№ 203
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000732 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260057/12.04.2021г., постановено по търг.д. №185/2019г.
по описа на окръжен съд П., са отхвърлени предявените обективно съединени
искове от „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу О.В., Булстат ********* за
заплащане на сумата от 140 991.08лв. с ДДС, представляваща възнаграждение
по сключен между страните договор за възлагане на обществена поръчка от
16.02.2009г. за извършени услуги за август 2016г. по част „Чистота“ на
стойност 107 657.75лв. с ДДС и по част „Озеленяване“ на стойност 33
333.33лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане на сумата
от 40 887,41лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за. м.август 2016г. в размер на законната лихва за периода
от 21.10.2016г. до датата на предявяване на иска-02.09.2019г. „Е.-Т.“ ЕООД е
осъдено да заплати на О.В. деловодни разноски в размер на 6 200лв.
С решение №260090/11.06.2021г. е оставена без уважение молбата на
ищеца „Е.-Т.“ ЕООД за допълване по чл.250 от ГПК или за ПОПРАВКА НА
1
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в съдебно решение на Окръжен съд
гр.П. от 12.04.2021г., в диспозитива на което да се посочи,че предявеният
евентуален иск не подлежи на разглеждане.
Срещу постановеното по съществото на спора решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Е.-Т.“ ЕООД. Твърди се, че решението е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
необоснованост и противоречие с материалния закон. Като процесуално
нарушение се сочи неизпълнение на изискването на чл.143 и чл.145 от ГПК и
неизясняване на фактическата обстановка в първото по делото заседание,
недаване на указания на ответника да конкретизира общите си възражения по
основателността на иска. В тази връзка се твърди и непълен доклад по делото
и неправилно разпределение на доказателствената тежест. Като процесуално
нарушение се сочи и недопускане на относими и своевременно заявени от
ищеца доказателствени искания. Твърди се, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по незаявени от ответника възражения, а именно възражения за
изцяло неизпълнен договор, каквото не е било въведено от ответника.
Ответникът не е твърдял, че ищецът не е водел отчетни книги по чл.44 от
ЗУО, като необосновано първоинстанционният съд е приел, че такива не са
водени, без да даде необходимите указания в тази насока. Въведено е
оплакване, че решението е немотивирано, тъй като съдът не е изложил мотиви
защо кредитира гласните доказателства – показанията на св. Т., която, според
жалбоподателя е заинтересовано от изхода на спора лице, като не е оценил
правилно и показанията на свидетеля М., а гласните доказателства не са
обсъдени в съпоставка със заключението от съдебнотехническата и
съдебносчетоводната експертиза. Изложени са подробни съображения за
необсъждане от страна първоинстанционния съд и неправилна преценка на
относими към спора доказателства. Изразено е несъгласие с изводите на
окръжния съд, че работата по договора за изработка не е изпълнена и се
твърди че същите са необосновани. Твърди се, че при отхвърлянето на
главните искове, съдът неправилно не се е произнесъл по предявените
евентуални такива. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковете да бъдат уважени при условието на тяхното
съединяване. Предявени са доказателствени искания, уважени от въззивната
инстанция при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК.
2
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна – О.В., се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Въззиваемата
страна не предявява доказателствени искания.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.-Т.“ ЕООД и срещу решение
№260090/11.06.2021г. с оплакване за неговата неправилност.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна – О.В., се оспорва подадената въззивна жалба срещу решение
№260090/11.06.2021г.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона
форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявена
искова молба от „Е.-Т.“ ЕООД срещу О.В., с която е предявен осъдителен иск
на договорно основание – чл.287 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от
ЗЗД и чл.258 от ЗЗД и акцесорна претенция за обезщетение за забава, както и
евентуален иск на извъндоговорно основание /чл.60 от ЗЗД/.
Ищецът в първоинстанционното производство основава претенцията си
на наличието на договорни отношения между страните, произтичащи от
договор за възлагане на обществена поръчка №31/16.02.2009г., с предмет
-сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията
на О.В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване,
включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и
озеленяване; почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна
пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране.
Ответната община се е задължила да заплаща възнаграждение, определено в
чл.9 и в ценова оферта, неразделна част от договора, като договорът е със
3
срок на действие до 01.03.2019г. Редът за приемане на възложената работа е
регламентиран в чл.10 от договора. Твърди се, че през м. август 2016г.
ищецът извършил съответните услуги, предмет на договора, както в частта
„Чистота“, така и в частта „Озеленяване“ – посочени по видове. Ответникът е
отказал да подпише протоколи за действително извършените видове и
количества работи за процесния месец. Ищецът изпратил до възложителя
нотариална покана с предоставен 14-дневен срок за възражения по
изпълнението, като такива не били направени. Последното обстоятелство
било удостоверено и в констативен протокол на нотариус, а в срока по
чл.303а ал.4 ТЗ, ответникът не възразил срещу изпълнението в качествено
или количествено отношение, поради което работата следвало да се счита за
приета. Изпълнителят издал две проформа фактури – с
№**********/03.10.2016г., на стойност от 107 657,75лв. - за извършената
работа по договора в част „Чистота“ и с №*********/03.10.2016г., на
стойност от 33 333, 33лв. - за извършената работа в част „Озеленяване“.
Фактурите били изпратени с нотариална покана и съответно получени от
ответника, като общата им стойност от 117 492,57лв. без ДДС /140 991,08лв. с
ДДС/ съвпадала с размера на предвиденото дължимо възнаграждение по
договора на месечна база. Позовава се и на длъжникова забава, като за
момент на изискуемост на вземанията се сочи 30.09.2016г., при което
длъжникът е изпаднал в забава от 21.10.2016г., когато изтекъл срокът от
връчената му втора нотариална покана и съставен констативен протокол на
нотариус. На това ищецът основава правото си на обезщетение по реда на
чл.86 от ЗЗД - законната лихва, върху неплатеното възнаграждение за м.
август 2016г. в размер на 40 887.41лв. Искането, с което е сезиран съдът, е да
се постанови решение, с което ответната община да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 140 991,08лв., представляващо възнаграждение по
договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009г. за извършване на
услугите по почистване - дейност „ЧИСТОТА“ по офертата към договора за
месец август 2016г. и за извършване на услугите по озеленяване - дейност
„ОЗЕЛЕНЯВАНЕ“ за месец август 2016г.; сумата от 40 887,41лв. -
обезщетение в размер на законната лихва върху неплатеното възнаграждение
за месец август 2016г. за периода от 21.10.2016г. до датата на предявяване на
иска; ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска до окончателното и изплащане. При условието на евентуалност е
4
предявен осъдителен иск на извъндоговорно основание за сумата от
117 492,57лв., представляваща стойността на извършените от ищеца разноски
при условията на чл.60 и сл. от ЗЗД по водене на чуждата работа за м. август
2016г. - сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на
територията на О.В., поддържане чистотата на всички територии за
обществено ползване, включително нерегламентираните сметища,
поддържане на зелените площи и озеленяване; сумата 34 072,86лв. -
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от
21.10.2016г. до датата па предявяване на иска; ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане.
След оставяне на исковата молба без движение, евентуално предявеният иск е
за сумата от 98 439,32лв. и лихва за забава - 28 547.40лв., считано от
21.10.2016г. до датата на предявяване на иска.
С отговора на исковата молба ответникът - О.В., е оспорил предявената
искова претенция. Въведено е възражение за нищожност на договора,
предвид постановено и влязло в сила съдебно Решение №2779/03.02.2010г.,по
адм. дело № 8216/2009г.на Върховен административен съд на Република
България, с което са отхвърлени жалбите на О.В. и „Е.Т.“ ЕООД срещу
Решение №452/12.05.2009 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-
209/210/212/2009г.,с което са обявени за нищожни Решение
№1929/17.12.2008г.на Кмета на общ.В. за откриване на процедура за
възлагане на обществена поръчка и Решение № 159/16.02.2009 г. на Кмета на
О.В. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на същата
обществена поръчка, открита с Решение № 1929/17.12.2008 г. на Кмета на
общ. В.. Въведено е общо възражение, че изпълнителят не е извършил
възложената работа, за която е издал проформа фактурите. Проформа
фактурите не са приети от О.В., тъй като няма основание за плащането им,
като не са подписани и приемо-предавателни протоколи. Заплащането на
извършените работи се извършва след приемането на извършената работа от
възложителя въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от
възложителя протокол за действително извършени видове и количества
работи /съгласно чл.10,ал.1 от сключения Договор/. /С отговора на исковата
молба ответникът е предявил възражение за прихващане на евентуално
присъдените с решението суми със сумата от 331 855лв., представляваща
дължимата от ищеца продажна цена за предоставените от О.В. при
5
сключването на договора съдове за смета именно: контейнери за смет КС-4 -
4 куб.м.- 146 броя; контейнери тип „Бобър“ -1,1 куб.м. - 449 броя; друг тип
контейнер КС - 1 куб.м. - 105 броя; кофи тип „Мева“ - 6086 броя., което не е
прието за разглеждане с определението по чл.374 от ГПК/.
След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с въззивната жалба, настоящата
инстанция намира следното:
Доколкото права и задължения може да породи само валиден договор,
то /макар и неподдържано с отговора на въззивната жалба/ следва да се
обсъди възражението на ответника за нищожност на договора от 16.02.2009г.
Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд за наличие на
валидно възникнало договорно правоотношение. Твърденията за нищожност,
въведени в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба
са следните: договорът е нищожен, поради това че с влязло в сила решение
№2779/03.02.2010г. по адм. дело №8216/2009г. на ВАС са обявени за
нищожни решението за откриване на процедура по възлагане на обществена
поръчка и за избор на изпълнител, въз основа на които е сключен договорът
за възлагането й, поради което липсват елементи от сложния фактически
състав на процедурата по възлагането. С решение №2779/03.02.2010г. по адм.
дело №8216/2009г. на ВАС е потвърдено решение №452/12.05.2009г. на КЗК,
с което са обявени за нищожни решение №1929/17.12.2008г. на кмета на О.В.
за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на
ЗОП, както и решение №159/16.02.2009г. за класиране на участниците и
обявяване на изпълнител на обществената поръчка, поради допуснати
нарушения на ЗОП от възложителя при откриване на процедурата по
обявяване на обществената поръчка. Договорът за обществена поръчка е със
смесен, сложен фактически състав, съчетава административнопрвани и
гражданскоравни елементи. Въпреки че от административноправен аспект е
констатирана нищожност на предхождащи сключването на договора
административни актове – решение №1929/17.12.2008г. на кмета на О.В. за
откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП,
както и решение №159/16.02.2009г. за класиране на участниците и обявяване
на изпълнител на обществената поръчка, то самият договор, като
гражданскоправен елемент от сложния фактически състав, като
6
правопораждащ юридически факт валидно обвързва подписалите го страни –
т.е. – валидно възникнало е задължението на изпълнителя да изпълни
възложената му работа, респективно – валидно възникнало е задължението на
възложителя да заплати уговореното възнаграждение.
Според очертания в чл.1 предмет на договора О.В. – възложител, е
възложила, а „Е.Т.“ ЕООД – изпълнител, е приел да извърши срещу уговорено
възнаграждение, следните дейности: сметосъбиране и сметоизвозване на
твърди битови отпадъци на територията на О.В., поддържане на чистотата на
всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните
сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; Почистване на
тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа, от сняг и лед
при зимни условия, опесъчаване и лугиране. Срокът на изпълнение на
договора е 10 годишен. Съгласно чл.10 ал.1 от договора, заплащането на
извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане на същите от
възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от
възложителя протокол за действително извършените видове и количества
работи.
Договорът за обществена поръчка №31/16.02.2009г., сключен при
специалните условия на ЗОП /отм./ притежава правните характеристики на
договор за изработка. Един от основните компоненти на договор за изработка
е приемане на извършената работа от възложителя по смисъла на чл.264 от
ЗЗД. Приемането на работата обхваща два момента – фактическото
получаване на изработеното и изявление, че то съответства на възложеното.
Няма спор че изявления в тази насока – по приемане на възложената работа,
от страна на възложителя не е изразено. Не са съставени двустранни
протоколи според правилото, разписано в клаузата на чл.10 от договора. По
смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД приемането на възложената работа е не само
право, но и задължение на възложителя, като съгласно ал.2, това е и моментът
или етапът от развитието на договорните отношения, при който възложителят
можи до направи възражения по изпълнението. В този смисъл несъставянето
на протоколи по чл.10 ал.1 от договора не води автоматично до извод, че
работата не е изпълнена. Аргумент в тази насока са на първо място
приложените като доказателства по делото протоколи наименовани
„Информация за извършена дейност“ по конкретни дати от м.август 2016г.
7
/л.384 и сл. от делото/, неоспорени от ответника. Същите са съставени само
от изпълнителя, съдържат подробна информация за извършената работа и
изпратени на възложителя, получени от него – с вх.дата и печат на общината.
Всички тези протоколи обаче са върнати от общината с две писма, с изх. дати
12.09.2016г. и 07.10.2016г., съдържащи единствено изявлението „….връщаме
изпратените от вас протоколи, тъй като О.В. няма основание да предприеме
действие по тях“. Така обективираното изявление обаче не може да се приеме
като възражение по неприемане на изпълнената работа или като възражение
за некачествено или непълно изпълнение. С оглед естеството на възложената
работа, при която не могат да се проявят скрити недостатъци, това е бил
моментът възложителят конкретно да възрази по всеки един от протоколите,
че работата не е изпълнена или че е некачествено изпълнена. Нещо повече –
поради бездействието на възложителя да приеме, включително и да възрази
по изпълнението на работата, изпълнителят е изпратил до възложителя
нотариална покана, връчена на последния на 09.09.2016г., с която, поради
неподписан в уговорения срок коефициент за извършената от изпълнителя
работа от възложителя, последният е поканен да направи в 14-дневен срок от
получаването й евентуални забележки относно дейността на ищцовото
дружество през месец август 2016г. по пера, като е указано, че при липса на
отговор ще се счита, че възложителят няма забележки и работата е приета. В
посочения срок Общината не се е явила на указаната в нотариалната покана
среща, което е отразено в Констативен протокол от 27.09.2016г. на нотариус,
рег. №*** от НК. Последвала е втора покана, връчена на 06.10.2016г., с която
ответната Община е уведомена от изпълнителя, че при липса на възражения
относно количеството и качеството на работата същата дължи заплащане на
нейната стойност в размер на 140 991,08лв. съгласно два броя фактури за
дейностите през месец август 2016г. Заплащането на сумата е определено да
се изпълни в нотариалната кантора на нотариус Ц. на 21.10.2016г. от 10,40
часа. На указаната в нея дата и час не се е явил представител на ответната
община, за което е съставен Констативен протокол №125 от 21.10.2016г. на
нотариус Ц.. Изпратените два броя проформа фактури са върнати на ищеца с
писмо от 11.10.2016г. на Общината В., с изявлението, че последната няма
основания да ги осчетоводи.
Само при тези данни е налице основание за прилагане презумптивните
последици, визирани в разпоредбите на чл.264 ал.3 от ЗЗД и чл.303а ал.4 от
8
ТЗ, по смисъла на които, при липса на възражение, работата се счита за
приета.
Освен това следва да се посочат и констатациите от заключението от
допуснатата по делото съдебноикономическа експертиза. Съгласно същото за
м.август О.В. е подала информация за 1080 тона депониран отпадък, за което
количество дължи отчисления в размер на 2613,60лв. на основание чл.60 от
ЗУО и в размер на 38 880лв. на основание чл.64 от същия закон.
Отчисленията по чл.60 от ЗУО са месечни отчисления, дадени като
обезпечение за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез
депониране, давани от всеки собственик на депо, а отчисленията по чл.64 от
ЗУО са за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за
неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци. За м.август 2016г.,
както и за целия период 2015г. - 2016г. Общината не е изпълнявала
задълженията си за внасяне на дължимите отчисления, поради което е
издаден АУПДВ №1/12.03.2018г. на директора на РИОСВ за събиране на
задълженията по чл.64 от ЗУО, което обаче представлява административно
нарушение. В счетоводните регистри на ищеца няма обособена аналитична
отчетност за извършваните услуги в О.В., но не е налице законово основание
за това. Представена на вещото лице е счетоводна справка за разходи през
м.август 2016г. в общ размер на 96810,05лв., от които амортизации -
16653,48лв., горива и смазочни материали - 18808,04лв., резервни части и
ремонти -7368,76лв., консумативи - 1195,89лв. и работни заплати
52 783,89лв.
Не на последно място, съгласно приетото по делото заключение от
съдебнотехническа експертиза на вещото лице Й. се установява, че за
процесния период е водена отчетна книга от Е.-Т.“ ЕООД. Същата е
представена, прошнурована и страниците й са номерирани за заверка в
РИОСВ – П. със заявление от 20.01.2015г. Заверката е извършена на
20.01.2015г. В Изпълнителна агенция по околна среда са постъпили годишен
отчет за депониране на отпадъци за 2016г. По информация на обмщина В. за
процесния период няма съставени предписания и актове за установяване на
административни нарушения, наказателни постановления за налагане на
санкции или налагане на принудителни административни мерки. /По повод
разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, че не му е
представена отчетна книга по Приложение №2 от Наредба №1 от 04.06. 2014г.
9
за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, ищецът е заявил
доказателственото искане, поддържано и с въззивната жалба за налична
заверка на тези книги в РИОСВ М../
Дейностите по събиране и депониране на битови отпадъци са
специфични дейности, поради което юридическите лица, извършващи тези
дейности са задължени да водят строга отчетност. Тази отчетност се
обективира в отчетни книги – чл.44 ал.1 от ЗУО и годишни отчети – чл.44
ал.6 от ЗУО, която строга отчетност, според заключението от
съдебнотехническата експертиза, е водена от дружество „Е.Т.“ ЕООД, което
заключение е компетентно изготвено и не е оспорено от страните. Съгласно
чл.44 ал.1 от ЗУО, лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране,
транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци,
както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или
регистрационен документ и извършващи дейности по събиране и
транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са
длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване
на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи
комплексно разрешително - от директора на РИОСВ, на чиято територия се
извършва дейността.
За да отхвърли предявения главен иск, първоинстанционният съд е
приел, че от страна на ищеца не е доказано, че работата е изпълнена в пълен
обем. Тук следва да се отбележат за основателни доводите на жалбоподателя,
че възраженията на ответника - възложител по изпълнение на възложената
работа са твърде общи, като от пасивно легитимираната страна не е въведено
възражение, че работата изобщо не е извършена като цяло, за да се отрече и
изцяло правото на изпълнителя да получи уговореното възнаграждение. При
липсата на възражение по смисъла на чл.264 ал.3 от ЗЗД и чл.303а ал.4 от ТЗ в
конкретния момент и за конкретно неизпълнение от страна на възложителя,
не може да се вмени в тежест на изпълнителя – ищец да установява пълно
изпълнение. Основателно е и оплакването, че първоинстанционният съд е
основал извод за непълно изпълнение на възложената работа въз основа на
показанията на свидетелката Т., която и понастоящем е служител в О.В.. От
една страна тези показания следва да се преценяват с оглед евенуалната им
10
заинтересованост. Следва да се допълни, че дори и свидетелката Т. депозира
показания за изпълнение на възложената работа: потвърждава факта, че през
м.август 2016г. Общината имала договор с „Е.Т.“ за извършване на дейност по
почистване, но понеже сметопочистването било на ниско ниво се наложило
наемане на хора. Тези показания са в потиворечие с приетото от съда, че
работата изобщо не е изпълнявана. В противната насока са показанията на
свидетеля М., бивш служител на ищцовото дружество. Същият установява, че
през м.август 2016г., както и през другите летни месеци работата по събиране
и извозване на битовите отпадъци от града е извършвана /със сметосъбирачни
машини/. Озеленяването се извършва от хора, които се грижат за тревните
площи -косене, поливане на тревните площи, тесане по алеи и паркове,
оборка, подрязване на жив плет, събиране и извозване на листа,треви. Същият
депозира и показания, че от страна на общината допълнително са ангажирани
работници за извършване на дейности по озеленяване, но това не означава, че
изпълнителят по договора за обществена поръчка не е изпълнявал
възложената работа в рамките на възложения с договора обем. При
противоречивост на гласните доказателства извод за тяхната достоверност
следва да се извърши съпоставимо с останалите данни по делото.
На следващо място извод за неоснователност на иска окръжният съд е
извел от факта, че ищецът не представя отчетна книга за сметосъбиране и
транспортиране или за събиране и съхраняване на отпадъците съгласно
чл.44,ал.1 от ЗУО, представляваща Приложение №2 от Наредба №1 от 04 юни
2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите
по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Прието е, че
непредставянето на книгата от ищцовата страна представлява пречка
създадена от страната за установяване на правно релевантни за изхода на
делото факти от една страна, а от друга следва да се приравни на липса на
такава книга, което е мотивирало съда да приеме, че ищецът не е изпълнил
свое договорно задължение да извършва възложената му работа при спазване
на всички законови изисквания за това - чл.2 от договора във връзка с чл.44
от Закона за управление на отпадъците.
В тази насока въззивната инстанция е констатирала процесуално
нарушение. Във въззивната жалба се съдържа доказателствено искане,
аргументирано с основанието по чл.266 ал.3 от ГПК: да се даде възможност
на жалбоподателя да представи 8 броя отчетни книги, водени от ищеца по
11
Приложение №2 от Наредба №1 от 04.06. 2014г. за реда и образците, по които
се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри; да се допусне съдебнотехническа експертиза, с
вещо лице по опазване на околната среда, което, след като извърши проверка
в РИОЗВ – М., да даде заключение заверявани ли са за процесния период
отчетни книги по Приложение №2 от Наредба №1 от 04.06. 2014г. Тези
доказателствени искания са направени своевременно в първата инстанция и
възможността за същите не е била преклудирана, тъй като исканията са повод
констатации, съдържащи се в заключението от приетата съдебнотехническа
експертиза. Първоинстанционният съд неправилно е отклонил тези
доказателствени искания, като преклудирани и необосновано е приел, че
отчетни книги по Приложение №2 от Наредба №1 от 04.06. 2014г. не са
изготвяни. Отчетните книги се водят от лицата, чиято дейност е свързана със
събиране и транспониране на отпадъци и представляват първични документи,
в които се записва информация в хронологичен ред за количество, вид,
произход. Във въззивното производство е допусната съдебнотехническа
експертиза по горепосочената задача. Съгласно заключението на вещото лице
при извършена проверка в деловодната система на РИОСВ – М. е установено,
че на 21.04.2015г. „Е.-Т.“ ЕООД е заверило 34 броя отчетни книги за
събиране и транспониране на отпадъци по образец Приложение №2. Тъй като
дружеството извършва дейност в цялата страна, компетентният орган не е
предоставил информация в кои отчетни книги се съдържа информация за
О.В.. Съгласно заключението на вещото лице, през 2016г. в РИОСВ – М. не са
заверявани отчетни книги на „Е.-Т.“ ЕООД. Но, според разясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, отчетните книги не се заверяват за
всяка отделна година, а на практика представляват хартиени носители, които
са заверени по надлежния ред /какъвто е настоящият случай/ и се попълват до
приключването им. Тук следва да се посочат и показанията на свидетеля М.,
който заявява, че той е лицето, което е попълвало отчетните книги. Във
въззивното производство са представени заверени преписи от 8 броя отчетни
книги /като няма спор, че оригиналите се намират по друго дело/.
Възражението на въззиваемата страна, че тези книги не са прошнуровани е
неоснователно, тъй като, както се посочи, същите представляват преписи.
Неоснователно е и възражението, че същите са заверени само на последна
страница, тъй като, съгласно заключението от съдебнотехническата
12
експертиза, книгите са заверени по надлежния ред.
За пълнота следва да се посочи, че представеният като ново
доказателство от страна на жалбоподателя и приет от въззивната инстанция
протокол по т.д. №281/2019г. сам по себе си не води до извод за наличие на
извънсъдебни признания от страна на кмета на О.В., но това не променя
извода за основателност на предявения иск на договорно основание.
Що се отнася до въведеното в първоинстанционното производство
възражение на ответника, че, считано от 01.01.2015г., С. е отделена от О.В. и
е обособена като самостоятелна община, следва да се посочи, че
почистването и озеленяването на територията на новосъздадената община С. е
включено в предмета на договора към момента на подписването му и липсват
данни за изменението на договора.
Съвкупната преценка на всички депозирани доказателства води до
извода, че изпълнителят по договора за обществена поръчка е изпълнил
възложената му работа за м. август 2016г. в посочения обем и на посочена
стойност, въпреки липсата на изрично изявление на възложителя за
приемането й. Изпълнението на възложената работа поражда задължението
на възложителя да заплати дължимото възнаграждение. Неоправданото
неизпълнение на собствените му задължение по чл.10 от договора – да
„прегледа“ своевременно изпълнената работа, при наличие на предпоставки –
да възрази, а при липса на такива – да приеме работата, при положение че
изпълнителят изрично го е поканил да извърши този преглед /чрез
горепосочените нотариални покани/, не освобождава възложителя от
задължението да заплати дължимото се възнаграждение. Противното би
означавало да се приеме, че неоправданото длъжниково бездействие ползва
длъжника. При договор за изработка в тежест на възложителя е да докаже
липсата на изпълнение или степента на неизпълнение от страна на
изпълнителя, което в случая не е сторено, а както се посочи и конкретни
твърдения и възражения в тази насока не са въведени в процеса.
Изложеното обосновава основателността предявените искове – главен и
акцесорен, чиито размери конкретно не са оспорени и като е приел
противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.
Същото следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което
претенциите по главните искове за главница и лихва, следва да бъдат
13
уважени. Като последица от това следва да бъде отменено и решението в
частта, с която „Е.-Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на О.В. деловодни
разноски в размер на 6 200лв.
По въззивната жалба срещу решение №260090/11.06.2021г., с което е
оставена без уважение молбата на ищеца „Е.-Т.“ ЕООД за допълване по
чл.250 от ГПК или за ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА в съдебно решение на Окръжен съд гр.П. от 12.04.2021г., в
диспозитива на което да се посочи, че предявеният евентуален иск не
подлежи на разглеждане:
Принципно правилно е приетото от първостеренния съд, че при
сбъдване на условите – основанието на което е предявен главният иск – а
именно, че претенцията е разгледана на договорно основание, макар и да не е
уважена /тъй като е прието, че не е налице изпълнение по договора/,
евенуалният иск, който е предявен на извъндоговорно основание – чл.60 от
ЗЗД, не следва да бъде разгледан. Доколкото решение №260090/11.06.2021г. е
функционално свързано с решението по съществото на спора, което подлежи
на отмяна, то решение №260090/11.06.2021г. също следва да бъде отменено.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в първоинстанционното производство. Съгласно
представения списък на разноските същите са в размер на 11 675,14лв.
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сторените разноски
пред въззивната инстанция, които, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, са в размер на 7 573лв. Страната е задължена да
внесе допълнително възнаграждение за вещо лице 226,50лв. и 190лв. С молба
вх.№3271/26.04.2022г. е представен документ за внесена сума от 226,50лв.
При извърше4на служебна справка се констатира, че е внесена и сумата от
190лв. Допълнително внесените суми за вещо лице също следва да бъдат
присъдени. Или въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
разноски за въззивното производство в размер на 7 989,50лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ решение №260057/12.04.2021г., постановено по търг.д.
№185/2019г. по описа на окръжен съд П., С КОЕТО са отхвърлени
предявените обективно съединени искове от „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********
срещу О.В., Булстат ********* за заплащане на сумата от 140 991.08лв. с
ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за
възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009г. за извършени услуги за
август 2016г. по част „Чистота“ на стойност 107 657.75лв. с ДДС и по част
„Озеленяване“ на стойност 33 333.33лв. с ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното
й изплащане и акцесорен иск за заплащане на сумата от 40 887,41лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
м.август 2016г. в размер на законната лихва за периода от 21.10.2016г. до
датата на предявяване на иска-02.09.2019г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която
„Е.-Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на О.В. деловодни разноски в размер на 6
200лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.В., Булстат ********* да заплати на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 140 991.08лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по
сключен между страните договор за възлагане на обществена поръчка от
16.02.2009г. за извършени услуги за м. август 2016г. по част „Чистота“ на
стойност 107 657.75лв. с ДДС и по част „Озеленяване“ на стойност 33
333.33лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 40 887,41лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за м.август 2016г. в размер на законната лихва за периода
от 21.10.2016г. до датата на предявяване на иска - 02.09.2019г.
ОТМЕНЯ решение №260090/11.06.2021г., с което е оставена без
уважение молбата на ищеца „Е.-Т.“ ЕООД за допълване по чл.250 от ГПК или
за ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в съдебно
решение на Окръжен съд гр.П. от 12.04.2021г., в диспозитива на което да се
посочи, че предявеният евентуален иск не подлежи на разглеждане.
ОСЪЖДА О.В., Булстат ********* да заплати на „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК
********* разноски за първоинстанционното производство в размер на
11 675,14лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 7
989,50лв.
15
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16