Решение по дело №1027/2015 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш  Е Н И Е

№ 756, том 8, стр. 106-107                    09.12.2015г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                           гражданска колегия

На единадесети ноември                                                   двехиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  1027  по описа за 2015г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е иск с правно основание чл. 59 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Производството е образувано по искова молба от страна на С. И. Д.  с молба ответникът Ю. М. В.  да бъде осъден да заплати сумата от 5000.00 лева, представляващи неправомерно получени от него вместо ищеца субсидии от ДФ „Земеделие” – Областна дирекция Хасково за произведен и предаден през 2007г. тютюн, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното й изплащане. Претендира и сторените в производството разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа иска.

Ответникът оспорва предявения срещу него иск.  Заявява, че ищцата не е била земеделски производител. Затова през 2007г., тъй като нямало кой да изкупи тютюна й се съгласил да го изкупи, тъй като бил регистриран земеделски производител. Заплатил й сумата по договора за продажба на тютюн. Към момента на сключване на договора никоя от страните не знаела, че в последствие ще се изплащат субсидии. Моли да се отхвърли иска. В писмена защита излага доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се оспорва между страните, че през 2007г. ищцата е произвеждала тютюн, но не е била регистриран земеделски производител. От друга страна ответникът е бил регистриран земеделски производител. Тъй като не можела да пласира произведената от нея продукция, поради липса на регистрация за земеделски производител, произведеният от нея тютюн бил продаден от ответника, като ищцата получила съответната за това сума – цената на тютюна. В последствие след няколко години било прието премиране на производителите на тютюн. 

По делото бяха събрани и гласни доказателства, както и съдебно – оценителна експертиза.

От правна страна.

Искът е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, както и от обясненията на страните, се установява безспорно, че ищцата е произвеждала тютюн, но не е била регистриран земеделски производител, нито пък е продала тютюна на регистрирана за изкупуването му такава.

            Премирането на тютюнопроизводители става по специален нормативно определен ред, уреден в НАРЕДБА № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. В чл. 3 от наредбата се посочва, че Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), и продължават да извършват земеделска дейност. Или, предпоставките за премиране са две – производство на тютюн и втората – изкупен по съответния ред. Този ред е уреден в ЗТТИ, като в чл. 11 /отм., бр. 19 от 2011/, действал към момента на възникване на облигационните отношения между страните, изкупуването на тютюна се извършва от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн, получили разрешение от Министерския съвет. Или, продажбата между ищеца и ответника на тютюн не попада в хипотезата на тютюн, изкупен по съответния ред, защото ответникът не е оправомощено затова лице. Напротив, самият той е продал своя и този на ищеца тютюн на трето лице, което е било оправомощено да го изкупи. Отделно от това между страните е нямало уговорка за бъдещи финансови задължения, тъй като и двете страните не са знаели за бъдещи премии, възникнали много по – късно. Ищецът не е обедняла, тъй като тя към момнета на възникване на облигационните отношения между страните през 2007г. тя не е отговаряла на условията за премиране. Самата тя е предложила на ответника да закупи тютюна й, иначе ни би могла да го пласира. Действително ищецът е получил премии и за тютюна на ищеца, но по този начин той не се е обогатил за нейна сметка, тъй като няма налице обедняване в нейната. Обстоятелството, че той е заплатил част от субсидии за други години е ирелевантно за спора, тъй като се претендира за 2013 и 2014г.  Поради изложеното, искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 от ГПК следва ищецът да заплати на ответника сумата от 450 лева по списък за разноски, банково нареждане за което е приложено.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Д.  с ЕГН *********, съдебен адрес:гр. Х*****************, срещу Ю. М. В.  от с.Д*****************, ЕГН *********, със съдебен адрес: гр. Хасково, ул.Хан Кубрат 8, офис 23, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 5000.00 лева, представляваща неоснователно обогатяване от неправомерно получени от ответника вместо нея субсидии от ДФ „Земеделие” – Областна дирекция Хасково за 2013г. и 2014г. за произведен и предаден през 2007г. тютюн в размер на 851 кг., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С. И. Д.  с ЕГН *********, съдебен адрес:гр. Х*****************, да заплати на Ю. М. В.  от с.Д*****************, ЕГН *********, със съдебен адрес: гр. Хасково, ул.Хан Кубрат 8, офис 23, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 450 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.