СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
6651 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 60651/11.03.2019 г. по
гр. д. № 81292/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 43ти състав, е
разпределено ползването, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на сутеренен етаж от
къща, обозначен с букви АБВГДЕЖЗА, отразени на скицата към заключението по
първоначалната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Г.,
находяща се в дворно място в гр. София, Столична община, район „Слатина„ ул. „******(стар
№ 12), съставляващо УПИ Х-185 от кв. 197 по действащия регулационен план на м.
„Подуяне – Редута“, с площ от 328 кв.м., съобразно варианта по първоначалната
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Г. и скица към
нея, като Д.И.Ч. и И.Ч. получават за ползване дял I, с полезна площ от 26.84
кв. м., обозначена по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-1 и по цифри 9-10-11-12-9, В.Д.Ч., А.С.Ч.
и С.В.Ч. получават за ползване дял II, с полезна площ от 26.86 кв. м.,
обозначен по цифри 13-14-15-16-13 и по цифри 17-18-19-20-17. Неразделна част от
решението е скицата към първоначалната съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. В.Г. (л. 80), подписана от председателя на състава.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
името на ищците Д.И.Ч. и И.Ч., чрез адв. К., е депозирана въззивна жалба с вх. №5059785/04.04.2019
г. срещу първоинстанционното решение в неговата цялост с твърдения за
неправилност. В жалбата се посочва, че извършеното разпределение на ползването
на съсобствения между страните имот е несправедливо и неудобно, като несъответства
на реалното съдържание на правата на двете групи съсобственици. Излагат се
твърдения, че предоставеният за ползване от ответниците дял е с по-висока
стойност, като същите получават обособено реално съществуваща жилищна площ, която
могат да отдават под наем, а за ищците били отредени за ползване само
помещения, чието предназначение е за складови помещения. Подчертава се, че
ищците изрично са изразили предпочитание именно за тях да бъде определена за
ползване лявата част от процесния имот, а ответниците не са заявили изрично
своите предпочитания. Предвид изложеното, се моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде
извършено разпределение справедливо и за двете страни, като под условие на
евентуалност се моли да бъде приет вариант, според който всяка от двете групи
собственици да ползва целия имот за период от 1 година.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от
името на В.Ч., А.Ч. и С.Ч., чрез адв. К., е подаден отговор на въззивната
жалба, в който се оспорват доводите на въззивниците и се поддържа, че
постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и съобразено с
фактическото ползване на процесния имот. Поддържа се, че избраният вариант е
най-удобен и за двете страни, предвиденото изграждане на преграда в избрания
вариант е най-лесно и евтино, докато вторият вариант предпочитан от ищците би
създал изключително неудобство. В отговора е изразено и несъгласие с
предложения за първи път в жалбата начин на разпределение на ползването, а
именно имотьт да се ползва една година от ищците и една година от ответниците.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на
въззиваемите бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
СРС, Гражданско отделение, 43 състав
е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
От нотариален акт за суперфиция - даване право на
строеж № 122, том VIII, дело № 1428/68 г. по описа на Хр. О., нотариус при
Софийски народен съд, се установява, че Н.К.Ч. е отстъпила на синовете си И.Д.Ч.
и В.Д.Ч. правото си да построят върху нейното собствено дворно място, находящо
се в землището на гр. София, ул. “******, образуващо парцел X в кв. 197, м. “Подуяне-Редута“,
с площ от 328 кв. м., една масивна двуетажна жилищна сграда, застроена на около
90 кв. м. съгласно утвърдения план и издаден позволителен билет № 41 от
29.02.1968 г., като В.Д.Ч. ще построи първият етаж, а И.Д.Ч. ще построи втория
етаж от сградата. Съгласно нотариалния акт Н.К.Ч. си запазва правото на
надстрояване на трети етаж на построената от И.Д.Ч. и В.Д.Ч. двуетажна масивна
жилищна сграда.
От представения по делото нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 063, том III, рег. № 5932, село № 382/2007 г.
по описа на Д.Т., нотариус с район на действие Районен съд - гр. София се
установява, че И.Д.Ч. и съпругата му Д.И.Ч. са признати за собственици на
основание отстъпено и реализирано право на строеж и разрешение за строеж на
пристройка и надстройка, върху следния недвижим имот, а именно: втори етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, Столична община,
район „Слатина“, на ул. “******, стар № 12, със застроена площ от 117,30 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ Х-185,
от кв. 197 по плана на гр. София, местност „Подуяне-Редута“, целият от 328 кв. м.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване
първоинстанционният съд е обявил обстоятелствата, че страните са съсобственици
на процесния сутеренен етаж, при квоти, както следва: ищците Д.И.Ч. и И.Д.Ч. –
1/2 ид.ч., ответникът В.Д.Ч. - 1/6 ид. ч., ответницата А.С.Ч. - 1/6 ид. ч., а
ответникът С.В.Ч. - 1/6 ид. ч., както и че към настоящия момент процесният
сутеренен етаж се ползва от ответниците по делото.
По делото са представени работен проект за
пристрояване и надстрояване на жилищна сграда от април 1992 г. /л. 14-20/,
протокол № 12/01.09.1992 г. за определяне на строителна линия и ниво /л. 101/,
разрешение за строеж № 131/20.07.1992 г. /л. 102/ и заверен препис от одобрения
архитектурен план на процесния недвижим имот от 1968 г. /л. 144/.
Видно от представеното по делото и влязло в законна
сила на 16.06.2014 г. решение № 1-1-6/04.02.2009 г., постановено по гр. д. №
19256/2007 г. по описа на CPC, I ГК, 35-ти състав и приложената към него скица,
приподписана от съдията, потвърдено с решение 1206/24.02.2014 г. по гр. д. №3137/2009
г. по описа на СГС е, че Д.И.Ч. и И.Д.Ч. са признати за собственици на
основание реализирано право на строеж на недвижим имот – ½ ид.ч. от сутеренен етаж на къща, обозначен с букви АБВГДЕЖЗА, отразени на
скицата към заключението на вещото лице М. М., представляваща неразделна част
от съдебното решение, състоящ се от склад със светла площ от 9,20 кв. м.,
вътрешен гараж със светла площ от 49,00 кв. м., перално помещение със светла
площ от 15,30 кв. м. и стълбищна площадка със светла площ от 5,50 кв. м., и
коридор с площ от 4,50 кв. м., находящи се в дворно място в гр.София, ул. “******,
съставляващо УПИ Х-185 от кв. 197 по действащия регулационен план на м “Подуяне-Редута“,
с площ от 328 кв. м.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа
експертиза, като вещото лице след запознаване с материалите по делото и оглед
със заснемане на процесния недвижим имот, е дало заключение, че възможен
вариант за разделяне на два дяла по 1/2 част за ползване на описаните в
констативно-съобразителната част от експертизата помещения в сутерена на
сградата, попадащи в обхвата по буквите АБВГДЕЖЗА, съгласно приетото заключение
на в.л. М., е както следва:Дял 1: Склад/мазе/до стълбището - 10,19 кв. м.;
Вътрешната част от Гаража - 16,65 кв. м., всичко Дял I - 26,84 кв. м.
Предложило е достъп до помещенията , включени в Дял I да може да се осъществява
от входната площадка със стълбището и по коридора. В Дял 2 вещото лице е
определило перално помещение -15,56 кв. м. и външна част от Гаража - 11,30 кв. м.,
всичко Дял II - 26,86 кв. м. Вещото лице е посочило, че достъп до помещенията,
включени в Дял II може да се осъществява по следния начин: за „пералното
помещение” и „котелното” - от входната площадка със стълбището и по коридора;
за частта от гаража - през входната гаражна врата откъм улицата. Според вещото
лице при така извършеното допълнително пристрояване на части, придадени към
гаража и към „пералното помещение”, ползвани от ответниците и невключени в
обхвата по буквите АБВГДЕЖЗА, не е възможен друг вариант за самостоятелно
разделяне на помещенията за ползване без да има замени или преустройства.
По делото е допусната и изслушана допълнителна СТЕ,
възложена и изготвена по искане на процесуалния представител на ищците, относно
възможността за изготвяне и на втори вариант за разпределение на процесния
сутерен. Видно от заключението е, че вещото лице е предложило в Дял I да бъдат
включени склад /мазе/ до стълбището - 10,19 кв. м. и перално помещение - 15,56
кв. м., всичко - 25,75 кв. м., а в Дял II да бъде включен гараж - 27,95 кв. м.
Вещото лице е констатирало, че при това положения Дял II е по-голям от Дял I с
1,10 кв. м. В разпита си пред съда вещото лице е заявило, че ако се възприеме
този вариант, няма да има достъп до гаража и ще се намали дължината на
помещението. Трябва да се направи стена и да се затвори вратата към гаража.
По делото е изслушана втора допълнителна
съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е дало констатации относно
наличието на отводнителен сифон в процесните помещения, място на преминаване на
водопроводни комуникации, ревизионен отвор за комина за парното отопление и
местонахождение на цистерна за складиране на гориво за парното отопление в
сградата.
Пред въззивния съд е допусната допълнителна
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ако се
приложи вариантът, предложен в допълнителната съдебно-техническа експертиза,
следва от предложения дял 2 да отпадне понятието „гараж“, което да бъде
заменено със „складово помещение“ и да бъде изградена стена между т. 9 и т.
10от скица, приложение № 1 към СТЕ. Посочило е, че входът за този гаража
преминава през част от сградата, която не е предмет на разпределение на ползване
в производството, както и че не е наличен разумен трети вариант за разпределяне
правото на ползване.
От събраните по
делото доказателства се установява, че страните са съсобственици на процесния
имот при равни квоти.
Спорният въпрос по делото е за начина на разпределение
на процесния недвижим имот.
Първоинстанционният съд е приел, че най-подходящо и
удобно за страните би било разпределението, посочено в първоначалното заключение
по съдебно-техническата експертиза.
Въззивният състав намира извършеното разпределение за неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ - чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или
взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява
спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите,
когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата
вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването
на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в
съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота,
както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва
да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на
всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и
незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.
При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и постройки на допълващо
застрояване, фактическото положение до възникване на спора и предназначението
на имота, като няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било
бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. Правно
ирелевантна за производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е законността на изградени в имота постройки - виж например
Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК,
Решение № 409 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., І г. о., ГК.
Посоченият от вещото лице вариант в
първоначалната съдебно-техническа експертиза съответства на дяловете на страните в съсобствеността. Същевременно същият, за да бъде приложен, изисква да
бъдат отделени площи от гаража към съответните дялове, посредством изграждането
на стена разположена по средата на определената гранична линия.
Предложеният от вещото лице вариант в допълнителната съдебно-техническа експертиза също съответства
на дяловете на страните в съсобствеността, като не налага задължителни преустройства в
процесния имот и запазва установеното фактическо положение.
При преценка на предложените два варианта от вещите
лица, въззивният съд намира, че вариантът в допълнителната съдебно-техническа
експертиза е най - удачен, защото същият съответства на обема на съпритежаваните
от страните права, на фактическото ползване на имота към момента и дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно ползване на
мястото. Този вариант удовлетворява
напълно изискванията на закона и практиката на ВКС за съобразяване на дяловете
на страните във вещта, запазване на установеното фактическото положение, както
и се създават възможности за спокойно и безпрепятствено ползване на сградите и
площите. Посоченият вариант не създава неудобства, отразява съществуващото на място,
извършено от ответниците застрояване, осигурява достъп до собствените им сгради и възможност за
обслужването и поддържането им.
Във връзка с посоченото от районния съд, че при кредитирания вариант в допълнителната
съдебно-техническа експертиза, няма да има достъп до гаража, следва да бъде посочено, че вещото лице по назначената от въззивния съд експертиза
изрично е посочило, че има и друг подход към процесния обект, през който може
да мине автомобил. Съдът няма задължение да
предоставя възможност на всеки от съсобствениците за паркиране на МПС, респ. за осигуряване на гараж. Поддържаният от ответниците вариант не е съобразен с
полезността на разпределените площи и не е подходящ.
За пълнота на
изложението, съдът намира, че сам по себе си фактът, че приетото от съда разпределение
не удовлетворява предпочитанията на всички страни за това кой коя част да ползва от имота, не е
основание да се приеме, че съдебното решение е неправилно. Напротив,
производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е спорна
съдебна администрация, която има за цел да разреши именно невъзможността на
страните да постигнат съгласие как да ползват съсобствения си имот.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде отменено.
По
разноските:
В
производство по разпределение на ползването на съсобствен имот страните трябва
да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за допуснати от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения
за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени (в
този смисъл решение № 275/30.10.2012 г. по гр. дело № 444/2012 г. на ІІ г. о.
на ВКС). Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, защото
съдебното решение ползва всички страни и в първоинстанционното производство те
понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертизи се разпределят според правата в
съсобствеността.
При обжалване обаче отговорността за разноски се
разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена
или срещу която жалбата е уважена. Поради това, с оглед изхода на спора, в
полза на въззивниците следва да се присъдят сторените разноски. Последните са представили списък по чл. 80 ГПК и
претендират сумата от 160 лв. - държавна такса, сумата от 200 лв. - депозит за
вещо лице и сумата от 1 000 лв. - адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло и в брой, което
има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането му. Направеното от въззивамата страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност за адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, поради което и същото следва да бъде
намалено до размер на сумата от 600 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 60651 от 11.03.2019 г. по гр. д. №
81292/2015 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, с което е разпределено ползването, на основание чл.
32, ал. 2 ЗС, на сутеренен етаж от къща, обозначен с букви АБВГДЕЖЗА, отразени
на скицата към заключението по първоначалната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В.Г., находяща се в дворно място в гр. София,
Столична община, район „Слатина„ ул. „******(стар № 12), съставляващо УПИ Х-185
от кв. 197 по действащия регулационен план на м. „Подуяне – Редута“, с площ от
328 кв.м., съобразно варианта по първоначалната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В.Г. и скица към нея, като Д.И.Ч. и И.Ч.
получават за ползване дял I, с полезна площ от 26.84 кв. м., обозначена по
цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-1 и по цифри 9-10-11-12-9, В.Д.Ч., А.С.Ч. и С.В.Ч.
получават за ползване дял II, с полезна площ от 26.86 кв. м., обозначен по
цифри 13-14-15-16-13 и по цифри 17-18-19-20-17, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на
сутеренен етаж от къща, обозначен с букви АБВГДЕЖЗА, отразени на скицата към
заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. В.Г., и приподписана от състава на въззивния съд, находяща се
в дворно място в гр. София, Столична община, район „Слатина„ ул. „******(стар №
12), съставляващо УПИ Х-185 от кв. 197 по действащия регулационен план на м.
„Подуяне – Редута“, с площ от 328 кв.м., съобразно варианта по допълнителната
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Г. и скица към
нея, като В.Д.Ч., А.С.Ч. и С.В.Ч. получават за ползване дял I, с полезна площ
от 25.75 кв. м., обозначена по цифри 9-10-11-12-9 и по цифри 13-14-15-16-13, а Д.И.Ч.
и И.Ч. получават за ползване дял II, с полезна площ от 27.95 кв. м., обозначен
по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-1.
ОСЪЖДА В.Д.Ч., ЕГН **********, да заплати на Д.И.Ч., ЕГН **********,
и И.Ч., роден на *** г. сумата от 320 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА А.С.Ч., ЕГН **********, да заплати на Д.И.Ч., ЕГН **********,
и И.Ч., роден на *** г. сумата от 320 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА С.В.Ч., ЕГН **********, да заплати на Д.И.Ч., ЕГН **********,
и И.Ч., роден на *** г. сумата от 320 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.