№ 3955
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100511747 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20136871 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. №
12309/2019 г. на Софийски районен съд, 173 състав, е признато за установено
по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, обективно, кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че А. Л. П. с
ЕГН:********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК:****, сумата 538,49 лева за
главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2014 г.-м.04.2016 г., и 74,30 лева за главница за дялово разпределение за
периода м. 05.2014 г.- м. 04.2016 г., ведно със законна лихва върху всяка от
двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (26.05.2017 г.) до окончателното им изплащане, като са
отхвърлени предявените искове за горницата над 538,49 лева до пълния му
предявен размер от 859,22 лева за главница за топлинна енергия и за
горницата над 74,30 лева до пълния му предявен размер от 96,74 лева за
главница за дялово разпределение, ведно с припадащата се законна лихва за
забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане. Със същото решение са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено за дължимост на сумата от 153,27 лева за лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г.-
10.05.2017 г. и 23,09 лева за законна лихва върху главницата за дялово
1
разпределение за периода 15.09.2014 г.- 10.05.2017 г.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - А. Л. П., в неизгодните за него уважителни части. Изложените
доводи в неговата въззивна жалба са за неправилност в обжалваната част на
съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на
вземанията на „Т.С.” ЕАД. Поддържа се, че липсва възникнало
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. Оспорва се
наличието на валиден договор с „Б." ООД за дялово разпределение, поради
което представените данни и отчети на уредите за отчитане на топлинна
енергия от топлинния счетоводител са недостоверни. В тази насока
доставената топлинна енергия до абонатната станция е разпределена
незаконосъобразно. Моли се да се уважи въззивната жалба като се отхвърлят
изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на сторените
разноски в съдебното производство.
Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД , не е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивната жалба. С нарочна молба от
06.12.2022 г. въззиваемият изразява становище за неоснователност на
въззвината жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Третото лице-помагач не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
2
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди,
като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1,
т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на
ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за
доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на
правото на собственост, респ. правото на ползване. В разглеждания случай е
правилно прието от районния съд за безспорно доказано валидно
възникналото договорно отношение между страните по делото за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за
ответника — А. Л. П. като собственик на процесния апартамент. От
събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява
по категоричен начин, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ
на А. Л. П. на посочения адрес – гр. София, кв. ****, аб. № 298677, е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда
етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка относно процесния период. Съгласно заключенията на
приетите в първоинстанционното производство съдебно - счетоводната и
съдебно-техническа експертизи, които районният съд обосновано е
кредитирал, през исковия период в процесния имот е ползвана топлинна
енергия за отопление на имот и такава е била начислявана от
топлофикационното дружество.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
изчислени в съответствие е разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към
пълния отопляем обем на сградата - етажна собственост. По наведените от
ответника възражения относно годността на измервателните уреди и
абонатната станция вещото лице е констатирало, че общият топломер,
монтиран в абонатната станция е преминал метрологични проверки за
определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.
Установява се, че за процесния период сградата е с непрекъснато
топлоснабдяване и ежемесечно отчитане на общия топломер в абонатната
станция. Установено е също така отчисляване за сметка на „Т.С." ЕАД на
технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на
топлинната енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби,
а измерването й е направено с преминали периодичен метрологичш контрол
уреди в абонатната станция. Въз основа на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на реално
доставеното количество топлинна енергия до топлоснабдения имот за
процесния период е 538,49 лева. Предвид изложеното обоснован се явява
3
изводът на районния съд, че процесните установителни искове са доказани по
основание и размер, като липсват данни длъжникът да е заплатил процесните
задължения.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са
уважени предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при
правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото
доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни са възражения на въззивника, обективирани във
въззивната жалба. Доколкото А. Л. П. е собственик на топлоснабдения имот,
то същият през процесния по делото период е имал качеството на клиент на
топлинна енергия, която закупува от „Т.С.“ ЕАД по силата на съществуващо
между тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за
заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия.
Напълно безпочвени и недоказани са твърденията, че друго лице, а не А. Л.
П., е ползвало процесния апартамент през процесния период.
Друго възражение се основава на твърдения за липсата на валиден
договор с „Б." ООД за дялово разпределение, поради което представените
данни и отчети на уредите за отчитане на топлинна енергия от топлинния
счетоводител са недостоверни, а доставената топлинна енергия до абонатната
станция е разпределена незаконосъобразно. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е
посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение
се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между „Т.С.” ЕАД
и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.
13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
4
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът
установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
разглеждания случай се установява по категоричен начин, че услугата е била
извършена.
Напълно неоснователни са и възраженията на въззивника, касаещи
твърдения за допуснато същество процесуално нарушение от страна на
районния съд – неоткриване на производство по реда на чл. 193 ГПК по
отношение на оспорени документи, представени от ищеца. Напълно
основателно районният съд е отказал да отрие нарочно производство по
оспорване по реда на чл. 193 ГПК на истинността на процесните фактури и
други документи, представени от „Т.С.” ЕАД. От А. Л. П. е направено
оспорване не на тяхната автентичност, а оспорване на тяхната
доказателствена стойност. Ето защо такова оспорване по същество на
частните свидетелстващи документи, каквито са например фактурите, не
предполага откриване на производство по чл. 193 ГПК. Отразените данни в
процесните документи, представени от „Т.С.” ЕАД, се потвърждават от
заключенията на приетите в първоинстанционното производство съдебно-
техническа и съдебно-счетоводните експертизи и изобщо не се опровергават
чрез ангажирани от насрещната страна доказателства.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на
разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за
особен представител, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37
ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и
5
неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
На същото следва да бъде присъден и внесения депозит за особения
представител на въззивника в размер на 150 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20136871 от
11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 12309/2019 г. на Софийски районен съд,
173 състав.
ОСЪЖДА А. Л. П. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с
ЕИК:**** сумата от 250 лева - разноски по водене на въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на „Т.С.“ ЕАД - „Б." ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6