Определение по дело №2607/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1919
Дата: 23 септември 2020 г.
Съдия: Нели Куцкова
Дело: 20201000502607
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 191901.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София4-ти граждански
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502607 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частната жалба на адв. И. И. - С. – процесуален
представител на ищцата И. С. С.-Л., подадена срещу определението на Софийския
градски съд, І ГО, 10 състав, постановено на 27.01.2020 г. по реда на чл.248 от ГПК по
гр. дело № 10 114/2018 г.
В частната жалба се излагат съображения, че определението на градския съд е
незаконосъобразно, тъй като неправилно адвокатското възнаграждение е изчислено на
базата на сбора от всички искове, а не за всеки иск поотделно, както и че
възнаграждението е следвало да бъде определено на базата на уважената част от
исковете, а не в съотношение уважена към отхвърлена част от исковете.
Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата, подадена по реда на
чл.248 от ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по делото –
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Съдът намира, че частната жалба е допустима – същата е подадена при спазване
на срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна – процесуален
представител на ищцата по делото, осъществил правна защита при условията на чл.38
от ЗА, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по
настоящия процесуален ред.
При преценка на основателността на частната жалба въззивният съд взе предвид
следното:
Производството пред градския съд е образувано по исковата молба на И. С.-Л.,
с която ищцата е поискала, съдът да осъди ответника ЗК „Лев инс“ АД да й заплати
1
следните суми, дължими поради увреждането й в резултат от ПТП: обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 38 000 лева /впоследствие претенцията е увеличена
на 58 000 лева/; 112 лева обезщетение за имуществени вреди и 1 152,37 лева,
представляващи лихви върху доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 13 755 лева – за периода от датата на увреждането – 17.06.2017 г. до датата
на плащането – 13.04.2018 г. Общият размер на претенциите е 59 264,37 лева.
В производството пред СГС ищцата е била представлявана от адв. И. И.-С. при
условията на чл.38 от ЗА.
С решението, постановено на 15.11.2019 г., градският съд е осъдил ответното
застрахователно дружество да заплати на ищцата И. С.-Л. 23 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди; 112 лева обезщетение за имуществени вреди и 1 150,11 лева
лихви за забава върху доброволно изплатеното обезщетение. Общо присъдената сума е
24 262,11 лева.
Правилно съдът е определил възнаграждението на базата на определения
„интерес“ /какъвто е терминът, използван в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Отделните претенции на
ищцата произтичат от един и същ юридически факт, заявени са на едно и също правно
основание – чл.432, ал.1 от КЗ. Поради това интересът, на базата на който следва да се
определи адвокатското възнаграждение, е 59 264,37 лева. За този размер на интереса
адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата,
възлиза на 2 307,93 лева.
При уважен размер от 24 262,11 лева дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 944,85 лева – съразмерно на уважената част от претенциите. Неоснователно
е оплакването, че съдът е следвало да приложи чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата,
изчислявайки възнаграждението върху уважената част от исковите претенции.
Съгласно чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, разноските, направени от страните, се
присъждат съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от иска. Няма
законова логика, когато процесуалното представителство е било заплатено, в полза на
страната да се присъжда такава част от реално заплатеното адвокатско възнаграждение,
съответстваща на уважената /съответно на отхвърлената/ част от иска, а при
представителство по реда на чл.38 от ЗА това възнаграждение да се изчислява по друг
начин – върху уважената част от иска.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
2

Воден от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. И. И.-С. – процесуален
представител на ищцата И. С. С.-Л., подадена срещу определението на Софийския
градски съд, І ГО, 10 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК на 27.01.2020 г. по
гр. дело № 10 114/2018 г.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в 1-седмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му, при спазване изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3