Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Габрово, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела
Караджова, като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 106 по описа
на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез пълномощник – адв. И.И. ***, посочен и като съдебен
адрес.
С жалбата се оспорва Решение № 21 от 16.05.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на М.А. срещу Разпореждане № 071-00-378-1, издадено на 16.03.2022 г. от
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Габрово за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/.
Жалбоподателят отправя искане към
съда да отмени оспорения административен акт и да постанови съдебен акт, с който
да определи по-високо дневно обезщетение за безработица за по-продължителен
период от време, каквито били предписанията на КСО. Твърди, че не са налице
елементите от фактическия състав на чл. 54б, ал. 3 от КСО, тъй като при
прекратяване на трудовото му правоотношение не било налице виновно поведение,
поради което обезщетението за безработица било незаконосъобразно и неправилно
определено по размер. Счита също, че неправилно и незаконосъобразно бил
определен периодът на изплащане на дължимото обезщетение, мотивирайки се с
несъответствие на този период с продължителността на осигурителния му стаж за
времето след 31.12.2001 г. Наведените доводи обуславяли нищожност,
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, постановено при
съществени нарушения на и отклонения от административното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят М.А.,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – Директор на ТП
на НОИ – Габрово, редовно призован, в открито съдебно заседание се явява
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, която оспорва
жалбата. Излага съображенията си по същество на спора и прави искане за отхвърлянето
ѝ като неоснователна. Заявява, че не претендира присъждане на разноски.
I.
По допустимостта на жалбата
Предмет на оспорване е Решение № 21
от 16.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което на основание чл.
117, ал. 3 от КСО е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.А. срещу Разпореждане
№ 071-00-378-1 от 16.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Габрово за отпускане на обезщетение за
безработица.
Оспореното
решение е постановено от компетентен административен орган с оглед разпоредбата
на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, съгласно която пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за неправилно определяне на обезщетенията за
безработица. Съгласно чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО решението на ръководителя
на ТП подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред
административен съд по реда на АПК.
С оглед
изложеното, съдът приема, че обжалваното решение представлява административен
акт по смисъла на чл.
21 от АПК, издадено е от компетентен административен орган и засяга правната
сфера на неговия адресат М.А. – жалбоподател в настоящото съдебно производство.
Видно от
известие за доставяне, № 1059-07-476#4/16.05.2022 г. и вх. клеймо ИДPS530000JX76I на ПС – Севлиево,
Решение № 21/16.05.2022 г. е връчено на 18.05.2021 г. Жалбата против акта е подадена
по реда на АПК – до Административен съд - Габрово чрез органа, автор на акта,
на 01.06.2022 г., тоест в рамките на законния 14-дневен срок. Заведена е с вх.
№ 1059-07-476-5/01.06.2022 г. и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е изпратена до
Габровски административен съд с писмо, вх. № СДА-01-998/ 03.06.2022 г., ведно
със заверено копие от образуваната административна преписка.
По изложените
съображения настоящият състав счита, че е налице годен за обжалване
индивидуален административен акт, жалбата срещу него е редовна и процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна, имаща правен интерес от
оспорването, поради което следва да бъде разгледана по същество.
II.
По основателността
1. Фактите
По делото са събрани писмени доказателства, които съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 9/01.03.2022 г. кметът на община
Севлиево в качеството си на работодател е прекратил трудовото правоотношение на
М.А., заемащ длъжността Шофьор – лекотоварен автомобил. Като правно основание е
посочена разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, а като
фактическо такова – отнемане на свидетелство за управление на МПС за нарушаване
на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата –
управляване на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта
е връчена на работника на 02.03.2022 г. и още на същата дата той e попълнил
заявление за отпускане на ПОБ, заведено с вх. № 071/00/378 от 04.03.2022 г.
С Разпореждане № 071-00-378-1 от 16.03.2022 г. на
Ръководителя за осигуряването за безработица в ТПНОИ – Габрово на основание чл.
54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато
обезщетение в размер на 12.- лв. дневно за четиримесечен срок, считано от
01.03.2022 г. до 30.06.2022 г. Поради получаване на парично обезщетение за
временна неработоспособност, изплащането на отпуснатото обезщетение е било
спряно от 01.03.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54г, ал. 1 от КСО /Разпореждане № 071-00-378-2 от 16.03.2022 г./, което впоследствие е било
възобновено на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54г, ал. 3 от КСО
/Разпореждане № 071-00-378-3 от 07.04.2022 г/ за периода от 23.03.2022 г. до
22.07.2022 г.
