Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1045 / 31.7.2020г. 31.07.2020г. Град Перник
Пернишкият районен съд, 6 състав, на 07 07 2020г.
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Д МАТЕЕВА
Секретар: Д Асенова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 01444 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
В.Е.Г. ЕГН ********** и чрез адв.Д.М. ПАК срещу
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не им дължи сумата 2763.62лв.-главница по доставена топлинна енергия за периода 01.10.2007г.- 30.04.2009г., сумата 439.80лв. мораторна лихва за периода 02.12.2007 - 15.10.2009г. както и разаноски по запов.производство 166.07лв. за които суми е издаден ИЛ и ЗИПЗ по чгд №5515/2009г. на ПРС и образувано изп.дело №2018 753 04 01212 на ЧСИ Бадев ПОС Претендира и разноските по настоящия ОУИ.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът оспорва иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че:
Процесната сумата 2763.62лв. представлява главница по доставена топлинна енергия за периода 01.10.2007г.- 30.04.2009г., която ТЕЦ претендира като незаплатена но дължима от абоната.
Абонатът не отрича наличието на това задължение, но твърди, че то е погасено по давност и не следва да се изплаща по образуваното изпълнително производство.
Касае се за задължение - сумата 439.80лв. мораторна лихва за периода 02.12.2007 - 15.10.2009г.както и разаноски по запов.производство 166.07лв. за които суми е издаден изпълнителен лист и Заповед за изпъленние на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по чгд №5515/2009г. на ПРС
По тях е било образувано изп.дело №2018 753 04 01212 на ЧСИ Бадев ПОС
Предвид гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета
на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите,
основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.
Съгласно константната
съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът
на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК
и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко
възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да
бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното
и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са
само фактите, които са настъпили след като е влязла
в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД.
Такова решение в случая няма.
Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането.
При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява.
Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила.
Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/.
Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове.
Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения.
Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност.
Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане.
В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер:158.74лв. – по представен списък по чл.80 ГПК, които му се дължат от ответната страна.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от В.Е.Г. ЕГН ********** и чрез адв.Д.М. ПАК срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не им дължи сумата 2763.62лв.-главница по доставена топлинна енергия за периода 01.10.2007г.- 30.04.2009г., сумата 439.80лв. мораторна лихва за периода 02.12.2007 - 15.10.2009г. както и разноски по запов.производство 166.07лв. за които суми е издаден ИЛ и ЗИПЗ по чгд №5515/2009г. на ПРС и образувано изп.дело №2018 753 04 01212 на ЧСИ Бадев ПОС.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на В.Е.Г. ЕГН ********** и чрез адв.Д.М. ПАК- Разноските по делото а именно: 158.74лв., по списък по чл.80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: