№ 3844
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504449 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20002836 от 12.01.2022 г. по гр.д. № 31665/2020 г. по описа на
СРС, 72 с-в е осъден „К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София
1184, ж.к. „****, да заплати на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, район Искър, бул. „****, сумата от 4336.38 лв. с ДДС,
представляваща втора част от възнаграждение за успех по договор за консултантски
услуги № 1115 от 17.11.2015 г. съгласно фактура № **********/13.12.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /17.07.2020 г./ до
окончателното изплащане на сумата, и на основание 78, ал. 1 ГПК, сумата от 992.70 лв.
разноски по делото.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта на уважаване на
исковете от ответника „К.“ ЕООД с излагане на доводи за неправилност, поради
необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото
факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и
нарушение на процесуалните правила.
Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е обсъдил в пълнота и
задълбочено събраните доказателства и неправилно е приел, че е налице изпълнение на
договора от ищеца и приемане на работата от страна на възложителя, поради което се
дължи уговореното възнаграждение за успех. За обосноваване на доводите сочи, че
1
пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства сочещи, че
изпълнението по договора не е съобразено с договореното, поради което сумата за
възнаграждение за успех не се дължи.
Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част като неправилно и
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Г.К.“ ЕООД е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявен от „Г.К.“ ЕООД, ЕИК **** срещу
„К.“ ЕООД, ЕИК **** иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 4336.38 лв. с ДДС, представляваща втора част от възнаграждение
за успех по договор за консултантски услуги № 1115 от 17.11.2015 г. съгласно фактура
№ **********/13.12.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Законът задължава поръчващия да приеме
изработеното - чл. 264, ал. 1 ЗЗД, т.е. то не е само негово право, но и негово
задължение. Приемането като правно действие представлява фактическо получаване на
2
изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане
е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното
или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата за извършена
съобразно договора. Затова законът предписва на поръчващия да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение - чл. 264, ал. 2 ЗЗД.
И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
съгласно предвидената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено и страните
не спорят, че на 17.11.2015 са сключили договор за консултантски услуги № 1115 за
срок една година.
В изпълнение „К.“ ЕООД възложил на „Г.К.“ ЕООД изработка на проекти по
програми за финансиране съобразно посочените сфери на интереси на възложителя.
Според чл. 3 от договора, в рамките на срока му, изпълнителят следвало да предложи
на възложителя не по-малко от 8 възможности за изготвяне на проекти за
кандидатстване подходящи за постигане на декларираните от възложителя цели в
посочените сфери на интереси. В тежест на възложителя договорили заплащане на
възнаграждение в размер на 3000 лв. (без ДДС), като сумата следвало да се плати в
срок до 8 календарни дни, считано от датата на сключването на договора и след
издаване на фактура. Освен това било договорено и допълнително възнаграждение за
успех /чл. 5.2 от договора/, което представлявало процент от първоначално одобрената
съгласно уведомителното писмо сума за възложителя по одобрените проекти. Страните
договорили, че допълнителното възнаграждение ще бъде платимо на две равни части -
първата част в срок от 8 календарни дни от датата на одобряване на проекта от
финансиращата институция, а втората - в срок от 8 календарни дни, считано от
получаване на авансово плащане от страна на възложителя по одобрения проект. В
случай, че няма авансово плащане - в срок до 6 месеца от датата на сключване на
договора за безвъзмездно финансиране с финансиращата институция /чл. 6 и чл.7 от
договора/.
Освен това страните предвидили /чл. 9 от договора/, че възложителят се
задължава да предоставя на изпълнителя необходимата информация и документация за
изпълнение на предмета на договора, да изпълнява в срок указанията на изпълнителя с
оглед подготвяне и подписване на необходимите документи за кандидатстване, да
изпраща необходимата за изготвяне на проекта информация, да изпраща по факс или
имейл всички свързани с проект съобщения от финансиращата институция и
изисканите декларации, да предоставя незабавно информацията за одобрените проекти
и получените средства, при изготвяне и подаване на проектно предложение в
изпълнение на договора да подпише и предаде на изпълнителя удостоверение за
изпълнение по образец /приложение № 1 към договора/. Съответно, изпълнителят се
задължил да изпълнява задълженията по договора, да уведомява възложителя
3
своевременно и да издава фактури.
