Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            14.03.2018 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                       гражданско отделение

На петнадесети февруари                                              две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  5087 по описа за 2017 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „С.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на  „Ч.р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, съществуването на вземането, за което по ч.гр.д. № 1339/2017г. по описа на ВРС е издадената заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 14551.38 лв. (четиринадесет  хиляди петстотин петдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) – главница, представляваща платена авансово цена по неизпълнен и развален Договор от 06.07.2015 г. за доставка на два броя турбини за аерация на вода, която е посочена във фактура № **********/08.07.2015г., ведно със законната лихва считано от 31.01.2017 г., до окончателното изплащане на главницата и сумата от 2146,57 лв. (две хиляди сто четиридесет и  шест лева и петдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху 14551.38 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 18.12.2016 г.

В исковата молба се сочи, че по силата на писмен договор от 06.07.2015 г. „Ч.р.“ ЕООД продал на „С.1.“ ЕООД, ЕИК *********, два броя турбини за аерация на вода за цена от 24800 евро без ДДС, платима на 4 равни вноски с падеж на първата при подписване на договора, а на другите – на 14-то число от следващите три месеца след доставката.  Ищецът платил първата от вноските, за което му била издадена фактура №  **********/08.07.2015г., но ответникът не изпълнил задължението си за доставка на стоката. Поради неизпълнението, ищецът развалил договора с имейл по електронен път и с исковата молба. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил, поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като е изпълнил част от задължението си като е доставил една турбина на посочено от купувача място – язовир в землището на с. Д., обл. Б. В тази връзка са извършени допълнителни СМР и доставка на оборудване, които не били заплатени от ищеца. Втората турбина е изработена, но не е била доставена, доколкото в договора не е уточнено място на доставка и купувача въпреки отправените запитвания, не е посочил такова. Оспорва наличието на извършено плащане от купувача.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ЧГД № 1339/2017г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „С.1.“ ЕООД, ЕИК ********* против „Ч.р.“ ЕООД, ЕИК *********, за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства – Договор за доставка на турбини за аерация на водата от 06.07.2015г., фактура № ********** от 08.07.2015 г. на стойност 14 551.38 лева, два броя платежни нареждания   се установява, че:   на 06.07.2015 г. бил сключен писмен договор между „Ч.р.“ ЕООД - продавач и „С.1.“ ЕООД - купувач за продажбата на два броя турбини за аерация на вода за цена от 24800 евро без ДДС, платима на 4 равни вноски с падеж на първата при подписване на договора, а на другите – на всяко 14-то число от следващите три месеца след доставката.   На 08.07.2015г.  „Ч.р.“ ЕООД издал фактура с № **********/08.07.2015 г. на получетел „С.1.“ ЕООД за стока – първа вноска по договор от 06.07.2015 г. На 06.07.2015г. „С.1.“ ЕООД наредил по банков път превод на сумата от 14508 лв. в полза на „Ч.р.“ ЕООД на основание договор за доставка на турбини от 06.07.2015г., а на 14.07.2015г. - 43,38 лв. на основание остатък от първа вноска по договор за доставка от 06.07.2015г.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане  произтичащо от чл. 55 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 87 ЗЗД вр. чл. 327 ал.1 вр. чл. 318 ал. 1  ТЗ.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

            Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от  установяване от ищеца на обстоятелството за наличието на сключен договор за покупко-продажба между него и ответника относно два броя турбини за аерация на вода за цена от 24800 евро без ДДС, изрядността си по договора и развалянето му с волеизявление, което е достигнало до ответника, респ. последният следва да установи обстоятелството, че е доставил на ищеца стоките описани във фактура № **********/08.07.2015 г., който ги е приел или наличието на виновно неизпълнение от страна на купувача да му укаже съдействие за получаването на закупените вещи.

ВРС намира, че от обсъдените по-горе доказателства по делото се установи наличието на сключен между страните формален договор за търговска продажба на стоки - два броя турбини за аерация на вода за цена от 24800 евро без ДДС. Представените платежни нареждания обосновават извод за доказване на извършеното от купувача - ищец авансово плащане на част от дължима цена в размер на 14551,38 лв. в уговорения срок. Установява се и развалянето на договора извършено най-късно с исковата молба, препис от която е връчен на ответника.

Ответникът - продавач не твърди, респ. не доказа точно изпълнение на задължението му по договора, като в тази насока следва да се вземе предвид, че въпреки изрично  указаните му последствия по чл. 161 ГПК, не е осигурил необходимото съдействие за установяване на изложените от него твърдения.

Предвид изложените правни доводи, ВРС намира иска за главницата за изцяло основателен.

Съобразно с основателността на иска за главното вземане следва да се разгледа по същество и иска за акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер от 2146,57 лв. за период 16.07.2015г. до 18.12.2016г. /уточнен с молба от 03.05.2017г./, който съдът намира за недоказан. За да е налице забава в изпълнението на реституционно парично задължение по чл. 55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, договорната връзка трябва да е прекратена и кредиторът да е отправил покана за изпълнение към длъжника. Изискуемостта на вземането възниква от отпадане на основанието, но длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86 ал.1 ЗЗД от деня на поканата за изпълнение. Преди този момент няма основание да се счита, че длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл.84 ал.2 ЗЗД разпорежда, че когато няма определен ден за изпълнение, поканата на кредитора поставя длъжника в забава и от този момент той дължи обезщетение за вредите от забавеното изпълнение /в този см. пр. Решение № 47/31.03.2011г. по т.д. № 706/2010г.; Решение №270/06.07.2015г. по дело № 5923/2014г. на ВКС и др./

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси и адвокатско възнаграждение са в общ размер от 334 лв. в исковото производство и 849 лева в заповедното производство, като съразмерно на уважената част от иска, следва да се присъдят респ. 291,06 лв. и 739,86 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                Р   Е   Ш   И

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между „С.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и „Ч.р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 1339/2017г. по описа на ВРС е издадената заповед за изпълнение на парично задължение ДО РАЗМЕР НА сумата от 14551.38 лв. (четиринадесет  хиляди петстотин петдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) – главница, представляваща платена авансово цена по неизпълнен и развален Договор от 06.07.2015г. за доставка на два броя турбини за аерация на вода, която е посочена във фактура № **********/08.07.2015г., ведно със законната лихва считано от 31.01.2017г., до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2146,57 лв. (две хиляди сто четиридесет и  шест лева и петдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху 14551.38 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 18.12.2016 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Ч.р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумите от  291,06 лева, представляващи разноски по настоящото дело и  739,86 лева - разноски по ч.гр.д. № 1339/2017г. по описа на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: