РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Средец , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20202170100434 по описа за 2020 година
При участието на секретаря като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 434
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Я. К. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, ул.** против М. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ул.**.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 17.04.1998г. в гр.Средец,
който бил първи за двамата. От брака си имали родени две пълнолетни деца - К.Я.Н. и
А.Я.Н., а семейното им жилище било в гр.Средец, ул.** – двуетажна масивна жилищна
сграда. Излага се, че съвместното съжителство между съпрузите протичало добре до 2018г.,
когато ответницата започнала да отбягва ищеца, рядко водели нормални разговори, като те
обикновено завършвали със скандал от нейна страна. Спрели да се хранят на една маса,
съпругата спряла да готви вкъщи, да пере и да помага на съпруга си за каквото и да било в
домакинството. След като месец септември 2018г. ищецът направил луксозен ремонт на
първия етаж на дома им, той се преместил да живее на втория етаж, който се ползвал от
синът им и останал там и до настоящия момент. Сочи се, че всеки от съпрузите имал свой
бизнес, но съпругата харчела парите за себе си, а тези на съпруга станали общи и с тях се
плащали всички сметки за ток, вода, телевизия, интернет и т.н. През 2019г. отношенията им
се влошили, г-жа Н. все по – често отсъствала, водела свободен личен живот, имала връзка с
друг мъж. Твърди се, че по същото време дъщеря им и зет им имали финансови проблеми и
съпругата без негово знание и съгласие с дъщеря му взели всички налични пари – около
1700 00 лева. Това обтегнало още повече отношенията в семейството, като се създало
необратимо отчуждение между съпрузите. Счита, че бракът им в този си вид не изпълнява
1
своята социална функция и предназначение, а е дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на ответницата. Отправя искане да бъде прекратен бракът с ответницата, сключен на
17.04.1988г. в гр.Средец като бъде допуснат развод поради настъпило в брака дълбоко и
непоправимо разстройство и да бъде прието, че вината за това е изцяло на съпругата.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. А.
Н., с който заявява, че искът за развод е допустим, а по отношение на основателността на
иска за развод като дълбоко и непоправимо разстроен, счита, че искът следва да бъде
уважен, тъй като и тя желаела бракът им да бъде прекратен, но по съображения различни от
изложените в исковата молба. Ответницата твърди, че няма вина за настъпилото между тях
дълбоко и непоправимо разстройство на барака, а такова имал предимно съпругът. Не било
вярно и че се била дезинтересирала от семейството, семейните им взаимоотношения и
задълженията ѝ като съпруга, като тя се стремяла да поддържа добри взаимоотношения по
между им, но между тях настъпило разминаване по отношение финансиране на начинанията
на техния пълнолетен сина А., което довело до голямо напрежение между тях като съпрузи,
като съпругът решил сам, че трябвало да задоволява капризите на сина им, за което г-жа Н.
не била съгласна, тъй като по този начин не му погали. Твърди, че съпругът се опитал да
създаде конфликт и между тях и децата им, като подкрепял синът им за сметка на дъщеря
им. Допълнително се натегнали отношенията им след като направили голям ремонт на
семейното им жилище, тъй като съпругът решил, че ще живее на таванския етаж, а тя на
първия. Сочи, че съпругът прекратил трудовия договор, който имала с неговата фирма и
така била поставена във финансова зависимост, тъй като средствата, които получавала от
Бюрото по труда, не били достатъчни, а също и наемът, който получавали от помещение,
което било семейна имуществена собственост, се ползвал единствено и само от съпруга и тя
нямала достъп до тези средства. Излага, че не било вярно, че водела свободен личен живот,
както и че не се била съгласила да водят разговор и да решат всичко по между им като
цивилизовани хора. Съпругата заявява желание да се премине от развод по исков ред в
производство по развод взаимно съгласие, без съдът да издирва вина за развода, както и да
уредят произтичащите от прекратяване на брака им имуществени взаимоотношения по
между им. Отправя искане, с което бракът между съпрузите да бъде прекратен като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ищеца. При наличие на съгласие от страна на ищеца,
не възразява да се постигне споразумение, което да бъде утвърдено от съда и да се прекрати
брака по между им по взаимно съгласие без произнасяне по въпроса за вината.
