Решение по дело №6685/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 06.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6685 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №329214 от 02.02.2018год., постановено по гр.дело №55612/2014 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, „В.с.“ЕООД е осъдено да заплати на ищеца „Д.“ЕООД на основание чл.82 ЗЗД сумата от 4000 лева, представляваща обзщетение за претърпяна вреда вследствие на взломна кражба на вещи от охраняван обект на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 02.06.2014г. до погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 37,85 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.04.2014г. до 01.06.2014г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК 654,93 лева разноски по делото, като искът с правно основание чл.82 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 4000 лева до пълния предявен размер 6405,22 лева, а искът с правно основание чл.86 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 37,85 лева до пълния предявен размер от 45 лева. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 112,20 лева- разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.  

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника по делото „В.с.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че е поел задължението да охранява друг обект на ищеца, а не този от който са били откраднати процесните вещи. Претенцията на ищеца била предявена след изтичане на договорения за това срок от пет работни дни и не били приложени предвидените в договора документи. Ответникът не носел отговорност и за откраднати парични средства. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.  

Третото лице- помагач на страната на ответника- жалбоподател „Б.В.И.Г.“АД изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.82 и 86, ал.1 ЗЗД.  

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

             Възражението на ответника, че с процесния договор е поел задължението да охранява друг обект на ищеца, а не този от който е извършена процесната кражба, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, е преклудирано като наведено едва с представените в първоинстанционното производство писмени бележки. Независимо от това възражението е и несъстоятелно, доколкото както от представените по делото писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че се касае за един общ обект- магазин и склад, снабден с две отделни охранителни системи, поддържани от ответника. От представените по делото доказателства се установява също така, че ответникът не е получил сигнал от охранителната система при разбиването на обекта поради техническа повреда (дефектирал предавател) в същата. Задължение на ответника е да осигурява охраната на обекта чрез монтираните технически средства, което логично включва и поддръжката на тези средства в изправност, следователно несвоевременната подмяна или ремонт на дефектирал модул от охранителната система не може да освободи от отговорност ответника. Предвид показанията на свидетеля Кирил Петков (служител в дружеството- ответник) не могат да бъдат споделени и доводите на ответника- жалбоподател относно непредставяне от страна на ищеца на всички необходими документи съгласно договора- свидетелят посочва, че ищецът е представил всички изискани от него документи много бързо и е оказал пълно съдействие. По възражението на ответника за изключване на отговорността му относно откраднати парични средства, следва да бъдат споделени изложените от СРС съображения за спецификата на охранявания обект (търговски обект- магазин и склад, а не жилище), съотнесена към Общите условия на ответника. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не претендира разноски за въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №329214 от 02.02.2018год., постановено по гр.дело №55612/2014 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/