Решение по дело №2430/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 341
Дата: 18 април 2017 г. (в сила от 18 май 2017 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20165530102430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 18.04.2017 г.                  Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                     Първи  граждански състав

На двадесет и първи март                                     Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Ж.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2430 по описа за 2016 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 16.09.2014 г., около 13:40 часа в гр. Стара Загора, на кръстовището на бул. Руски и ул. Генерал Гурко, МПС марка „Шевролет", модел „Калос", с peг. № СТ 5817 АТ, управлявано от Д.П.Д., не пропуснало пресичаща на пешеходна пътека М. Б. К., вследствие на което я блъснало и тя паднала на асфалта по гръб. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 12287-4598/19.09.2014 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора. Непосредствено след пътното произшествие на пострадалата била оказана лекарска помощ в СО при МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора. При инцидента пострадалата получила следните телесни увреждания: кръвонасядане на левия лакът; охлузване на десния лакът; кръвонасядане и оток на крайната фаланга на показалеца на дясната ръка; болезненост в основата на врата и лявата слабинна гънка. След изписването от болничното заведение М.К. продължила лечението си в домашни условия. Към настоящият момент здравословното й състояние било стабилизирано, но трайна последица за здравето й били болките в лявата й ръка при влошаване на времето и натоварване, които налагали да приема обезболяващи. В резултат на претърпяното ПТП здравословното състояние на М.К. се влошило, което дало отражение и на психиката й. Вследствие на изживения шок пострадалата се оплаквала от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня. Притеснявала се, че предвид получените травми, нямало да се възстанови напълно. Във връзка с лечението си пострадалата направила разходи в общ размер на 147.96 лв., за които разполагала със следните документи: Фактура № 308208/18.09.2014 г., издадена от МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД- Стара Загора, касаеща разходи за медицински прегледи на стойност 40 лева, придружена с касов бон; Фискален бон № 02354946, издаден от „Фармексперт" ООД, на стойност 13.07лв; Фискален бон № 02599106, издаден от „Нова трейд 2014" ООД на стойност 11.62 лв.; Фискален бон № 02628134, издаден от „Ултрафарм" ООД на стойност 10.42 лв.; Фискален бон № 02335332, издаден от „Пловдивфарма" ООД на стойност 15.60 лв.; Фискален бон № 02370256, издаден от „Загорафарм - Нели Николаева" - ЕТ на стойност 3.70 лв.; Фискален бон № 02548980, издаден от ЕТ „Сианна- Ив. Георгиева" на стойност 7.50 лв; Фискален бон № 02628134, издаден от „Ултрафарм" ООД на стойност 33.35 лв.; Фискален бон № 02335321, издаден от „Пловдивфарма" ООД на стойност 12.70 лв. Към датата на застрахователното събитие МПС марка „Шевролет", модел „Калос", с peг. № СТ 5817 АТ имало валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, с полица № 23114000113816/27.12.2013 г., валидна от 02.01.2014 г. до 01.01.2015 г., поради което на основание чл. 223 КЗ /отм./, била ангажирана отговорността на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД за обезщетяване на причинените на М. Б. К. имуществени и неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. На 31.03.2015 г. в представителство на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД М.К. подала претенция за обезщетение на причинените й имуществени и неимуществени вреди. По повод претенцията в ищцовото дружеството била образувана щета № 0411-440-0001-2015 г. На 27.04.2015 г. в „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД се провело заседание на медицинска комисията за разглеждане на претенцията на пострадалата за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. За работата на комисията бил съставен Протокол № 1/27.04.2015 г., видно от който било определено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от М. Б. К. в размер на 840 лв. На 05.05.2015 г. „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД изплатило сумата от 840 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вреди по щета 0411-440- 0001-2015, в резултат на ПТП, настъпило на 16.09.2014 г. Сумата била изплатена с Преводно нареждане 223566/05.05.2015 г. по сметка IBAN ***, открита при „Българска пощенска банка" АД, с титуляр „Бордо турс" ЕООД. Видно от служебна бележка, издадена на 30.03.2015 г. по описа на „БПБ" АД, сметка с IBAN ***а М. Б. К.. От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 12287- 4598/19.09.2014 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора било видно, че водачът на МПС марка „Шевролет", модел „Калос", с peг. № СТ 5817 АТ, е бил без свидетелство за управление на МПС. Предвид гореизложеното, на основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ за „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД бил налице правен интерес да претендира възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 840 лв. именно от Д.П.Д., както и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лв., или общо сумата от 855 лв. С Писмо изх. № A3 15-1547/08.05.2015 г. „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД отправило покана за уреждане на парични задължения до Д.П.Д., като видно от приложената обратна разписка, писмото не било връчено на получателя. Във връзка с процесната претенция, от името на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за горните суми срещу Д.П.Д. по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 1115/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. На 09.05.2016 г. ищецът получил съобщение, че по ч.гр.д. № 1115/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора било постъпило възражение от длъжника. Моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на пресъдено нещо, че Д.П.Д. му дължи сума в размер на 855 лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 840 лв. и направените ликвидационни разноски по щета в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК. Моли съда да му присъди сторените съдебни разноски в настоящото исково производство, както и в заповедното производство по ч.гр.д. № 1115/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора.

Ответникът Д.П.Д. оспорва предявения иск, както твърди, че не е причинил имуществени и неимуществени вреди на лицето М. Б. К., тъй като не е имало контакт между МПС, което е управлявал, и нея като пешеходец. Също така оспорва той да е бил причина за ПТП и за настъпили вреди. С оглед факта, че е управлявал МПС като таксиметров шофьор, оспорва твърдението, че е бил неправоспособен водач на 16.09.2014 г. Възразява срещу твърдението на ищеца, че е налице основание за прилагане на чл.274 КЗ /отм./. Моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан и да осъди ищеца да му плати направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1115/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 667/08.03.2016 г. за сумата 840 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0411-440-0001-2015 г., сумата 15 лева,  представляваща ликвидационни разноски, и законна лихва върху главницата  от 15.02.2016 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.274, ал.2 от КЗ /отм./, съгласно която застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. В разглеждания случай по делото не е спорно, че между страните е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по представената по делото полица № 23114000113816/27.12.2013 г., действаща за периода от 02.01.2014 г. до 01.01.2015 г. Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица  от 16.09.2014 г., издаден от  ОД на МВР - Стара Загора, сектор „ПП”, на 16.09.2014 г. около 13,40 часа в гр. Стара Загора на кръстовището на ул. Руски и ул. Ген. Гурко, управлявайки лек автомобил марка „Шевролет", модел „Калос", с peг. № СТ 5817 АТ, ответникът не е пропуснал стъпилата и пресичаща пешеходната пътека пешеходка М. Б. К., която е получила натъртвания по тялото. В протокола е отразено, че ответникът не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 500/2014 г.,  при прегледа на М. Б. К. са установени: кръвонасядане на левия лакът; охлузване на десния лакът; кръвонасядане и оток на крайната фаланга на показалеца на дясната ръка; болезненост в основата на врата и лявата слабинна гънка. Разпитаните по делото свидетели С.Н.К. и Т.Г.Т. потвърждават, че те са съставили и подписали оспорените от ответника констативен протокол за ПТП с пострадали лица  от 16.09.2014 г. на  ОД на МВР - Стара Загора, сектор „ПП” и съдебномедицинско удостоверение № 500/2014 г., с оглед на което съдът намира за доказана истинността на всички оспорени документи, за които е открито производство по чл.193 ГПК с протоколно определение от 14.12.2016 г. По делото е представено и влязло в сила наказателно постановление № 14-1228-002875/12.12.2014 г., с което ответникът е наказан за нарушения по чл.119, ал.1 ЗДвП и чл.150 ЗДвП.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че за обезщетяване на причинените вреди при процесното ПТП по искане на увреденото лице е била образувана щета № 0411-440-0001-2015 г. Било е определено обезщетение в размер на 840 лв., което е било изплатено на пострадалата с платежно  нареждане на 05.05.2015 г..

От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява, че през лятото на 2014 г. на ул.Руски в гр.Стара Загора е стъпила на пешеходна пътека и след като направила две крачки, била блъсната от кола. Пешеходната пътека била на открито място и преди да пресече, свидетелката се огледала. Таксиметровият автомобил слизал по ул.Руски и завивайки, я блъснал отзад. Свидетелката паднала по гръб и си ударила двете ръце. Сочи, че автомобилът е бил управляван от ответника. След произшествието свидетелката не можела да движи лявата си ръка и имала болки в кръста, които продължавали и до момента. За възстановяването си свидетелката направила разходи за рехабилитация, лекарства и лекарски прегледи.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 16.08.2014 г.  М. Б. К. е получила: контузия и кръвонасядане на левия лакът; охлузване на десния лакът; кръвонасядане и оток на крайната фаланга на втори пръст на дясната ръка. Според вещото лице описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Възстановителният период при правилно протичане на оздравителния процес е по-кратък от 30 дни, като през този период пострадалата е изпитвала болки и страдания. 

В първоначалното заключение на назначената по делото автотехническа експертиза прави извод, че когато пешеходката е предприемала пресичане на пешеходната пътека, за водача на процесния автомобил не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествие чрез аварийно спиране.  Съдът не възприема това заключение, тъй като изходните данни, въз основа на които са формирани изводите на експерта, не кореспондират със събраните доказателства. Вещото лице е приело, че пострадалата е направила само две крачки на пешеходната пътека, докато в показанията на свидетелката  М. Б. К. се сочи, че тя първо е стъпила на пътеката и след това е направила две крачки. В допълнителното заключение, с уточненията в с.з. на 21.03.2017 г., след отчитане на така установената фактическа обстановка, вещото лице сочи, че произшествието е било предотвратимо от страна водача, тъй като пешеходката е била извън опасната му зона за спиране. Съдът възприема този извод на допълнителната автотехническа експертиза, тъй като същия не противоречи с останалия доказателствен материал по делото.

При така установените обстоятелства съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Ответникът е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил марка „Шевролет", модел „Калос", с peг. № СТ 5817 АТ е нарушил правилото за движение, установено в чл.119, ал.1 от ЗдвП – като при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал  стъпилата на пешеходната пътека М. Б. К., като намали скоростта или спре. Противоправното поведение на ищеца при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с телесните увреждания на К., тъй като ако водачът не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до установените по делото телесни увреждания. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са не са ангажирани доказателства от ответника за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно от ответника. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на ответника следва изводът, че при извършване на деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП и телесни увреждания/, но е бил длъжен /задължения произтичащи от посочената  по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди и предотврати. Определеното от застрахователя обезщетение за причинените неимуществени вреди /дори цялата сума от 840 лв. да се отнася за него/ съответства на критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.  Тъй като няма разграничение в размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, не може да се установи дали застрахователят е възприел като относими всички представени доказателства за имуществените вреди, поради което обезщетението не следва да бъде намалявано със стойността на медикаментите, които според заключението на съдебномедицинската експертиза нямат отношение към травматичните увреждания на пострадалата.

По изложените съображения съдът намира, че в разглеждания случай са налице предпоставките по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./  за възникване в полза на ищеца на вземане към ответника за сумата 840 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0411-440-0001-2015 г. и сумата 15 лева,  представляваща ликвидационни разноски. Последните са дължими съобразно общото правило за обхвата на регресната отговорност, установено в чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Ето защо предявеният иск по чл.415 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното производство - в размер на 205 лева, както и в настоящото производство - в размер на 1305 лева, представляващи държавна такса,    адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещи лица и разноски за възнаграждение на особен представител. 

Воден от горното, съдът

 

  Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.Д. *** съществуването на вземането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София, ул.Света София 7, ет.5, ЕИК *********, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, за сумата 840 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0411-440-0001-2015 г., сумата 15 лева, представляваща ликвидационни разноски, и законна лихва върху главницата от 15.02.2016 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 667/08.03.2016 г. по ч.гр.д.№ 1115/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Д.П.Д. *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.София, ул.Света София 7, ет.5, ЕИК *********, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, сумата 205 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 1305 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :