Решение по дело №1816/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. П., с [ЕГН], чрез адв. И., против Решение № 833/13.06.2024 г., поправено с Решение № 835/13.06.2024 г., постановено по АНД № 1660/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което Наказателно постановление /НП/ № 36-0001845/02.02.2024 г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - [населено място] /РДАА/ е потвърдено, в частта с която на Ц. Н. П. са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 27 § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ и „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лв. за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Не се обжалва решението, в частта, с която е отменено НП, с което на Ц. Н. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 101, ал. 4 и във вр. с Приложение № 5, Част I, т. 5.2.3, буква „г“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. С решението е осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - [населено място] да заплати на Ц. Н. П. сума в размер на 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща сторените по делото разноски.

Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че районният съд неправилно е установил фактическата обстановка като е допълнил процесното НП и в нарушение на материалния закон е приел, че е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението, в частта, с която е потвърдено НП. Претендират се разноски.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, не ангажира становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от надлежна страна.

С Решение № 833/13.06.2024 г., поправено с Решение № 835/13.06.2024 г., постановено по АНД № 1660/2024 г., в оспорваната част, Пловдивският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 36-0001845/02.02.2024 г., издадено от директор на РДАА – [населено място], в частта с която на касатора са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 27 § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 5 от ЗАвПр и „глоба“ в размер [рег. номер]. за нарушение на по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Решението на Районен съд - Пловдив, в частта, с която е отменено НП е благоприятно за касатора, а и изрично се сочи, че не се оспорва, поради което настоящата касационна инстанция не разглежда аргументите изложени в КЖ по отношение на неоспорената част.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд Пловдив е приел за безспорно установено, че Ц. Н. П. в процесното време и място е бил водач на МПС – товарен автомобил Скания Р420 с рег. № [рег. номер] от кат. № 3, с прикачено към него полуремарке ШМИТЦ СО 1 рег. № С120ЕС, кат. № 4, като е извършвал обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут [населено място]-[населено място]. При осъществена от контролен орган на РДАА проверка, е установено, че П. използва карта на водач, издадена на друго лице - М. С., видно от разпечатка от дигитален тахограф SIMENS AG 1381.**********, с който е оборудван автомобилът. Установено е при проверката, че водачът извършва превоза с техническо неизправно полуремарке, поради „износена 1 бр. гума на 1-ва ос, лява страна, като липсват парчета от протектора и оплетката (кордата) на гумата се вижда“. Неизправността е оценена като „опасна“ след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 5.2.3, причина за неизправност – буква „г“, изр. 2, оценка графа 6 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н -32/16.12.2011 г. Установено е също при проверката, че водачът извършва обществен превоз на товари без издадено на МПС Удостоверение за обществен превоз на територията на Република България или заверено копие от лиценз на Общността. При проверката от водача е представено заверено копие от лиценз № 13891003, издадено на дружеството превозвач „Сити Транс БГ“ ЕООД за друго МПС. На П. е съставен АУАН № 00500/17.01.2024 г. за извършени административни нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, т. 5.2.3, буква „г“, изр. 2 от Наредба № Н -32/16.12.2011 г. на МТИТС и по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд НП.

По отношение на първото вменено на касатора нарушение районният съд е изложил, че П. е имал качеството на „водач“ по смисъла на чл. 4б, буква „в“ от Регламент /ЕО/ 561/2006 и като такъв е следвало да изпълнява задълженията, вменени му с Регламент /ЕС/ 165/2014, което не е сторил, тъй като в тахографа на товарния автомобил е установено да е поставена карта, издадена на името на друго лице. Районният съд е приел, че за отговорността по чл. 93в, ал. 5 от ЗАвПр е без значение причината, поради която е използвана друга карта. По отношение на представената тахографска лента в с.з. (където фигурира името на П.) е отбелязано в мотивите на съдебното решение, че същата не е била представена по време на проверката и според актосъставителя такава се ползва, когато тахографът не работи, което в случая не е така, тъй като е установено, че същият е бил в изправност и е работил към момента на извършване на проверката. Районен съд-Пловдив, в мотивите на решението си, споделя доводите на ищеца, че описаното като нарушение в т. 1 от НП, без да е направена привръзка с законодателство на Република България, е съществено процесуално нарушение. Посочил е, че посочения за нарушен регламент е част от вътрешното законодателство на РБ по силата на договора за присъединяване, ратифициран със закон, приет от НС. В тази връзка е прието, че АУАН и НП са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, при установени: извършено нарушение на чл. 27 § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, неговият автор, вината му и при налагане на санкция в законоустановен размер.

На следващо място съдът е приел за доказано, посредством събраните в производството гласни и писмени доказателства извършено от водача нарушение, описано в пункт 2 от процесното НП. В тази връзка изрично в мотивите на оспорения съдебен акт е обсъдено, че представените от П. писмени доказателства за смяна на 1-ва ос на лява гума не могат да се съотнесат към конкретното МПС. От друга страна, във връзка с нормата на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП, е направен е извод, че описанието на нарушението от страна на проверяващия орган, респ. в НП е следвало да е изписано по идентичен начин със законовата разпоредба, за да е ясно, разбираемо и отговарящо на относимата законова разпоредба. В тази връзка районният съд е отменил процесното НП в тази му част.

С оспорваното решение е прието за безспорно извършването на третото, описано в НП нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Направен е извод, описанието на същото в НП е съобразно изискванията на ЗАНН и правилно е приложена съответната санкционна разпоредба. Според районния съд, в случая, независимо от причините на неиздаване на актуално удостоверение за обществен превоз на товари не би следвало такъв да се осъществява без наличието на съответното удостоверение.

Настоящият съдебен състав намира, че решението, в частта, с която е потвърдено НП е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията на касатора, по отношение на неправилното кредитиране от страна на съда на свидетелските показания и представените в първоинстанционото производство писмени доказателства. От показанията на разпитания по делото актосъставител става ясно, че процесното МПС е било в движение, тахографът, с който е снабден, е работил и е нямало причина да се попълва на ръка съответния документ, представен за първи път пред РС. Както правилно е посочено в мотивите на решението му, наличието на друга тахографска лента е установено едва в с.з., същата не е налична към административно наказателната преписка, а и няма причина за съставянето й, както се посочи по-горе.

По същество П. не отрича извършването на нарушенията по пункт 1 и 3 от НП, единствено излага възражения, които са без значение за извършването им, тъй като касаят хипотези, неоказващи влияние върху съставомерността на процесните деяния. Самите нарушения са с висока степен на обществена опасност, доколкото изискванията за водачите осъществяващи обществен превоз на товари, са завишени и е абсолютно недопустимо този вид превоз да се осъществява без съответните удостоверителни документи, издадени конкретно за съответния водач и МПС.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 36- 0001845/02.02.2024 г., издадено от директор на РДАА - [населено място] е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 833/13.06.2024г. и Решение № 835/13.06.2024 г., постановено по АНД № 1660/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта с която е потвърдено Наказателно постановление № *********/02.02.2024 г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - [населено място].

Решението е окончателно.