В частта относно размера на отпуснатото обезщетение Разпореждане
№ 071-00-378-1/16.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в
ТПНОИ – Габрово е било увеличено на 18.- лв., считано от 01.04.2022 г. с
последващ акт, рег. № 071-00-378-4/20.04.2022 г., като за изменението
административният орган се е позовал на чл. 54б, ал. 2 от КСО и Закона за
бюджета за ДОО за 2022 г. Съгласно цитираната разпоредба минималният и
максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят
ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Със ЗБДОО
за 2022 г., обн., ДВ, бр. 18 от 4.03.2022 г., в сила от 1.01.2022
г., е определен минимален размер на
обезщетението за безработица в размер на 12.- лв. дневно за периода от 01.03.2022
г. до 31.03.2022 г. /чл. 11, т. 1., б. „а“ /, а считано от 01.04.2022 г. до
31.12.2022 г. сумата е увеличена на 18.- лв. дневно /чл. 11, т. 2., б. „а“/.
Разпореждане № 071-00-378-1/16.03.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТПНОИ – Габрово е било обжалвано
по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на
ТП на НОИ – Габрово, който с Решение № 21 от 16.05.2022 г. по подробно изложени
мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Изложените обстоятелства не са спорни между страните и
се доказват от всички приети по делото доказателства.
Спорен между страните по делото е въпросът относно
размера на определеното обезщетение за безработица и периода, в рамките на
който същото следва да бъде изплащано на правоимащото лице.
2. Правни изводи.
Материалноправните предпоставки за възникване право на
обезщетение за безработица са уредени в чл. 54а, 54б и 54в от КСО. Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават определена в закона друг вид пенсия. Поставено е и условие да не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО
или по законодателството на друга държава. В хода на образуваното
административно производство органите на НОИ са установили по служебен път, че
заявителят отговаря на тези законови изисквания и е придобил право на
обезщетение за безработица.
По спорния въпрос относно размера на обезщетението и
периода за получаването му, законодателно решение е при определянето им да се
вземе предвид правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Приложената
от административния орган разпоредба на чл. 54б, ал. 3 от КСО предвижда, че
безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или
с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, по конкретно посочените
правни норми и съдържащите ги нормативни актове като КТ, ЗДСл, ЗОВСРБ, ЗМВР,
ЗДАР, ЗСВ
и други закони, които не са уточнени, получават минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Изброяването в цитираната
правна норма обхваща и прекратителните основания по чл. 330 от КТ. В случая,
трудовият договор на М.А. е прекратен именно на основание чл. 330 от КТ и по
конкретно ал. 2, т. 1 – „работникът или служителят бъде лишен с присъда или по
административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на
която е назначен.“
Съгласно сключения трудов договор М.А. е приел да
изпълнява длъжността "шофьор“, като за тази професионална квалификация се
изисква притежаване на документ за правоспособност, а именно свидетелство за
управление на МПС от съответната категория. Не е спорно по делото, че за
извършено нарушение по ЗДвП на М.А. е било отнето СУМПС със съставен АУАН серия
GA № 572153/13.02.2022 г. – факт, който не се отрича от жалбоподателя в
настоящото производство и който, колкото и неизгоден за него, следва да се
счете за установен. С отнемане на свидетелството за правоуправление същият е
изпадал в обективна невъзможност да изпълнява преките си и съществени трудови
задължения към работодателя по заеманата длъжност, което сочи на пълна
невъзможност да осъществява длъжността, за която е нает. Именно на това
обективно основание, кметът на община Севлиево в качеството му на работодател
със Заповед № 9/01.03.2022 г. е прекратил трудовото правоотношение.
Въпросът доколко е правилно определена от работодателя
правната квалификация за прекратяване на трудовото правоотношение, не е предмет
на разглеждане по настоящото дело. Съдът следва само да отбележи, че е налице
фактическото основание, послужило като мотив на работодателя за прекратяване на
правоотношението, за което той се е позовал на разпоредбата на чл. 330, ал. 2,
т. 1 от КТ. Тази преценка на работодателя не подлежи на контрол в рамките на
това производство и настоящият съдебен състав не следва да обсъжда приетото от него
правно основание за освобождаване на работника. В този смисъл, досежно довода
на жалбоподателя за липса на виновно поведение от негова страна, съдът намира,
че този въпрос е преценен от работодателя с издаване на акта за освобождаване и
също не подлежи на обсъждане, както в рамките на оспорването на Разпореждане №
071-00-378-1/16.03.2022 г. на Ръководителя за осигуряването на безработица в
ТПНОИ – Габрово по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Габрово,
така и при оспорването по съдебен ред на постановеното от последния Решение №
21 от 16.05.2022 г.
В открито съдебно заседание на 19.07.2022 г. съдът е
указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи незаконосъобразността
на обжалвания административен акт, в частност да изложи мотиви и да сочи
доказателства в потвърждение на тезата му, че дължимото обезщетение не следва
да бъде в минимален размер, и че следва да бъде за срок, по-дълъг от четири
месеца. В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспореното решение, свеждащи се единствено до това, че М.А. е полагал труд по
трудово правоотношение с високо трудово възнаграждение, като въз основа на него
били внасяни високи осигурителни вноски, несъответни на определеното му
обезщетение за безработица. Не се изтъкват други мотиви и не се ангажират
доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност,
неправилност, необоснованост и нищожност на оспорения акт.
Съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на
доводите на страните и представените по делото доказателства, провери
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания
съгласно чл. 146 от АПК и от правна страна приема
жалбата за неоснователна.
Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 54б, ал. 3 от КСО лицата, чиито трудови
правоотношения са прекратени на основание чл. 330 от КТ, имат право на парично
обезщетение за безработица в минимален размер за срок от четири месеца. В
случая, трудовият договор на М.А. е прекратен именно на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ, поради което с Разпореждане
№ 071-00-378-1/16.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в
ТПНОИ – Габрово правилно е определено обезщетение в минимален размер на 12.-
лева дневно, за период от четири месеца. С последващо Разпореждане №
071-00-378-4/20.04.2022 г. във връзка с нормативно изменение съгласно ЗБДОО2022
г., размерът на ПОБ е служебно актуализиран, като отпуснатото обезщетение е
увеличено по размер на 18.- лв. за остатъка от признатия срока на изплащане.
Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО, представлява
изключение от общото правило по ал. 1 на същия чл., съгласно което размерът на
ПОБ се определя в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. В
предвидените по чл. 54б, ал. 3 КСО хипотези тези
обстоятелства са неотносими, както към размера на обезщетението за безработица,
така и към периода на неговото изплащане. Приложимата материалноправна норма на
ЗБДОО фиксира точен размер на ПОБ, a тази
на КСО – твърдо фиксиран период на изплащане, които не подлежат на увеличение,
респ. удължаване, нито по административен, нито по съдебен ред (В този смисъл
Решение № 6824 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 11375/ 2012 г., VI о. - „Поради
санкционната характеристика на правната норма на чл. 54б, ал. 3 КСО, разширителното ѝ тълкуване е недопустимо“).
Основната характеристика на паричното обезщетение за
безработица е подпомагане чрез осигуряване на средства за издръжка на лице,
което по независещи от него причини е останало без работа. Обезщетението
компенсира загубата на доходи за определен период от време поради
прекратяването на правоотношението и в този смисъл то има социално
предназначение. Но, когато поради собствено желание, съгласие или виновно поведение
лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си
дейност, „…. Оправдано e от икономическа
и социална гледна точка, законодателят да предвиди ограничен размер на
средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение
относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение“ (Решение
№ 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.)
По изложените съображения, съдът намира, че не е
налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК и възраженията на
жалбоподателя се явяват неоснователни. В административното производство по
оспорване на Разпореждане № 071-00-378-1/16.03.2022 г. по-горестоящият
административен орган – Директорът на ТП на НОИ – гр. Габрово правилно е
преценил наличието на елементите по чл. 54б, ал. 3 от КСО, обосноваващи
прилагането на тази норма. Приемайки обжалваното Решение № 21 от 16.05.2022 г.,
ръководителят на ТП на НОИ се е произнесъл с административен акт, издаден в
съответствие с изискванията на материалния и процесуален закон.
III.
Разноски
Предвид резултата от делото и на
основание чл. 143 от АПК ответната страна има право на разноски, но с оглед
направено в о.с.з. на 19.07.2022 г. изявление от процесуалния представител на
ответника, че не претендира такива, съдът не дължи произнасяне в частта относно
присъждане на разноски.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК Административен съд
– Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна и недоказана жалбата на М.Г.А., ЕГН **********, срещу Решение №
21 от 16.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово, с което на основание
чл. 117, ал. 3 от КСО е била отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Разпореждане
№ 071-00-378-1, издадено на 16.03.2022 г. от Ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Габрово за
отпускане на парично обезщетение за безработица.
Настоящото
съдебно решение подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд –
Габрово пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен от
съобщаването му.
Препис от настоящото да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: