Решение по дело №3313/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 663
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20207180703313
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№663/2.4.2021г. 

гр. Пловдив,  02.04.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3313 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на ЕТ „ФОТИЧ – Ф.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „***“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от Ф.Х.З., чрез адв. Т., със съдебен адрес:*** против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-678-0078010 от 27.10.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-179 от 19.11.2020г., с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за фаянс, стопанисван от ЕТ, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата са изложени възражения срещу законосъобразността на заповедта и се моли за нейната отмяна. Според жалбоподателя, не е налице щета за бюджета и невнесени данъчни задължения. Следва да се има предвид и факта, че към момента на подаване на жалбата не е издадено наказателно постановление, с което на ЕТ да е наложена имуществена санкция за извършеното административно нарушение, съответно да се ползва от правото си по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Т..

Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя списък с разноските. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в становище във връзка с подадената жалба (л. 8 – 9).

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок след провеждане на производство и по административно обжалване на акта, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.

По същество

На 20.10.2020г. в 14,40 часа  е извършена проверка на обект, представляващ магазин за фаянс, стопанисван от ЕТ «ФОТИЧ – Ф.З.“, находящ се в гр. К., бул. „***“ № **. Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0078010/20.10.2020г., съставен от Л.М. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив и от Х.К.на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Проверката е извършена в присъствието на Ф.З., собственик на ЕТ.

          В хода на проверката е установено, че е извършена контролна покупка на 2бр. спирателни кранове (затворен механизъм) за В и К батерия на обща стойност 5,60лв., която платена и приета в брой от З., който не издава финансов бон от намиращото се и работещо в обекта фискално устройство и/или ръчна касова бележка от кочан, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Фискалното устройство /ФУ/ е въведено в експлоатация и регистрирано в НАП. При проверката са събрани като доказателства дневен отчет от ФУ за 20.10.2020г., 2бр. отчет на фискалната памет, съответно за периода от 01.11.2019г. до 30.09.2020г. и от 01.01.2020г. до 20.10.2020г., справка от КЛЕН за 20.10.2020г., от 10,00,08ч. до 14,59,59ч., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на търговския обект. Направени са констатации и за установена положителна касова разлика в размер на неотчетената продажба от 5,60лв. между разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ 0лв., фактическата наличност на паричните средства, съгласно приложен опис от 63,60лв., въведени пари в касата от 57лв. и изведени пари от касата 0лв. В описа на паричните средства жалбоподателят З. е декларирал, че разликата в касовата наличност се дължи на пропуск при маркиране на извършената продажба във ФУ.

          Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ, за всяка продажба на лицата се издава фискална касова бележка от фискалното устройство. Установено е, че е нарушен състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

       В хода на съдебното обжалване на заповедта, от страна на процесуалния представител на ответника е направено изрично изявление, че към 15.03.2021г. няма данни да е издадено наказателно постановление за наложено административно наказание на жалбоподателя. В съдебното заседание на 15.03.2021г. са депозирани показания на свидетеля Л.С.М., инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Съгласно показанията, проверката на търговския обект е била възложена „през системата на НАП“, с посещение на място. Преди започване на проверката е извършена покупка на 2бр. спирателни кранове, за която не е издаден фискален бон. Свидетелят и колегата му излезли от търговския обект, изчакали няколко минути, влезли повторно, легитимирали се и започнали проверката.

        Посетеният търговски обект представлява втори етаж от къща, който преди да бъде преустроен в магазин за строителни материали и фаянс е работил като заведение. Има обособени офис и мострени зали за плочки, бани, тоалетни. В обекта има обособен кът като за отдих.

       Самата къща е на 3 етажа, от които първият се отдава под наем, вторият е обособен като търговски обект, а за третия свидетелят няма представа дали се използва като жилищен имот или като търговски обект.                                                                                   

       При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото заповеди №№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. и ЗЦУ-1157 от 27.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л. 11 – 12).

         Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.

         В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови заповедта, е посочен протокол за извършена проверка сер. АА № 0078010/20.10.2020г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

        По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби: съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

         По делото не се формира спор между страните, че магазинът, обект на проверката, е търговски обект, както и че действително за извършена продажба на стойност 5,60лв. не е издаден фискален бон от ЕКАФП, регистрирано в него. В конкретния случай на оспорващия е вменено именно такова нарушение на ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

        За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от същия закон е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни.

        Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения.

        В случая предмет на запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност  по чл. 6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.

        Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение. В случая тази цел може да бъде осъществена, тъй като се касае за търговски обект с предмет на дейност продажба на дребно на стоки и аксесоари за санитарни помещения. При проверката е установена разчетена наличност от ФУ от 0лв. и фактическа наличност от 63,60лв.  при въведени парични средства в касата 57лв. до момента на проверката, което означава, че ако не се предприемат превантивни административни мерки може да се наруши фискалната дисциплина и по този начин да се накърни сериозно и обществения интерес. По отношение разликата между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ се декларира неизгоден за проверяваното лице факт, а именно, че не е маркирана на ФУ извършена продажба на 2бр. от предлаганите артикули.

         Съдът намира, че административният орган е изложил подробни мотиви в посока обоснованост на предприетата принудителна административна мярка, които са приети за правилни и обосновани в решението на горестоящия административен орган. Изложени са мотиви относно местоположението на търговския обект – на комуникативно място с невисока конкуренция, обща търговска площ на обекта от около 200кв.м и работното му време от 8,30ч. до 18,30ч. само с един почивен ден - неделя.

          Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект  се налага за срок до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 14 дни, като съдебният състав намира, че същата е съобразена с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект, а именно  неспазване на данъчното законодателство, изразяващо се в неиздаване на касови бележки за всяка една извършена продажба. Срокът е достатъчен, за да организира търговецът своята дейност така, че да спазва фискалната дисциплина.

         По отношение направеното възражение, че не е съобразена разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС съдът намира, че в заповедта единствено е указано на търговеца да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Наред с това е изрично посочено, че когато отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за ЗЛ, може де се разпореди оставянето им в обекта. По делото не са представени доказателства за направено искане от жалбоподателя в тази насока, поради което следва да се приеме, че е спазена посочената разпоредба в пълнота.

         По отношение направеното възражение, че не е спазена разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като не е издадено НП за ангажиране на административно – наказателната отговорност на проверяваното лице, следва да бъде посочено следното: в разписката за връчване на ЗПАМ е посочено, че запечатването на обекта ще бъде извършено на 16.11.2020г., в 15ч. Същевременно, в мотивната част на заповедта е посочено, че ще бъде извършено в срок до 3 дни от датата на влизане на заповедта в сила, в присъствие на представител на ЕТ. В настоящия случай, може да се приеме, че е посочена примерна дата на извършване на фактическите действия по запечатване на обекта, която е след изтичане на законоустановения срок за обжалване на ЗПАМ, който изтича на 13.11.2020г. Тъй като ЗПАМ е обжалвана от лицето в законоустановения срок следва да се приеме, че фактическите действия по запечатването ще бъдат извършени в срок до 3 дни от датата на влизането й в сила, т.е. не може да бъде извършено на посочената в разписката дата 16.11.2020г.

         С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни. Касае се за две отделни и независими едно от друго производства, по реда на ЗАНН и по реда на АПК, като фактическите действия по изпълнение на издадената ЗПАМ са обусловени от два обективни критерия – влизането й в сила и заплащането изцяло на наложеното на жалбоподателя административно наказание. В случай, че бъде издадено НП, същото влезе в сила и имуществената санкция по него бъде изплатена изцяло преди влизането в сила на ЗПАМ, няма да се достигне до изпълнението й. В случай, че ЗПАМ влезе в сила преди влизане в сила на НП и заплащането на имуществената санкция по него, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС действието й следва да бъде прекратено от органа, който я е наложил, по молба на лицето и при представяне на доказателства за заплащане на наложената с НП имуществена санкция.

         В настоящия случай, в мотивната част на ЗПАМ изрично е посочено, че запечатването ще бъде извършено в срок до 3 дни от датата на влизането й в сила. По този начин в пълнота се гарантират правата на жалбоподателя да не бъдат претърпени от него вреди с оглед евентуални разходи за отстраняване на наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки и същевременно се постига и целта на закона – преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и предоставяне на необходимото време за създаване на нормална организация за правилното отразяване на всички извършени продажби и спазване отчетността на относимите към ФУ документи.

С оглед на гореизложеното Съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на наложената ПАМ са недоказани, а реализирането на административнонаказателната му отговорност и стойността на извършената контролна покупка също са ирелевантни обстоятелства, тъй като при заплащане на извършена покупка в брой, би следвало веднага да се издаде фискална касова бележка.

При този изход на делото и при своевременно направеното искане, на ответника по делото следва да бъде присъдена сумата в размер на 100лв. (сто лева), съобразно представения списък с разноските.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на ЕТ „ФОТИЧ – Ф.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „***“ № **, вх. *, ет*, представлявано от Ф.Х.З.,  със съдебен адрес:***, чрез адвокат Т., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-678-0078010 от 27.10.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-179 от 19.11.2020г., с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за фаянс, находящ се в гр.К., бул.“***“ № **,стопанисван от ЕТ „ФОТИЧ - Ф.З.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

 

ОСЪЖДА ЕТ „ФОТИЧ – Ф.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, бул. „***“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от Ф.Х.З. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 100лв. (сто лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: