.
Жалбоподателят Г. бил транспортиран с линейка в МБАЛ Л.. По-късно същия ден
бил откаран в УМБАЛ „Софиямед“, където бил приет и лекуван с диагноза „Исхемичен
мозъчен инсулт“, видно от епикризата издадена от Клиниката по нервни болести към
болницата /л.5/.
На мястото на произшествието били извикани и пристигнали дежурните по КАТ за
територията на община Л. – свидетелят Д.П. и Д.П.. След извършения оглед на
местопроизшествието свидетелят П. съставил протокол за ПТП № 69 /л.29/, в който описал
щетите по превозното средство, както и механизма на случилото се произшествие, с оглед
видимите следи по пътното платно и извън него.
Свидетелят Д.П. приел, че вина за настъпилото произшествие имал жалбоподателят
Г., поради което, още докато последният бил в Бърза помощ при МБАЛ Л. му съставил
АУАН № 459065/08.10.2021 г. /л.7/, в който описал, че Т.Г. управлявал автомобила с
несъобразена с атмосферните условия (дъжд и мокра пътна настилка) скорост, поради което
на лява крива с лек наклон излязъл отдясно извън пътя и се блъснал в бетонна подпорна
стена, реализирайки по този начин пътно-транспортното произшествие с материални щети и
един брой пострадал. Актосъставителят квалифицирал това като нарушение на разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Като свидетел при съставянето на акта се подписал Д.П..
По така съставеният му акт жалбоподателят не е вписал възражения. Подписал акта и
получил препис от него.
Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Г. да е
представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Било прието, че с действията си по управлението на автомобила жалбоподателят Т.Г.
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и му била наложена предвидената в чл.179,
ал.2, предл.1-во от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на 200 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
2
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/.
Съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление
съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и няма основания за отмяна на
постановлението на формално основание. Липсват и възраженията на жалбоподателя в този
смисъл.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира,
че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е извършено от него
виновно, макар и формално, от обективна страна да е осъществил елементите от
изпълнителното деяние, както и че е извършено в хипотезата на случайно деяние, съгласно
разпоредбата на чл.15 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на ППС, при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като при необходимост са длъжни да намалят
скоростта или спрат, при възникнала опасност за движението. Безспорен факт е, който и
жалбоподателят не оспорва, случилото се ПТП, както и че към този момент пътната
настилка е била мокра, в следствие на падналия дъжд. Последното се потвърждава, както от
показанията на свидетеля П., така и от писмо изх.№ 10/25.02.2022 г. на
Хидрометеорологична обсерватория гр.Л. /л.30/.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя Г., че се е движел с несъобразена с
атмосферните условия скорост, в следствие на което е реализирал ПТП с материални щети и
един брой пострадал (самият Г.). Жалбоподателят обаче твърди, че причината за
настъпването на пътно-транспортното произшествие е внезапното влошаване на
здравословното му състояние, като получил прилошаване, световъртеж и изпадане в
безсъзнание. Тези му твърдения се потвърждават от представената епикриза от УМБАЛ
„Софиямед“, от която става ясно, че същия ден – 08.10.2021 г. е бил приет и лекуван с
диагноза „исхемичен мозъчен инсулт в басейна на вертебро-базиларната система“. В
описаната анамнеза при приемането му в болницата е отразено, че „…шофирайки личното
си МПС усетил прилошаване, световъртеж, след което загубил съзнание и реализирал ПТП,
при което не пострадал допълнително. Дошъл в ясно съзнание 30-40 минути по-късно, без
спомен за периода след прилошаването“. Посочено е също така в анамнезата, че при
идването му в УМБАЛ „Софиямед“ „…има главоболие, замайване, нарушена походка и
равновесие, на моменти му се губят думите“. Така цитираните данни от епикризата на Г.
3
съдът кредитира, като обективни и установяващи здравословното му състояние на
08.10.2021 г., в частност и към момента на произшествието. Поради това и съдът счита
твърденията му, че е загубил контрола върху управлявания автомобил поради внезапно
влошилото му се здравословно състояние, за достоверни и обективни, а не като израз на
защитна позиция. Косвено, тези данни се потвърждават и от показанията на свидетеля П.,
както и отразеното от него в протокола за ПТП, че пострадалия Т.Г. е с диагноза
„сътресение на мозъка“. Явно тези данни свидетелят е получил от колегите си, които първи
са посетили произшествието и са извикали „Бърза помощ“. Разбираемо е, че свидетелят не
притежава специални медицински познания, за да квалифицира здравословното състояние
на пострадалия ( а и не е необходимо), но явно присъствалите на място при
транспортирането на Г. до болницата са му казали, че той е имал главоболие, световъртеж,
т.е. все симптоми, които са характерни и за мозъчното сътресение, за да го впише той в
протокола за ПТП.
С оглед на така установените по случая факти, съдът приема, че действията, които
жалбоподателят е извършил непосредствено преди злополуката, когато се е намирал зад
волана, но не е бил в състояние в определено време да контролира управляваното превозно
средство и е реализирал ПТП, не могат да се признаят като проява на виновно поведение.
Състоянието, в което внезапно е изпаднал, не му е позволило да възприема адекватно
измененията във външния свят и съответно пътната обстановка при това болестно
състояние. По тази именно причина той е изгубил контрола върху автомобила, излязъл е от
пътното платно и се е блъснал в намиращата се там бетонна преграда. За жалбоподателя
внезапно възникналото болестно състояние е било непредвидимо препятствие и той не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, единствените предписани от закона мерки,
които водачът на ППС е длъжен да предприеме при възникнала опасност на пътя, са
свързани с намаляване на скоростта или спиране. Други задължения при възникване на
критична ситуация водачът на ППС няма. Съответно, моментът, в който той е длъжен да
вземе тези мерки, е моментът, в който той е могъл да възприеме опасността на пътя, в
случая промяната в здравословното му състояние. Промяната обаче, предвид и диагнозата
„исхемичен мозъчен инсулт“ е настъпила рязко и неочаквано, довела е до изпадане в
безсъзнателност, поради което за жалбоподателя е било невъзможно да реагира и спре
превозното средство.
Ето защо, поради тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че случилата
се транспортна злополука е в резултат на случайно събитие, настъпило от болестното
състояние на жалбоподателя Г.. Заложеното в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП изискване
за съобразяване на скоростта с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и т.н., е въведено с
точно определена и формулирана от закона цел – за да бъде водача на ППС в състояние да
спре, но не пред всяко препятствие, а пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл,
4
внезапно влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, довело го за много кратко
време до безсъзнателност, се явява непредвидимо, а в случая и непреодолимо препятствие за
него, поставило го в невъзможност за избягване на злополуката. Началните симптоми на
„исхемичен мозъчен инсулт“, внезапно за водача Г. са създали критично изменение на
пътната ситуация, която за последния се явява непредвидима. В този смисъл е и съдебната
практика по приложението на чл.15 от НК, напр. Решение № 571 от 18.05.1977 г. по н.д.№
400/77 г., 3 н.о. и др.
Поради това съдът намира, че жалбоподателят не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици и затова деянието му се явява случайно, съгласно
нормата на чл.15 от НК.
Вмененото на Т.Г. нарушение е недоказано от субективна страна, тъй като в
конкретната ситуация не може да се вмени на жалбоподателя виновно неизпълнение на
задълженията му като водач на ППС. Освен това е налице и случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, което обстоятелство изключва носенето на
административнонаказателна отговорност.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че нарушението не може
да се вмени във вина на жалбоподателя Т.Г.. За да е безспорно и категорично установено
едно нарушение, то трябва да е осъществено и съответно доказано както от обективна, така
и от субективна страна. Последната обаче не е доказана от наказващия орган, нещо повече,
установиха се данни, навеждащи на извод за случайно деяние. По този начин е издадено
едно незаконосъобразно наказателно постановление и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-000972 от 19.10.2021
г. на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Л. , с което е наложено на Т.
Г. Г. от гр.Л., ж.к.”Ч.б.”, бл.***, *** *** *** ЕГН : **********, административно наказание
на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
5