В открито съдебно заседание се явява лично ищецът Я.Н., както и неговия пълномощник
адв.Д.Т.. Поддържат исковата молба и отправят искане за прекратяване на брака. Оттеглят
искането за произнасяне по въпроса за вината относно дълбокото и непоправимото
разстройство на брака. Отправят искане бракът да бъде прекратен. Не претендират разноски.
Явява се в открито съдебно заседание лично и ответницата М. А. Н., както и нейният
пълномощник Н.К.. Заявяват, че не поддържат искането за произнасяне по въпроса за вината
2
на съпрузите. Признават фактите, че бракът бил непоправимо разстроен, съпрузите не
живеели заедно, нямали едно домакинство и почти не контактували по между си. Желаят
съпругата да запази фамилното си име. Отправят искане за прекратяване на брака. Не
претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на
ищеца, съдът установи от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 17.04.1988г. в гр.Средец, като при сключването
на брака съпругата не е променила фамилното си име, видно от представеното
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 19.01.2004г. въз основа на Акт за
граждански брак № 16/17.04.1988г.
По време на брака не се оспорва обстоятелството, че има две деца – К.Я.Н., родена на 1989г.
и А.Я.Н., роден на 1996г., които обаче са пълнолетни, с оглед на което не стои въпросът за
предоставяне на родителски права, лични отношения, местоживеене на децата и издръжката
им. Пълнолетието на децата на страните по делото се установява и от представените
Удостоверения за раждане.
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство е разпитана свидетелката
С.Т.И. – първа братовчедка на ищеца. Твърди, че познавала семейството повече от тридесет
години, оженили се, живеели добре, развивали бизнес. От свидетелските показания става
ясно, че съпрузите живеели в една къща, но свидетелката не знаела всеки от тях къде живее
в тази къща. Преди две години братовчед ѝ споделил, че нещата в семейството не вървели
добре. Излага, че тъй като отношенията им не вървели добре, по – нататък Я. щял да
предприеме действия по развод.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Предявения иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Конститутивният иск за прекратяване на брака предоставя възможност на всеки съпруг да
упражни своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Въпросното право възниква
при дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което по същността си е такова
състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между
съпрузите, разбирателство и взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно
отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.
С оглед установените по делото факти, съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което
формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Страните са нарушили задълженията си за
3
взаимност и съвместно съпружеско съжителство, посочено в нормите на чл.14 и чл.15 от
СК, което е довело до фактическата им раздяла. В настоящото производство се установи, че
отношенията в семейството не вървели добре, не се оспорва и обстоятелството, че съпрузите
не живеят задно, нямат едно домакинство, почти не контактуват по между си. Ето защо
съдът счита предявеният иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака
за основателен. Предвид това искът следва да бъде уважен и бракът да бъде прекратен.
Относно въпросът за вината за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, предвид оттеглянето на искането за произнасянето по този въпрос от страните по
делото, съдът не дължи произнасяне.
По разноските:
Ищецът и ответницата не претендират разноски в настоящото производство, с оглед
на което съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Дължимата държавна такса за производството по допускане на развода при решаване
на делото е в размер до 50.00 лева, но не по – малко от 20,00 лева. Предвид това съдът
определя държавна такса в размер на 50,00 лева, която се дължи по равно от двете страни, с
оглед изхода на спора. Ето защо всеки един от съпрузите следва да бъде осъден да заплати
дължима държавна такса в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Средец в размер
на 25.00 лева, както и държавна такса от 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 17.04.1988г. в гр.Средец, с Акт за
граждански брак № 16/17.04.1988г., съставен в гр.Средец, между Я. К. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр.Средец, ул.** и М. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ул.**, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ОСЪЖДА Я. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ул.**, да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд – Средец, сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ -
представляваща държавна такса за производството по допускане на развода при решаване на
делото, както и сумата от 5.00 лева /пет лева/ за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ул.**, да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд – Средец, сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ -
представляваща държавна такса за производството по допускане на развода при решаване на
делото, както и сумата от 5.00 лева /пет лева/ за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
4
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5