О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………/…...06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 744 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, срещу Разпореждане №12346/21.03.2019г.,
постановено по гр.д. №4359/2019г.
по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с
вх. № 20823/20.03.2019 г., за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Т.Х.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик, бл.20, вх.10, ет.7,
ап.19 за 19.73 лв. /деветнадесет лева и 73ст./ неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 06.05.2018г. до 06.06.2018г. и 200,00 лв. /двеста
лева/ представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
В частната жалба
се твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че предвид
характера на заповедното производство като факултативно, едностепенно и строго
формално, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане, следва
да се решат по исков ред, в случай че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.
В този смисъл инвокира оплакване, че заповедният съд е превишил своите
правомощия като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета
на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. При служебна констатация за
неравноправен характер на договорна клауза, съдът следва да даде възможност на
страните да обсъдят този въпрос при условията на състезателност, какъвто ред в
заповедното производство не е предвиден. Моли за отмяна на разпореждането и
присъждане на разноски.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. №4359/2019г. на Районен съд
Варна е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника срещу длъжника Р.Т.Х., ЕГН:**********,
за следните суми: 99,50 лв. – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №
540720/13.04.2018 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК:********* и Р.Т.Х.,
ЕГН:**********, вземането по който е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол
на просрочените задължения” ООД с подписано на 16.10.2018 г. Приложение №1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.,
6,06 лв. - договорна лихва за
периода от 16.04.2018 г. до 06.06.2018 г., 19.73 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за
периода от 06.05.2018г. до 06.06.2018г.,
200,00 лв. - разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 7,92 лв. - законна лихва за периода от 07.06.2018г. до
13.03.2019г.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение в обжалваната част, районният съд е приел, че е налице отрицателна
предпоставка по чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона.
За да прецени основателността на подаденото
заявление, съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в
чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в
чл.411, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да съответства на изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице детайлна индивидуализация на вземането, включително посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Претенциите в заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване по исков ред и е необходимо да е налице идентичност между двата предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.
В случая,
съдът намира, че вземането за неустойка срещу длъжника не е индивидуализирано в
достатъчна степен. Не се сочи на основание кои договорни клаузи е
дължима, как и по какви критерии е определена по размер и период, кога и по
какъв начин е настъпила изискуемостта на задължението, кое е основанието за
разсрочване на плащането и предварителното му включване в погасителния план,
при условие, че същият се подписва едновременно с договора, към който момент
възникването на вземането за неустойка е бъдещо несигурно събитие.
Не е индивидуализирана в достатъчна степен и претенцията за заплащане на разходи и такси за извънсъдебното събиране на просрочени задължения. Посочено е, че претенцията възлиза общо на сумата 200.00 лв. и се състои от два компонента – 120 лева такса за предсрочна изискуемост и по 2.50 лв. на ден за разходи за събиране на кредита, но липсва обосновка по какъв начин е формиран този общ размер и за кой период на забава се отнася, при наличие на твърдения за дължимост на 2.50 лв. за всеки ден забава. Включената в претенцията такса предсрочна изискуемост в размер на 120 лева също е неуточнена, предвид липсата на наведени твърдения с какви фактически действия е упражнено това потестативно право от страна на кредитора.
В
контекста на изложеното и доколкото в горепосочените части заявлението не
отговаря на формалните изисквания за редовност, същото подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя, че заповедният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извърши в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, според която съдът следи служебно за противоречие на искането със закона и добрите нрави.
В случая договорът за кредит, на който заявителят основава претенцията си, е потребителски и като такъв се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит.
Възможността кредиторът да въвежда такси
извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Дейността по събиране на кредита не е допълнителна услуга, а по същество
представлява дейност по управление на просрочен кредит, поради което събирането на такса за тази дейност е в
пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. От друга страна
компонентите, от които се формира претенцията, по същество представляват
неустойка за забава, претендирана едновременно с уговорената мораторна
неустойка, като по този начин се цели получаване на няколко обезщетения за един
и същ вид неизпълнение. Отделно от това прави впечатление, че размерът
на акцесорната претенция за такси и разноски двукратно надхвърля усвоената
главница по кредита, отпусната в размер на 100 лева, което противоречи на
добрите нрави.
По отношение на претендираната неустойка за непредоставяне в 3 дневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство съдът намира, че същата има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи поради неполучено обезпечение. В този смисъл предвидените за компенсиране вреди са насочени към репариране на риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Уговорка от посочения тип влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Наред с това уговорката обосновава значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК, който ограничава свободата на договаряне при потребителско кредитиране. Изключването на неустойка за ползване на необезпечен кредит при формиране на ГПР съставлява отклоняване от задължението на кредитора да посочи това плащане като компонент от основния критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Ето защо клаузата, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника да предостави последващо сключването на договора обезпечение, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Поради идентичност
на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №12346/21.03.2019г., постановено по
гр.д. №4359/2019г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. №
20823/20.03.2019 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение срещу Р.Т.Х., ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна,
ж.к.Владислав Варненчик, бл.20, вх.10, ет.7, ап.19, за сумата от 19.73 лв.
/деветнадесет лева и 73ст./, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 06.05.2018г. до 06.06.2018г. и сумата от 200,00 лв.
/двеста лева/, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.