Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8844 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 286747 от 06.12.2017 год., постановено
по гр.дело № 606/2015 г. на СРС, ІІ ГК, 68 състав, е осъдено З.“Б.И.“***,
да заплати на Н.Г.Я., ЕГН **********, гр.Бургас, к-с“ ***********, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат М.Г., на основание чл.226, ал.1 КЗ/ 2005г.- отм./,
сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата в резултат от осъщественото на 13.01.2010 г. по вина на
водача на автомобил „Рено 19“, рег.№ *******С.Д.Б., пътно- транспортно
произшествие в гр.Бургас, неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата болки и страдания от уврежданията
й- „ изкълчване, навяхване и разтягане на ставите на лявото коляно“, „ главоболие,
замаяност и световъртеж“, „ много силен стрес, страх и притеснения“, причинени
й при процесното пътно-транспортно произшествие, заедно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането- 13.01.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 160 лв./
сто и шестдесет лева/, представляваща част от направените от ищцата разноски по
настоящото дело- платените държавна такса и депозит за съдебно –медицинска
експертиза. С решението на съда е отхвърлен в останалата му част, като
неоснователен иска по чл.226, ал.1 КЗ/ 2005г.- отм./ до пълния предявен размер
от 15000 лв./ петнадесет хиляди лева/. С решението на съда е осъдено З.“Б.И.“***, да заплати на адвокат М.Г. И., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, сумата от 60 лв./ шестдесет лева/, представляваща част
от адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА във връзка с
чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАС, в качеството й на пълномощник на ищцата Н.Г.Я. по настоящото гр.дело №
606/2015 г. по описа на СРС, 68 състав.
Срещу решението на СРС, 68 с-в е постъпила въззивна жалба от Н.Г.Я., подадена чрез
пълномощника й адв.М.Г., с искане същото
да бъде отменено, в частта в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за разликата над 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размер на сумата от 10000 лв. В
жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.Твърди се, че присъденото с обжалваното решение,
обезщетение е в занижен размер, с оглед претърпените от ищцата неимуществени
вреди. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
решението, в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размер
на сумата от 10000 лв., като й присъди допълнително още 7000 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди. Претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Въззиваемата страна- ответник З.“Б.И.“***, не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищцата Н.Г.Я. срещу
ответника З.“Б.И.“***
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в частта в която същия е отхвърлен за разликата
над 3000 лв. до претендирания размер от 10000 лв. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност, в обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от
фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл. 226, ал.1 от КЗ/
отм./ за ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви
иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност".
Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ при застраховка „гражданска отговорност“ увреденият, спрямо
който застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования.
В настоящия случай не се
спори, а това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички
предпоставки по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за ангажиране на
отговорността на ответника, като застраховател по
"Гражданска отговорност" за причинените на ищцата неимуществени вреди от ПТП, станало на 13.01.2010 г. Спорният въпрос
по делото е
относно размера на дължимото обезщетение на
ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди, по който съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Понятието,,
справедливост " по смисъла на чл.52
от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в
този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът
следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният
интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението - така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. В случая от приетото по делото заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- медицинска
експертиза /СМЕ/, което съдът кредитира изцяло,
като компетентно и обективно изготвено се установява, че в резултат на настъпилото на 13.01.2010 г. ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания:
многобройни кръвонасядания по цялото тяло, контузия в областта на таза,
контузия на лявото рамо, контузия и оток на лявата коленна става. Установява се,
че възстановяването на ищцата е било в срок от 20-25 дни, като през това време
е бил нарушен комфорта на пострадалата. Установява се също така, че е настъпило
възстановяване на ищцата и не можело да се очакват възможни неблагоприятни
последици за здравето в бъдеще на ищцата.
В настоящия случай по отношение обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства от значение за размера му - характера на уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на лечебния период, интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания, както и последиците от уврежданията - притеснение и стресът, които е преживяла в резултат на произшествието.
С оглед на така установеното, относно характера на полученото увреждане, интензитета и
продължителността на болките и страданията на ищцата непосредствено след увреждането и през целия възстановителен период / 20-25 дни/, като се отчете и възрастта на последната, след преценка на горепосочените критерии въззивният съд
намира, че присъждането на сумата
от
3000 лв. би било справедливо по размер обезщетение, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Определянето на по-голяма от тази сума, предвид характера на увреждането,
което не е довело до трайно влошаване на здравословното състояние на ищцата и периода на възстановяването й, би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване. В тази връзка, първоинстанционният съд, след като е достигнал до същия правен извод и е уважил предявения иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/ отм./ до размер на сумата от 3000 лв., и е отхвърлил същия за
разликата до размер на сумата от 10000 лв. е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Решението на СРС, 68 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./, за разликата над 10000 лв. до
пълния предявен размер от 15000 лв. е влязло в законна сила, като необжалвано в
тази му част от страна на ищцата.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. При липса на направено искане, такива не се дължат и на въззиваемата
страна- ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 286747 от 06.12.2017 год.,
постановено по гр.дело № 606/2015 г. на
СРС, ІІ ГК, 68 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.