№ 2711
гр. С.. 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110148090 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Д. П., чрез адв.
Д., срещу „К...“ ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
06.03.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние №
...., по силата на който й била предоставена в заем сума в размер на 800 лв., при
уговорен тридесетдневен срок за погасяване на заема със заплащането на една на брой
погасителна вноска. Твърди, че съгласно условията на договора следвало да заплати в
полза на к...дателя такса за бързо разглеждане в размер на 170 лв., с оглед което
общата стойност на дълга възлизала на 970 лв.
Излага доводи, че е погасила изцяло задълженията си по кредита с изплащането
на сумата от 1077 лв.. Твърди, че съгл. 22 ЗПК, когато не а спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11 , ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит се явява недействителен.
Счита, че клаузата от договора, в която било предвидено заплащането на такса
за експресно разглеждане била нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
както и предвид несъответствието й с разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Същата не е включена в ГПР. Поддържа, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, к...рът не може
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Счита, че предвидената в договора такса за експресно
разглеждане има за последица значителна нееквивалентност на насрещнните
престации по договора, както и злепоставяне на интересите на потребителя с цел
извличане на изгода за к...ра. Сочи, че в ГПР не е упоменато кои разходи са включени
и че посочването на цифрово изражение нее достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Същото представлява нарушение на чл. 22 ЗПК и договорът се
явява недействителен, като се дължи връщане само на чистата стойност по него. В
условие на евентуалност, предявява иск за недействителността на клаузата за такса
1
експресно разглеждане – т. 2.5 от договора. Ето защо моли съда да прогласи
нищожността на договор за потребителски кредит. В условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 170,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С...а, е подал отговор на исковата
молба. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищцата по сключения
договор за потребителски кредит, както и погасяването на задълженията по кредита с
просрочие на крайната падежна дата. Не оспорва, че в договора е било предвидено
заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 170 лв. Сочи, че таксата не
е задължително условие за отпускане на кредита, а избирането й става чрез
натискането на бутон от самия к...искател и поради тази причина не следва да се
включва в ГПР.
Твърди, че от страна на ищеца е заплатена на 31.07.2024 г. сумата в общ размер
на 1112,00 лева. След справка в счетоводството на дружеството е било установено
наличието на надплатени суми на 14.08.2024 г. и на ищеца е възстановена сумата от
278,57 лева на 06.03.2024 г. Сочи, че съгласно трайно установената практика вземането
за такса за експресно разглеждане е недължимо в полза на к...дателя, поради което на
06.03.2024 г. сумата е била възстановена на ищеца, който е уведомен за това чрез СМС
и с имейл. Прилага доказателства за плащането. В тази връзка, навежда доводи за
недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищцата, поради което същия
следва да понесе сторените в производството разноски. Излага подробни съображения
за недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес,
евентуално оспорва претенциите на ищеца като неоснователни. Твърди, че не е дал
повод за завеждане на производството, поради което има право на разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит договор за
потребителски кредит от разстояние № .... поради противоречието му със закона.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от процесния
договор, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на
170,00 лв.
Oтделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните обстоятелства: 1 / наличието на сключен помежду им договор за
потребителски кредит от разстояние № ...., задълженията по който са изцяло погасени
от к...получателя; 2/ уговорена клауза, предвиждаща задължение за к...получателя да
заплати на дружеството такса за експресно разглеждане в размер на 170 лв., която е
постъпила в патримониума на ответника ; 3/ липсата на валидно основание за
получаване, съответно за задържане на сумата от 170 лв. от страна на к...дателя;
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че между
страните е сключен процесния договор за кредит на 06.03.2024 г., по силата на който е
отпуснат заем в размер на 800 лева, с такса експресно разглеждане: 170,00 лева, при
уговорен тридесетдневен срок за погасяване на заема със заплащането на една на брой
2
погасителна вноска.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори. В индивидуалния договор за кредит е посочено, че ГПР не
включва разходите, които К...получателят заплаща в резултат на неизпълнението на
договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни
услуги, предоставени на К...получателя по негово искане.
Касателно таксата за експресно разглеждане е дадена дефиниция, че е
индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга, по искане на К...получателя, за експресно
разглеждане от К...ра на Искането за отпускане на Кредит, която гарантира експресна
обработка на кандидатурата на К...получателя, в срок до 20 (двадесет) минути от
постъпването му при К...ра, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от
09.00ч. до 18.00 ч. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с
приоритет в първия следващ работен ден.
Съгласно изготвения погасителен план към договора к...получателят дължи на
падежна дата 05.04.2024 г . сумата от 970,00 лева, от които 800 лева- главница и 170,00
лева- такса. Не е спорно, че сумата е усвоена от ищеца и че ищецът е заплатил по
договора сумата в общ размер на 1077,00 лева (което се потвърждава и от ответника).
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
Начислената в договора такса за експресно разглеждане е свързана с усвояване
и управляване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване
на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника.
Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлява частен случай на
противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и
обстоятелството, че размерът е несъвместим и с краткия срок за погасяване на
задължението за връщане на заетата сума от 15 дни. Затова такива такси са
неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за
погасяване кредита суми. Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за
извършена от к...ра конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е
обусловена от това дали к...рът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши
дейността или да предостави услугата, като освен това както възнаграждението за това
е следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно от правилото посочено в общите
условия не е сторено.
В случая в т.4 и т. 13 от ОУ само формално са уговорени такси, а СРС намира,
че фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на к...ра. Таксата за бързо разглеждане е включена изначално в
преддогвоорната информация по чл. 18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. За съда е неясно как
3
к...получателя би могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на
автоматизирания процес чрез електронната система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика за отпускане на кредита. Налага се
извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна нито незадължителна.
Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на к...ра.
Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща, заедно с
общата дължима сума по кредита. Фактически не се касае за такса за извършване на
допълнителна услуга, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и
лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за к...ра, освен лихвата. След
като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника. След като това е така, налага
се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на
ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на
лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
тази такса за експресно разглеждане, която е сигурна печалба за к...ра. Следователно
годишният лихвен процент няма да е 0,00 % както е записано, а следва да е по-голяма
число, ако в него участва и вземането в размер на 170,00 лева- такса за бързо
разглеждане. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи
и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и
сумата от 170,00 лева. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да
се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Или иначе казано и грешно посочен ГПР води до
нищожност на договора и връщане само на чистата стойност. По изложените
съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият
договор за заем следва да бъде прогласен за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния
случай 800 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла
на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия
размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично
недействителна е клаузата за уговорената такса, представляваща по съществото си
договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на
неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това
ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива
93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект,
упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива
неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха
останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в
4
нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de 4
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai,
C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и
Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/.
С оглед всичко изложенто съдът счита главният иск за изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Не следва да се разглежда искът предявен под евентуалност, тъй като не се е
сбъднало процесуалното условие за това.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за заплатена
държавна такса в размер на 65,00 лева.
Пълномощникът на ищеца адв. А. Д. е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие адв. Д. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че
минимално възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки от исковете. В
конкретния случай по делото са предявени два обективно съединени иска в условие на
евентуалност, като делото е с ниска фактическа и правна сложност и с нисък
материален интерес. Настоящият състав намира, че буквалното тълкуване на чл. 2, ал.
5 НМРАВ не следва да намира приложение при обективно съединени обуславящи и
обусловени искове(доколкото по главния иск се твърди нищожност на посочената
клауза, връщането на платени суми по която е предмет на съединения осъдителен иск)
при дела с предмет ниска фактическа и правна сложност на делото при определяне
размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАДв., още повече при искове за
нищожност, предявени в условие на евентуалност.
В настоящия случай се касае за иск, чиито предмет са нищожни клаузи на
договор за потребителски кредит, като съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи по искове, чиито предмет са вземания по договори за
потребителски кредит, като поставените в настоящото производство въпроси биха
били изследвани служебно от съда и в инициирано от заемодателя производство.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева при съобразяване на актуалната практика на СЕС
(решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени
дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия
минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), която е в подкрепа
на изложените от съда мотиви при определяне на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца.
Съдът намира, че с оглед актуалната практиката на ВКС, която и настоящият
състав споделя (Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г.,
IV г. о., ГК, без да е необходимо да се преповтарят подробните мотиви), не следва да
се присъжда ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение, което ответната
страна е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАадв.
Съгалсно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка
5
възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно
придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от
регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за
регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства
с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно
придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от
законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък
добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз
може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени
лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна.
По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка
на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху
добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка
върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на
съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата
предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия
не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на
съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и
това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание.
По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът
има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ
адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е
нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения
от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за
оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично
предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна
уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената
стойност. Не следва нещо различно от разпоредбата на пар. 2а ДР НМРАВ.
Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при
осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията
на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за
начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Т.а съдържание
разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да
овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. По
въпроса дали при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗА, се включва ДДС е
налице и висящо дело пред СЕС - C-744/23, по което към настоящия момент няма
6
произнасяне.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, предявен от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.. жк.
Х. С. №, вх. А, ет., ап., срещу „К...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С.. бул. „В.“ №, ет., ап.на договор за потребителски кредит от
разстояние № ..../06.03.2024 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К...“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на
С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.. жк. Х. С. №, вх. А, ет., ап., разноски по
делото в размер на 65,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. „К...“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на
адв. А. З. Д., САК, личен номер **********, сумата в размер на 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца С. Д. П.
безплатна правна помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7