В производството е установено и страните не спорят, че на 19.11.2015 г. бил
подаден попълнен формуляр за кандидатстване на ответното дружество по програма
Развитие на човешките ресурси, процедура Ново работно място 2015, който фигурира в
системата ИСУН от 20.11.2015 г. Установено е, че стойността на проекта е 131405.60
лв., както и че след одобрение на проекта, ответникът сключил договор №
BG05M90P001-1.003 „Ново работно място 2015“ с Министерство на труда и
социалната политика. Договорът бил подписан от управляващия орган на 29.3.2017 г. и
от ответника - на 11.04.2017 г.
Чрез представеното извлечение от ИСУН относно проект „Ново работно място“
се установява, че статусът на изпълнение на договора от 11.04.2017 г. за безвъзмездна
финансова с бенефициер **** К. ЕООД, е „приключен“. Установява се и че ищецът е
подготвил и входирал и предложение по проект Подобряване на работната среда и
условията на труд в ответното дружество, който проект също е одобрен и приключил.
Страните не спорят и се установява, че уговореното възнаграждение по договора
за консултантски услуги било заплатено от възложителя на изпълнителя. Не е спорно
и, че на изпълнителя е било заплатена първата част от допълнителното възнаграждение
за успех /чл. 5.2.2 от договора/, чийто общ размер възлиза на сумата 8672.77 лв. с ДДС.
След одобрението на проекта, за тази част, ищецът издал фактура № 2115/09.03.2017 г.
за сумата от 4336.39 лв. с ДДС, заплатена от ответника на 23.03.2017 г.
В настоящето производство страните спорят за втората част от договореното
допълнително възнаграждение за успех, за която сума ищецът издал фактура №
**********/13.12.2019 г. на стойност 4336.39 лв. С оглед изпълнение на това
задължение по договора ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение от
11.10.2019 г., която била получена от ответника на 15.10.2019 г.
Доводите на въззивника, че договорът за консултантски услуги не бил изпълнен
точно и добросъвестно от ищеца, поради което не му се дължи описаната част от
допълнителното възнаграждение, съдът намира за неоснователни. Правилно е
отбелязал СРС в атакуваното решение и настоящият състав по идентичен начин
констатира, че точното и добросъвестно изпълнение на договора за изработка е
удостоверено в съставеното и подписано от двете страни на 19.11.2015 г.
удостоверение за изпълнение. В същото е посочено изрично, че изпълнителят е
изпълнил точно, качествено и в срок задълженията си по договора относно изготвяне и
подаване на проектно предложение по обявената процедура Ново работно място 2015
г. Според отразеното, при одобрение на проекта от финансиращата институция,
възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за успех за този проект съгласно
договора.
Настоящият състав възприема изразеното становище в Решение № 5 от 15.03.10
4
г. по т.дело № 390/09 г. на І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, което счита за
приложимо в случая. Според него при договора за изработка възложителят дължи
възнаграждение за приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като липсата на възражения при
фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното
съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД
изискуемостта на престацията за плащане е обусловена от изработване на възложеното
и приемането му от възложителя, което в случая е установено.
В постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 235 от 09.01.2018 г. по т.д.
№ 726/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 5/15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 на
Първо т.о. на ВКС, е застъпено становището, че при приемане от страна на
възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения
на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение, при положение, че
не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Липсата на подобно
възражение при приемането се приравнява на признание за съответствие. Настоящият
състав напълно споделя това становище, поради недвусмисленото му съответствие с
разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Именно и поради това доводите на въззивника –
възложител по договора за консултантски услуги, че при изпълнение на работата
изпълнителя се е отклонил от възложеното и е проявил недобросъвестно поведение,
съдът намира за неоснователни. Налице е приемане на работата и в случая това е
удостоверено изрично именно от възложителя, който е посочил, че работата е
изпълнена точно и в съответствие с възложеното, т.е. добросъвестно.
С оглед изложеното, искът за заплащане на дължимата втора част от
договореното допълнително възнаграждение следва да се уважи изцяло за сумата от
4336.38 лв. с ДДС, като се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 17.07.2020 г.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции подадената жалба следва да бъде
оставена без уважение и постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 640.25 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20002836 от 12.01.2022 г. по гр.д. № 31665/2020 г.
по описа на СРС, 72 с-в.
5
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София
1184, ж.к. „****, да заплати на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, район Искър, бул. „****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 640.25 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6