№ 60
гр. Радомир, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. А.
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно
дело № 20241730200135 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. на директора на Регионална дирекция по горите -
Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д. административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушение на чл. 257, ал. 1,
т. 2, пр. трето, вр. чл. 211, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗГ, чл. 15б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 9а от Наредба
№ 1 за контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 11 и Приложение № 1 от
заповед № 1019/17.11.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ.
Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокат-
пълномощника си - адв. Б. от АК – Перник, е обжалвал в законоустановения срок
издаденото НП. По подробно изложени доводи във въззивната жалбата и в представените по
делото писмени бележки, адв. Б. моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Претендират се на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По
подробно изложени в пледоарията правни съображения моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.10.2023 г. Л. В. И., на длъжност „г.и.“ при РДГ - Кюстендил, в изпълнение на
служебните си задължения е извършил проверка в електронната система на ИАГ, като е
установил, че на 02.10.2023 г. в землището на с. У., жалбоподателят е издал превозен билет
№ 13298/00356/02102023/132856-42CQ6CC за придружаване на транспортирана дървесина
1
от временен склад от отдел 313 „б“ от землището на с. У. до землището на с. И., без да е
попълнил задължителни реквизити по образец – три имена на водача, който е транспортирал
дървесината, като в превозния билет изписал единствено „А. А.“, което не дава яснота кое е
лицето - водач на МПС.
Проверката е обективирана в констативен протокол, серия ПК-07 № 143417 от
13.10.2023 г., изготвен от Л. И., на длъжност „г.и.“ в РДГ - Кюстендил.
Въз основа на констатациите, отразени в горепосочения констативен протокол, е
съставен АУАН на жалбоподателя Д. № . г.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящето производство
наказателно постановление № . г., с което е наложено на жалбоподателя А. Д.
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2
от ЗГ, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. трето, вр. чл. 211, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗГ, чл.
15б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, вр.
чл. 11 и Приложение № 1 от заповед № 1019/17.11.2021 г., издадена от изпълнителния
директор на ИАГ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от
адвокат-защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и в хода на съдебното
следствие, съдът намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените
от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения,
съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши въпроса
относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на
същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и
правилно ли е определен размерът и видът на наложеното административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП, довели до
нарушаване на правото му на защита.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство и при съставяне на АУАН са допуснати от
АНО нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и налагащи отмяна на атакуваното НП. Това е така по следните
съображения:
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН е била нарушена императивната
разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и процесният АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, което се доказва и от показанията на свидетелите И. и З.. Свидетелят И. твърди
от една страна, че жалбоподателят е бил надлежно поканен по телефона и не се е явил при
съставянето на АУАН, от друга страна същият свидетел заявява, че в същия телефонен
разговор жалбоподателят, след като е заявил, че няма да се яви за съставяне на АУАН, е бил
надлежно уведомен, че ще му се състави акт за административно нарушение, като в същия
ще се отрази, че е отказал да го подпише и да получи препис от акта. Напълно
кореспондиращи с показанията на свидетеля И. са показанията и на свидетеля З.. Въз основа
на така проведения телефонен разговор, пресъздаден в хода на съдебното следствие от
свидетелите З. и И., е съставен констативен протокол серия ПК07 № 143468 от 24.10.2023 г.
от свидетеля Д. З., в който е отразил изявлението на Д., че няма да се яви за съставяне на
АУАН и за предявяване и получаване на препис от същия. Така, приемайки, че
жалбоподателят с това си изявление в проведения телефонен разговор е бил надлежно
поканен за съставяне на АУАН и е бил надлежно запознат със съдържанието на АУАН,
2
който му е бил и надлежно предявен, актосъставителят е съставил процесния АУАН №
318/24.10.2023 г., който е оформен по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, при отказ от страна на Д.
да го подпише, независимо че А. Д., както е заявил по телефона, не се е явил за съставяне на
акта и не се е запознал със съдържанието му, като не е отказал изрично пред контролните
органи да го подпише съгласно задължителния процесуален ред, предвиден в чл. 43 ЗАНН.
Свидетел по така оформения отказ на Д. да подпише АУАН е свидетелят Л. И..
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е опорочен
изцяло процесуалният ред за съставяне и предявяване на АУАН, като по този начин е
нарушено и правото на защита на жалбоподателя. При положение, че актът е бил съставен в
отсъствието на нарушителя, то е следвало, след съставянето му, актосъставителят да
продължи с процедурата по чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, което не е било сторено.
Нарушителят може да бъде поканен по телефона за явяване за съставяне на АУАН в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но няма как актът да бъде връчен по телефона, още по-
малко да се оформи отказ да се получи АУАН от нарушителя.
Предвид горното и след като актосъставителят не е изпълнил процесуалните си
задължения по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, е допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като е лишило жалбоподателя от възможността да упражни редица
процесуални права, които има в този стадий от административнонаказателното
производство. Невръчването на акта не е от нарушенията, които могат да бъдат санирани по
реда на чл. 53 ЗАНН, тъй като води до тежко ограничаване на правото на защита на лицето,
чиято административнонаказателна отговорност се ангажира, а подобно нарушаване на
правото на защита на свой ред води до опорочаване на цялата административнонаказателна
процедура и съответно до отмяна на издаденото наказателно постановление.
Според чл. 52, ал. 2 ЗАНН законодателят е утвърдил важността на предявяването на
акта, който съставлява по своята същност официално обвинение в извършване на
противоправно деяние и започване на процедура по преследването му, като е предвидил, че
в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя. Правилото е императивно и не е въпрос на оперативна самостоятелност на
АНО дали ще се съобрази с него или не.
Като не е процедирал по реда на чл. 52, ал. 2 ЗАНН чрез връщане на акта на
актосъставителя, АНО е издал незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено. В
този смисъл настоящият съдебен състав намира, че административнонаказателното
производство, развило се срещу жалбоподателя А. Д., е образувано в нарушение на
правилата на ЗАНН за лично участие на нарушителя.
По така изложените правни съображения настоящата съдебна инстанция счита, че
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да
бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 1
АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото договор за правна защита и
съдействие, съдът приема за доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер
на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна
сложност на делото, и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се
явява завишено и следва да бъде намалено на 400,00 лева, който размер е съобразен с
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г. на директора на Регионална дирекция
по горите - Кюстендил, с което е наложено на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.,
ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева,
на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. трето, вр. чл.
211, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗГ, чл. 15б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии, вр. чл. 11 и Приложение № 1 от заповед №
1019/17.11.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул.
„България“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл.
., вх. ., ет. ., ап. . сумата от 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Пернишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4